StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,855
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,004
   Коментари: 318,123
   Точки: 2,660,261
   Съобщения: 155,301
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,804

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Ако имаше смисъл

     След Велик ден групата обяви малко турне в Америка, престрашиха се отново да излязат на сцена. Сарина започна да нервничи.
- Искам да проявиш характер и да си силна – казваше й Уил, от спорът им преди седмица главно той разговаряше с нея. – Феновете са жестоки и не толерират грешки. Трябва да тежиш на мястото си. Излизаме в този състав, искат или не – ще ни приемат.
 -А Майк? – беше казала жената. – Той ще ме приеме ли?
- Той си е дръпнат, не му отделяй такова голямо внимание. И с нас се държи така, но му пука за всички в групата – успя да скалъпи някакво извинение Уил.
     Сарина знаеше колко феновете обичаха B.L.O.O.D., до каква истерия достигаха поддръжниците им, татуираха се, вдигаха бунтове и създаваха размирици, самоубиваха се. Тя си бе задавала въпроса преди да се присъедини, дали наистина иска да е част от това, но мисълта за славата я привлече, мислеше си, че е родена на сцената и всички трябва да я виждат, тя винаги да бъде в светлините.
 
     След нападението на вампирите при граничният пункт в онази забутана несъществуваща държавица, Майк искаше да поръча нов турбус, но изобщо не бе мислил за това заради състоянието на Тони, а после и изчезването на Алекс. Сега най- сетне му се бе отворила възможност и той влагаше всичките си усилия в това, за да се разсее.
- Да сложим залата за съвещания отпред – казваше Честър, докато се бяха събрали в общата стая и Майк беше разпръснал скици по масата. – Трябва да преминем през спалното помещение за да седнем и да говорим за музика.
- Ние можем да се събираме и отпред – вдигна рамене Уил.
- Отзад трябва да има къде да се седне, по- закътано е.
- Тогава да махнем някои от седалките отпред и да сложим дивани.
     Майк се смръщи, замисли се и надраска няколко нови скици. Три, мръщи се още, сетне кимна.
- Може да стане.
- Ако сложим две места за почивка, няма да остане място за студиото – Тони беше вързал пънкарска кърпа през челото си, на която имаше нарисувани очи, Майкъл я намираше за абсурдна.
- Трябва да има седалки, които гледат напред, на Чаз му става лошо докато пътуваме.
- Къде ще сложим банята?
- Защо просто не поискаме да го направят като предишния?
Още докато Майк отваряше уста да възрази, Уил поклати глава.
- Ти би ли се качил в същият автобус? – попита го. – С кръвта на шофьора, който умря без да има някаква вина за каквото и да било? Изкормиха го като прасе. Със спомена за всичко това, вампирите, липсата на изход…
Останалите трима негласно приеха възражението му.
     Разбира се, когато Сарина разбра, че подготвят турбус, веднага поиска да се включи в плановете.
- Трябва да има поне един мини бар и хладилник.
- Предвидили сме това – сухо рече Майк.
- Също и огледала, трябва да има много огледала, и тоалетка.
- Това само ти ще го ползваш – намеси се Тони.
- Трябва да се гримирам някъде – изтъкна тя, сякаш те бяха твърде бавни за да го разберат.
- Има няколко подвижни маси, сядаш и се гримираш.
- Това е толкова неудобно – махна с ръка Сарина, френският й маникюр бе с умопомрачителна дължина.
- Едва ще съберем всичко, няма да слагаме тоалетка, след като можеш да си сложиш огледалото на масата и да се гримираш – отсече Майкъл.
- Хм – тросна се тя. – Добре, но поне трябва да има място  за почивка. В автобуса на Motley Crue имаше дори джакузи.
     Не минаха и пет минути, Сарина предложи таванът да е с подвижни панели и да се разкрива небето. Майкъл беше решил всичко с минимално допускане на светлина в буса, стъклата както винаги щяха да са с ултравиолетова защита, затъмнени и този път бронирани.
