StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,449
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,507
   Точки: 2,643,175
   Съобщения: 151,533
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

"А утрините уж са тихи..."

    Лясковец е хубав град - пише го в пътеводителя. Впечтлението малко се губи, ако го гледаш през нощта. Но въздухът, този въздух не може да се сбърка. Чист и прохладен, такъв какъвто трябва да бъде през пролетта. И такъв, какъвто в София никога няма да има. И за да не се разсейвам - затварям прозореца. Градът е тъмен, почти безлюден, но разбрах, че не е съвсем безлюден, когато вратата се отвори и в хотелската ми стая влезе Емил. 
- Готов ли си? - попита колкото да се намира на приказки. То е ясно, че съм готов, иначе за чий ще стърча в 12 през нощта на прозореца. И той е готов, както още 15-на колеги.
- Главният ни чака. Пък и не сме вечеряли, някакви сандвичи са ни ни донесли. Надявам се да не са от неприкосновения запас на армията, но ако пак ми донесат русенско варено, ще гръмна ритуално старшината.
Емил обича да се шегува, обикновено след операциите, но днес нещо ми се вижда напрегнат, рано почна със шегите. Еми да влизаме при Главния, щом има сандвичи... Оказа се, че има не само сандвичи, ами и цялото кралско войнство на тази забутана област се е изсипало в този вампирски час на т.нар. оперативка.  
  Главният е от нашето гнездо, но отлетял отдавна на крилата на тъста си - бивш генерал и още по-бивш министър на полицията. Някога с Емил бяха съквартиранти, ама Емил се ожени по любов и си остана сержант, а Главния... Както се казваше в един виц: За дъщерята на Генерала не се жениш, за нея се Омъжваш. За това Емил след 18 години има две мъъънички звездички, а Главния - Четири ... от Големите. Но не се големее пред нас, Главния, не Емил, защото още помни как го мазахме с паста и го хвърляхме от парашутната кула. Та така. Освен "Звездомир" както викахме помежду си на Главния, на оперативката имаше двама прокурори, областни началници, някакви цивилни и ... няма да повярвате... телевизионен екип. Разбира се момчетата ги елиминираха и се стараеха да не влизат в кадър, но изненадата си я биваше. В най-секретната част за борба с тероризма и организираната престъпност има камера на телевизията. За незапознатите - да поясня... Това е все едно да сложиш камера в банята на Президента. Точно пред тоалетната.  Спирам... защото оперативката започва...
 - По първоначални данни обектът е с видимо психическо разстройство, некомуникативен, социопат с ярко изразен агресивен характер. Притежава два вида гладко огнестрелно оръжие и една нарезна карабина полуавтоматична тип "Сайга". законно притежавани, но с изтегли преди 2 годиини разрешителни. Живее в кооперация в 4-стаен апартамент с майка си. Оценката на риск е средна, няма военна или специална подготовка. Въпроси?
Пръв вдига ръка Емил.
- Имаме ли снимки на обекта?
- Да, от разрешителното.
Не мога да повярвам, снимката е от младите му години, а казаха че е около 50-те. 4 на 3 см, чернобяла. Вдигам ръка, но Главния ме познава и бърза да продължи.
- Атакуват два екипа. Алфа атакува през врата, Делта атакува през терасата. Браво осигурява периметъра и е горещ резерв. Командир на Алфа - Найден, Делта взима Емил, а Браво - Пламен.
Значи така, аз ще съм по осигуряването, пак вдигам ръка. И пак Главния продължава без да ми даде думата. Защо да нарушаваме традициите...
-  Емиле, взимайте стандартно оборудване, няма смисъл от тежки щитове, коридора е тесен и само ще пречат. Въоръжение - картечни пистолети и помпи. Забранявам стрелба на поражение... освен ... абе трябва ни жив. Заради телевизията гледайте да не я свършим като кучето на нивата. 
Аз пак вдигам ръка. Този път Главния ми кима:
- Кога е правено първоначалното разузнаване? От какви материали са прозорците, вратите? Да проникваме ли с контролирани взривове? 
- Абе, Пламене - ти полудя ли??? Какви взривове??? Там живеят хора. Ще проникнем в 5 сутринта. Докато ни усети ще сме го заключили, даже няма да събудим майка му. А съседите ще разберат всичко по телевизията. Не сме като предишните да гърмим с оръдия срещу обекта. Ще действаме като хирурзи, а там ... за вратата и прозорците... на място ще се ориентирате. 
