( ... това съм аз - страхлива, ранима, притеснителна, слаба, но надяваща се... )


 Трудно е... Искам да бъда силна, да мога, да правя, да действам... без да се замислям. Искам да не се притеснявам, да не плача, да не се обвинявам. Искам да мога да кажа: \" СТИГА, НЕ, НЕ ИСКАМ, НЕ СТАВА \" ... не мога, не мога, не мога да спра да се притеснявам...
 Първо идва някаква ситуация - минимална, незначителна, обикновена... после всичко в мен се свива и се бори. Страх ме е, не мога, не мога да се справя. И после започвам да мисля, да си внушавам, да треперя, да плача... и бягам, бягам, бягам... и плача... треперя... и се отказвам.
 Защо не съм като другите и не се справям със ситуациите около мен? Не мога ли веднъж да направя нещо без да се замислям? Без да съм сътворила в главата си хиляди планове, варианти и ситуации, без да съм предначертала бъдещето... просто смело да се пусна по течението. Защо, Господи, защо не мога да успея? Знам, ще кажеш, че силата е в мен, но не мога да я намеря, не мога дя я задействам да работи в правилната насока - да ми помага...
 Лягам си вечер сама в леглото и  започвам да мисля, и мисля, и мисля, и мисля, и се побърквам от мисли, как и кое ще се случи... и ме е страх. Страх ме е и за сега, и за утре, и за другата година. Страх ме е от хубавите неща, от лошите неща, от хората, от събитията, от природата, от живота... А ЖИВОТЪТ НИ Е САМО ЕДИН! Той е днес и сега, сега, сега. Искам да не мисля за утре, да живея днес, сега..., НО НЕ! Аз трябва да съм помислила за всичко, да съм нагласила нещата така, както си мисля, че ще станат и то по начин, по който е трудно, и гадно, и притеснително...
 А преди не беше така. Не премислях всичко, действах, бях щастлива и малко по - силна, но сега... не съм. Сега пак съм щастлива, но до момента, в който си помисля: \" Защо ми се дава това щастие, може би после следва нещо лошо? \" ... и така за всичко. Очаквам лошото, очаквам трудното и страшното... , А НЕГО ГО НЯМА... НЯМА ГО, НЯМА ГО, НЯМА ГО. То е просто в главата ми, плод на богатото ми въображение - измислица, илюзия, нереалност, внушение... И страдам, и ме е страх, и се притеснявам, и треперя, и плача... и бягам ли бягам... не спирам да се крия... , а от кого?
 Проблемът е в мен, а как, как, как да избягам от този проблем, как да избягам... от себе си? Как да кажа: \" Стига \", как да извикам: \" Спри се, престани самонараняваш се, самоубиваш се \", как да спра... Господи, как да бъда силна, как да бъда борбена, как да бъда спокойна, как да се справям с живота, с трудностите, със света около мен... като съм слаба... как?
 До сега плаках, плаках, плаках, след като цял ден бях напрегната и притеснена, а дори не мога да кажа защо. Каква е причината, как се случи, какво ми стана... НИЩО, НИЩО, НИЩО!!! Всичко е в главата ми - плод на моите въображаеми притеснения - ВСИЧКО.
 Готова съм, готова съм, Господи да СИ помогна, да се СПРАВЯ, да бъда СИЛНА и БОРБЕНА, и СМЕЛА, и ЩАСТЛИВА,  че живея. Искам да се оправя, да се преборя, да изплувам от тази мокра, кална, задушаваща дупка, в която се намирам... И ЩЕ УСПЕЯ, НЕ, ВЕЧЕ УСПЯХ, УСПЯХ, УСПЯХ! Защото направих първата крачка... писах, излях мъката, гнева, болката. Плаках - прочистих се, олекна ми. Сега съм нова и готова за борба, за една голяма борба... СЪС СЕБЕ СИ и ще застана срещу себе си и ще викам, ще викам и ще се боря... ще успея... ВЕЧЕ УСПЯХ! Направих първата стъпка, изкопах първата копка от тунела на щастието. ОЦЕЛЯХ след всички трудности, ОЦЕЛЯХ. Значи не е страшно, не е лошо, не е притеснително, не е невъзможно... АЗ МОГА, УСПЯХ, БОРЯ СЕ, УСПЯХ!!!
 Вече ще се усмихвам повече и ще мисля по - малко. Ще действам сега, а няма да планувам. Ще бъда смела, а няма да се страхувам. Ще бъда тази, която ще победи страха, тази, която ще успее, тази която вярва... Аз ще се преборя със себе си, ще изплувам на повърхността и ще видя, че там няма нищо страшно, там всичко в хубаво, там съм АЗ...
 ... Ето, виждам се победител, усмихната, щастлива, успяла, борбена, смела.
 ... ТОВА СЪМ АЗ... МОЕТО НОВО \" АЗ \" !!!