- Защо е това? – питаше тя. – Има прозорци, но те няма да допускат светлина.
- Надявам се правиш разлика между светлина и ултравиолетова светлина – хладно рече чернокосият, Сарина отвори уста да възрази, но се спря объркана.
- Не прекаляваш ли малко? – попита го Чаз. – Кой ще ни нападне, това и ракета не може да го пробие.
- Искам да избегна ситуации като предишната, презастраховам се.
- Ситуации като предишната няма да се случат. По- добре поръчай танк, така и така ще бронираш дори вратата на душ кабината.
     Когато бусът беше готов, той бе в рязък контраст с предишният им автобус. Беше черен отвън, така конструиран, че не си личеше къде свършва металът и започват стъклата, една голяма черна кутия със заоблени ъгли, само фаровете и гумите насичаха формата й. Имаше две врати в предната част и два скрити изхода, един вдясно в средата и един в задната част през дъното. Стъклата наистина бяха бронирани, а всичко вътре бе толкова различно, че в първият момент никой не можа да се ориентира.
     Зад шофьора и от лявата страна имаше малко разстояние преди да започнат три реда от по две седалки, които можеха да се завъртат да гледат и към пътеката. Следваха два извити дивана и плазма, която се вдигаше и сваляше на автоматична поставка, можеше да гледаш и легнал, а телевизорът да стои на тавана. Минибарът можеше да засенчи всеки такъв в най- елитните заведения, малка кухничка, която се скриваше зад две плъзгащи се врати, затварящи се в полукръг, а след нея линиите на стената се заобляха и имаше едва различима врата, зад която бяха банята и тоалетната. След нея следваха спалното помещение и малка зала за съвещания. Звукозаписното студио сега бе по- широко и от дясната страна на автобуса. Това, което не се виждаше бяха тайници на няколко места, в които Майк беше скрил оръжия.
     Когато се качиха в първият момент никой не обели и дума, седалките и диваните бяха с цвета на кръв, а стените и пода бяха черни. Направо срещу погледа бе поставено изрязано от метал и изпипано до последният детайл логото им, всичко бе толкова мрачно, че никой не отрази луксозното обзавеждане.
- Това е доста… - Сарина  стоеше с отворена уста, спряла се на стъпалата. – Агресивно.
Всичките прозорци бяха закрити, вътрешността на автобуса изглеждаше като гробница.
     Седяха вътре и пътуваха, първата им спирка беше Балтимор.Честър и Тони бяха седнали отдясно и играеха Dark Stories*, Уил четеше въпросите. Майк седеше зад зад тях и леко смръщен четеше за турнето на Stone Sour, още от тинейджър слушаше SlipKnot** и разпадането им не му се нравеше.
Сарина седеше отляво зад шофьора, беше вдигнала щората на нейният прозорец и ровеше сърдито в телефона си. Те се бяха разбрали с нея да не пуска нищо от личните им раговори в мрежата, какво ставаше в бандата си оставаше в бандата. Въпреки това тя публикува снимка, че пътуват, автобусът се виждаше зад нея.

- Помолих те да не го правиш – отиде при нея Майк.
- Е какво, не съм пускала нищо с вас…
- Не искам хората навън да знаят какво се случва тук. Нито в къщата, нито в автобуса, нито в студиото.
- Майк, свикнала съм да изпращам на феновете си ъпдейти, винаги е било така. Не можеш да ме накараш да спра – гласът й започна да се издига, новият им шофьор надникна в огледалото за обратно виждане и се подсмихна.
- Сега не си сама, в група си, това са условията на групата.
- И аз съм част от групата – тя остави на масичката пред себе си гланцът за устни на Кат Вон Ди*** и избърса прашинка от коженият си панталон.
- В такъв случай се дръж така, сякаш не си от нея – сряза я Майк. – Публикувай си както преди – не включваш нас или нищо за бандата. Надявам се бях ясен.
 