Този път не вдигах ръка, а скочих:
- Това е безумие, началник. Няма ли план за евакуация на хората? Ами ако там има една само една газова готварска бутилка и гръмне??? Къде е плана на апартамента??? Знаем ли поне в коя стая да го търсим???
- Ти, както винаги си един запетайкаджия и дървен философ, с извинение!!! - ядоса се Главния. - Няма да стреляте, не разбра ли или да повторя??? И не е твоя работа, а командирите на атакуващите екипи да задават тези въпроси.
Само че и аз съм ядосан и не млъквам: 
- Като съм Браво, къде са ми снайперите??? Как да контролирам зоните, като сте ми придали само щурмоваци в екипа??? 
Тук вече напрежението можеше с нож да го режеш. Колегите мълчат, гледат пред себе си. Главния не може място да си намери:
- Г-н майор, ако не ви харесва задачата или имате проблеми със субординацията - пуснете си молба за напускане, това е поделение, а не цигански табор. задачата е ясна. Вземете електрошокови палки.
Старшината Първулов, отговарящ за материално и тилово осигуряване, почна да се върти като обран евреин...
- Ами то ... такова, г-н Главен секретар...
- Какво такова, бе Първулов? Къде са палките? Казах ли аз, всяка операция да се взимат? Къде са палките??? Или на гимнастика сте ми дошли???
- Ама аз точно за палките, г-ин Главен секретар. Те ... палките де, останаха в София. Не стигна мястото и ги забравихме. 
Дружен смях свали част от нпрежението. Мдааа, такива ми ти работи.
В 5 сутринта, облечени в униформа номер 4, трамбовахме около жилището на обекта. Екипите Алфа и Делта заеха местата си. Разпределих моите соколи. Но ... нещо ми горчеше в устата, да се надяваме, че е от кафето. И лявото око ми трепти... не е на хубаво.  наместих каската, проверих оръжието. Запомних, че съм проверил оръжието, запомних, че запомних... и т.н. 
- Хайде, че закъсняваме - вика Емил по станцията. Тоя пък, закъснявал... сякаш някой го чака с кафе и кифли. 
Алфите вече влязоха в сградата. Делта дебнат на терасата. Чакаме сигнала. И докато чакаме, малоумниците от телевизията пуснаха прожектор. И в прозорците грейна като ден. С тази разлика, че щурмоваците на Емил се виждаха като нарисувани, а обектът си стоеше кротичко в тъмнината. Дааа, забравяме, че петия член на специалния екип е г-н Мърфи, с неговия закон. Алфа не можаха да отворят вратата, по станциите чух Найден да крещи, че е метална и не се оотваря навътре, а навън и явно е застопорена. И Найден си беше взел един г-н Мърфи. Делта нямаха избор... след думкането на Алфа по вратата оставаше само да атакуват с викове: ПОЛИЦИЯ!!! НЕ МЪРДАЙ!!! ЛЕГНИ НА ПОДА!!!
Атакуваха... и тогава чухме изстрелите. Първо някакви единични, после на автоматична. Толкова със хирургичните операции. После Адът слезе на земята. 
Първият патрон изстрелян по командосите бе уцелил последния от екипа в дясната ръка. Сачмите за едър дивеч бяха разкъсали ръката, а пръстът инстинктивно е натиснал спусъка. Така последният е изстрелял на автоматична един откос напред... където са колегите му. Последният патрон бе уцелил Емил във врата, там където минава сънната артерия. Последните му думи по станцията бяха:
- Край, струва ми се, надупчи ми артерията... А Емил познаваше тези рани. Той не драматизираше излишно. Беше от ония служители, здрави работни коне, на които се крепеше отряда. Без да е най-добър в нещо, без да блести, той носеше съдбата си на командос така, както носеше службата. Без да напредва с лакти и без да пълзи. 
Аз вече бях вкарал моите, издърпахме ранените, но за Емил беше късно... Не знам как е при вас, но в моята професия усещаш кога държиш жив човек, макар и в безсъзнание и кога мъртъв. Старата наша приятелка... Смъртта. 
Малко след като утихна суматохата и стрелбата, с микрофон към мен се затича някакъв репортер... След секунди го проснах с добре отработено кроше. Не бях свалил маската. Иначе туко-виж ме осъдили. Но крошето си го биваше, от тогава не видях някой с камера да се доближи на ръка разстояние до командос. 
Пътят към София премина в мълчание...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2014-04-16
прочитания: 212
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход