\"А кой ще пази пазачите?\"

Цезар

     Тази нощ сънуваше той сънуваше нещо хубаво. Толкова хубаво, че дори усети как се усмихва насън. От хубавото го извади резкия звън на телефона. Побърза да вдигне за да не събуди Антония, която спеше до него. Изслуша кратко гласа и каза:

-Разбрано! 

И стана за да се облече. Антония се размърда неспокойно:

- Какво става?

-Нищо, спи спокойно,сладур!

-Какво спокойствие с тебе? Къде по никое време?

- Работа, заключи като тръгнеш.

След 20 мин. бе в поделението. След още 20 мин. цялата му група получи задачите и се изнесе по разстановката утвърдена от министъра. 

В студената сутрин столичани с любопитство гледаха многобройните патрули на полиция и Жандармерия, на няколко места имаше групи маскирани полицаи с надписи на бронежилетките: \" СОБТ\"; \"ГДБОП\"; \"МВР\".  По-късно по телевизията съобщиха за масирана полицейска акция и разбита банда. 

  За разлика от много от подчинените си, Главния секретар не беше лягал. Изчака да приключи операцията, извика на доклад директорите и някои от началник-секторите да докладват резултатите. Този път всичко мина без гафове. Машината започна да влиза в обороти и резултатите не закъсняха. Докладва на министъра и уморено затвори очи. Струваше му се, че затвори очи преди секунди, но с изненада разбра, че е проспал половин час. Стресна го жуженето от селектора за вътрешна връзка. Секретарката докладва, че го очакват двама офицери. 

Извади от касата досиетата на двамата. Старши лейтенанта от СОБТ бе в отряда от четири години. Две години по-рано той си спомни срещата с него. Поставиха му задача да охранява особено опасен терорист заловен у нас. беше получена информация за дадени на нашите бандити много пари за свободата на престъпника. Тогава търсиха млади и некорумпирани идеалисти от полицията. Началник на групата направиха този лейтенант. И той не ги подведе. Това му донесе предсрочно поредно офицерско звание. Днес групата му също се справи. 

   При секретарката ст. лейтенанта с учудване погледна другия офицер. Познаваха се от школата в Симеоново, но след завършването не се бяха виждали. Поговориха за общи познати. Заедно влязоха при Главния. Там разбра, че кариерата му на командос е вече към края си. Трябваше да предаде командването на групата на офицера, а той... Той отиваше в новата дирекция:\" Вътрешна сигурност и контрол\". Полиция в полицията. Обади се на дежурния да събере момчетата. 

Те посрещнаха мълчаливо новината. Много пъти бяха рискували заедно. Много неща ги свързваха. Той се опита да обърне всичко на шега. 

-Нали я знаете Тони. Не иска да се женим докато не стана капитан. А тук няма как да стане. Длъжността е такава. Пък и е хубаво да си имате ваш човек във Вътрешните. То каквито сте ненормални все за нещо ще помогна. Пак по някога ще работим заедно. Новият лейтенант е свестен, помагайте му. 

- Хубаво, началник- върви да ставаш капитан! Но не ни забравяй, отбивай се да потренираме.

Скоро новата длъжност го понесе и той затъна в работа. Корупцията в системата беше заразила всички звена. Заредиха се проверки, арести. Антония търпеше липсата му, но когато той веднъж се прибра намери апартамента празен. Само едно бяло листче. И няколко думи. Тя бе заминала при родителите си. Не беше края, но тя искаше време да размисли. Е, макар да не беше края, бе началото на края. 

В момента разработваха служител от КАТ, който получаваше пари от крадец на коли. Дирекцията за оперативно издирване следеше крадеца и докладва, че са записали разговор за среща. Щяха да се опитат да го заловят при срещата. Поиска неговата група да извърши задържането. Срещата беше определена за 16.00 до едно квартално игрище. Но крадеца не беше вчерашен. Разпозна една от колите на оперативните. Заедно с катаджията се качиха на едно БМВ и с пълна газ поеха из кварталните улици. За късмет групата за задържане бяха дошли с две БМВ -та, иначе нямаше кой да го проследи. 

  Започнаха преследване из столичните улици. Служителят от КАТ изпадна в паника. Той не желаеше такова развитие. Почна да убеждава крадеца да се предадат. На бул.\" В.Левски\" крадеца простреля с автомат крака на катаджията и го изхвърли от колата. Мислеше, че той го е предал. Баретите упорито преследваха крадеца, въпреки стрелбата с автомат от неговата кола. Простреляха двете гуми и БМВ-то се заби неуправляемо в парапета на моста до Военна академия. Крадецът напусна колата, като изхвърли автомата  и побягна към близката кооперация. двете БМВ-та на отряда спряха до входа и вътре се изсипаха черните униформи на баретите. Крадецът се беше скрил на входа на мазето. Фенерчето, монтирано под цевта на автомата на командоса освети свитото тяло. Крадецът вдигна глава, вдигна ръце  и остави пистолета до стъпалото. Усмихна се и каза:

- За днес печелите, ще се срещнем утре пак.

Командосът, а това беше новият командир на група си помисли колко е прав крадеца. Той и преди беше залавял такива и съда ги пускаше. Вдигна автомата и ... изпълни една закъсняла присъда. Излизайки от кооперацията видя пристигащите полицейски коли, позна и колата на Вътрешните. Знаеше, че с кариерата му е свършено. Беше му станало по-леко. Поне един престъпник днес нямаше да си легне спокоен . 

Капитанът разгледа доклада на криминалистите и доклада на лекаря. Всички факти сочеха, че офицера от баретите е застрелял крадеца без да спази закона за неизбежна отбрана и употреба на оръжие. Гледайки прозореца той се замисли за живота на всички хора които бе променил крадеца. Той се бе заклел да спазва закона и правилата, беше нетърпим към всички служители които го нарушаваха, но днес...Днес хвана химикалката и написа:

\" Нарушения на процедурите и правилата- не констатирах.\"

В отделна докладна до министъра написа: 

Действията на служителите са били правилни и навременни. Употребата на оръжие е станала в пределите на неизбежна отбрана и крайна необходимост. С действията си офицера е прекратил противоправното деяние и е защитил живота и здравето на себе си, подчинените си и случайни лица оказали се на мястото. 

Министърът прочете докладната записка, нареди да се изготви награден списък на служителите от спец отряда участвали в акцията. 

А капитанът... той паркира колата до Централна гара. Антония му се беше обадила сутринта. Бе взела своето решение. И знаеше от къде да купи пръстените. Тя можеше и да го чака, но не можеше да живее без неговата усмивка.