     Сега тълпата от феновете й се беше разделила на две – старите й почитатели, които слушаха поп музика и тези, които все пак я следваха и я признаваха за новият вокалист на B.L.O.O.D. Главно мъжката част одобряваше присъединяването й, тя наистина имаше какво да покаже, освен глас.
     Много от старите фенове на B.L.O.O.D. обаче не проявяваха подобно разбиране.
„Вече не са B.L.O.O.D., да се кръстят B.L.O.O.D.L.E.S.S.!” пишеше някой.
„Сега и фенки ли приемат в групата? Мислех, че те са само за чукане след концертите.”
„Алекс сигурно сам ще излезе на слънце, като види какво е застанало на неговото място. Срам, Майк! Как можа да го допуснеш!?”
     В Балтимор охраната беше засилена а феновете – пребърквани. Това разбира се остави недоволни посетители, когато дори веригите и по- тежките аксесоари им биваха изземвани по време на концерта. Много от тях се отказаха, залата побираше десет хиляди души, от тях влязоха осем.
     Заради присъствието на жена се наложи да изискат втора съблекалня, което беше трудно предвид вече предвидените помещения.
- Трябва да се преоблека – Сарина бе разтворила куфарите си, само нейните бяха три, и нервничеше, беше вдигнала косата си с лента и носеше успокояваща кожата маска.
На момчетата не им пречеше да се преобличат един пред друг, но за нея трябваше специално помещение. Накрая служителите вдигнаха паянтов постамент в ъгъла, тя се оплака колко е тясно и некомфортно.
- След час трябва да сме на сцената – Честър обикаляше наоколо и се разтъпкваше, китарата висеше на врата му и той свиреше както беше изключена.
- Час?! – Сарина подаде глава иззад пластмасовата стена. – Няма да бъда готова до час.
- Имаш двайсет минути - Майк свали тениската си и облече горнище с халки и ципове.
- Но…
     Не беше честно, те не й оставяха никакъв избор. Тя дръпна стената и направи обидено изражение, сетне заплака. Тя беше кралицата и центърът на внимание, а сега той се държеше с нея така грубо, феновете я обиждаха… Защо прие тази работа? Искаше й се въобще да не излиза на сцената, те отново щяха да я гледат като натрапник.
- Не – Сарина тръсна глава и върна надменното си изражение. – Ти си победител, няма да им се дадеш. А този Майк, да си гледа работата. Сега ти си лицето на B.L.O.O.D., явно само Алекс е бил истински в тая банда.
     Тя начерви устните си и сложи коректор на подпухналите си очи, изрисува ги и се преоблече в тясното място, което й бяха заградили. Над изрязаният сутиен сложи театрално разкъсано горнище, супер впити черни кожени панталони и обувки на зашеметяващо висок ток. Сетне разпусна косата си й я напръска с лак, сложи много кожени гривни, не й остана време за маникюр, но останалото по нея беше безупречно.
     Когато излезе зад стената намери Уил да дрънка на китарата си над главата на Майк, който беше седнал на четирикраката табуретка и хванал главата си с ръце.
- …как го допуснах – чу го да казва.
В този момент я видя да идва и секна насред изречението.
- Момчета – тя вирна глава и приближи към тях с уверена походка. – Готови ли сме да правим рок?
- След двайсет минути сте на сцена! – провикна се един от техниците.
- Добре – Майк се изправи за да се разкърши. – За да не се повторят издънките от Джърси, искам всеки да е фокусиран и да си върши работата. Не обръщайте внимание на провокации. Дошли сме да свирим.
Той се обърна и се разходи напред назад между пръснатите столове и куфари, от които се подаваха я риза с черепи, я комплект червени лещи и избелваща боя. Сетне спря пред масите с огледалата, едно от тях беше счупено, и отвинти капачката на оставената там бутилчица уиски. Преглътна с изражение на отвратеност и стисна очи.
     Сарина сновеше напред назад безцелно и започна да ожаднява но си помисли, че не трябваше да пие вода, перфектно плоският й корем щеше да се надуе.
Уил и Тони говореха за сетлиста, по който беше драскано и допълвано, тя усети, че трепери от напрежение и отстъпи вдясно към масите. Майк вдигна поглед към нея.
- Хей – каза му неловко, той не отвърна. – Нервен си – реши да каже още нещо а сетне осъзна, че и тя беше нервна. – Може ли? – посочи към бутилчицата, той направи жест към нея с глава, Сарина я надигна и отпи, задави се и присви очи. – Силно е.
- Такова трябва да бъде – беше неговият отговор. Взе някакъв молив от пръснатите гримове пред себе си и начерни очите си за да имитира сянка. Понечи да каже: Това е първото ни турне без Алекс, но се спря.
     Беше на път да започне да се отчайва. Никога преди не бяха приемали излизането на сцената като битка, никога не бе имало борба и напрежение. Винаги с желание бяха пътували към турнетата, феновете ги посрещаха като семейство.
- Хайде, момчета, излизайте! – кресна някой и той се сепна. Нали току що бяха казали „двайсет минути”?
Стори му се, че видя Реджи, мъртвият шофьор. Докато се огледа вече вървяха по тъмният коридор и бяха пред крещящите фенове. Зави му се свят.
     В този момент Алекс обикновено излизаше и изкрещяваше нещо за кръв или секс, Тони седна зад барабаните, чу Уил да го пита дали кръста му е добре, не изпитваше болка, но за всеки случай носеше пристягащ пояс под дрехите си.
     Майк се огледа разсеяно, Сарина беше излязла последна, мина покрай него на високите си обувки и помаха на публиката, някои я поздравиха, някои освиркаха. Майк стоеше там като пуснат през покрива и за първи път си помисли, че музиката му вече няма смисъл.

- Хей – Честър го връхлетя и той буквално залитна. – Добре ли си?
Чернокосият кимна механично.
- Зелен си, Майк, успокой се. Ще започваме ли?
Логото им присвятваше на заден фон, чу се пърхане на криле и крясък на гарван.
- Здравейте, смъртни – Майк се насили да застане пред микрофона от дясната страна на вокалиста и се надяваше лумкащото в гърдите му сърце да не се чуе от всички. – Искам да ви благодаря, че тази вечер сте се събрали тук за нас, знаем през колко труден период преминавате, за нас също е трудно.
Тони усети, че нямаше да свирят и свали палките.
- Истината е, че никой от нас не планира нещата да се случат по този начин – тъжно се подсмихна той. – То просто се случи. Алекс беше сърцето на групата, без него сякаш сме мъртви.
     Подигравателните усмивки изчезнаха от лицата на хората а тези, които размахваха флагчета и кърпи, утихнаха. Камерите дадоха момиче от първите редове в близък план, по бузата й се търкулна сълза.
- Знам, че сте наранени, че подведохме доверието ви, но се опитваме да се справим и да продължим, заради всичко в миналото, опитваме се да си стъпим на краката и да вдъхновим и друго хора да последват пътя ни.
     Хората се взираха в него, бледи като сенки, в момента той не виждаше лицата им.
- Тази млада жена тук също полага усилия – Майк кимна към Сарина, която видимо се изненада от коментара му. – Не й е лесно да стъпи в обувките на някой, който всички вие толкова сте обичали, опитайте се да я разберете.
     Сетне концертът започна и публиката викаше и скачаше, светлините бяха силни а звуците - гръмки. Сарина, вдъхновена от думите на Майкъл тичаше по сцената и подканваше публиката, този път никой не я замери или оплю публично.
     В почивката Уил и Честър се редуваха да свирят, Тони обикновено изпълняваше няколко минутно соло, но сега не смееха да прекаляват, въпреки той да изглеждаше и да се чувстваше добре. Другите се скриха зад сцената и този път жената не мрънка за това, че нямаше отделение за нея, скри се зад стената и се преоблече набързо.
- Хей, благодаря ти за това, което каза – приближи се към Майкъл, който пак седеше на табуретката, беше изпуснал перцето си по време на концерта и пръстите му се бяха разранили, бяха по средата на сложно соло и не можеше да прекъсне за да вземе друго. Чу я като отдалече и кимна.
     Сарина беше щастлива заради успеха им и не се вглъби в тъгата му, може би нямаше и да я разбере. Уил се върна от тоалетната, разкърши се и всички се върнаха на сцената, където завършиха изпълнението си, после отидоха да хапнат и щяха да спят на път за Вашингтон.
- Очарователни хора – казваше Сарина докато седяха в една пицария, тя бе поръчала паста с доматен сос и гъби, а Уил набиваше ребърца, всички други ядяха пица. – Направих няколко видеа по време на концерта – тя се спря – може ли...?
- Давай – Честър махна с ръка, той и Тони се спречкаха за последното парче пица.

     Парчето на Майк стоеше в чинията му, беше си отхапал два пъти, гледаше замислен над масата, бирата му също стоеше недопита.
- Хей, добре ли си? – Честър го сръга и той се опомни. Усмихна се и каза:
- Уморен съм. Като се върнем ще си взема душ и ще лягам.
- Добре, а това ще го ядеш ли?
- Хей, не е честно! Извика Тони и размаха вилица срещу него. Уил и Сарина ги гледаха и им се смееха. Тя обаче не подмина състоянието на Майкъл, и когато се прибраха в автобуса и той си легна, Сарина се възползва да попита.
- Нещо не е наред с Майк? Стори ми се унил.
      Седяха в предната част, Тони и Чаз играеха на плейстейшъна, но скоро се измориха, Тони заспа на дивана а Честър също се скри в спалното помещение. Сарина трябваше да признае, че колкото и зловещ да бе турбусът с новия си изглед, беше изключително луксозен. Диванът на който  беше седнала бе тапициран с мека и еластична кожа, минибарът беше отворен, пиеха от най- скъпото уиски. Ако бе знаела, че те живеят по този начин, щеше да се съгласи да работи за тях само заради безплатният лукс и алкохол от най- добро качество.
- Уморен е – Уил се бе отпуснал на една от седалките, вече задрямваше. – Беше дълъг ден.
- О, хайде стига, може да съм руса, но не съм толкова глупава – тя отпи отново, главно заради страхотният вкус на уискито, и остави чашата на подвижната масичка. – Това, там, на сцената, прозвуча като сбогуване. Какво е станало с Алекс? Не е…умрял – тя се ококори. – Нали?
- Разбира се, че не е – Уил се поизправи на мястото си и стана двойно по- голям. – Той просто…
     Какво трябваше да каже? Как трябваше да каже каквото и да било за него? За същността му? За изчезването му? Всъщност те не знаеха дали вампира все още бе жив, той не даваше никакви признаци за това, Уил също бе рязал ръката си на онзи меч, за да го повика.
- …имаше нужда от време – довърши той.
- Ако Майк и с него се е държал така – изпусна Сарина, след което се осъзна и започна да се извинява. – Не исках да го кажа, аз много, много съжалявам, не исках да кажа това! Нямах това предвид!
     Уил се изправи, видимо охладнял и я погледна, главата му скриваше подвижната кръгла лампа зад него и хвърляше жената в сянка.
- Майк рискува живота си за него. Би умрял, ако имаше смисъл.
Вратата на спалното помещение тракна затворена.
     След тези му думи и припомняйки си речта на Майкъл от концерта, Сарина не посмя да влезе и да си легне при тях, остана да спи в общата част, свита на дивана.







*Dark Stories е настолна игра с карти, в която има зададена ограничена информация за инцидент. Участниците трябва да задават въпроси за да установят как се е случил инцидента, и да познаят сюжета на случката.

**
SlipKnot е американска метъл банда, основана през деведесетте. Вокалистът й основава Stone Sour като страничен проект. По- късно един от китаристите им умира, а барабанистът им ,познат като един от най- бързите барабанисти в света, напуска. От тогава бандата има все по- малко участия заедно.

*** Кат Вон Ди е американска актриса, певица и татуист, наскоро основала своя марка гримове под надслов "Не на насилието над животните". Марката й е с crueelty free знак и самата тя е веган.
В случая споменаването на използване на козметика, защитаваща природата и същевременно носенето на дрехи от естествена кожа показва абсурдизма на ситуацията и неосведомеността на персонажа.




vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-05-01
прочитания: 34
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход