Утрото беше хладно. Навън валеше ситен дъжд. Приближих се до отвореният прозорец и се заслушах в ромоленето. По мократа улица притичваше красиво момиче, червената й коса приличаше на разцъфнала роза. Роза – така се казваше тя в мислите ми. Ръкомахаше и молеше момчето с нея да я последва по-бързо. А той се усмихваше сякаш се радваше на наивната й безпомощност.
-  От какво ли бягаше тя, защо ли дъждът я плашеше толкова? – протегнах ръка и улових няколко топли капки. Стиснах ги в шепи и се обърнах да те видя. Ти спеше толкова сладко, дори дъждът валеше тихо, за да не те събуди.
-  Ти не си като Роза Мила Моя – помислих си аз припомняйки си един от многобройните ни излети.
Тогава също заваля дъжд. Аз трескаво започнах да прибирам нещата ни , а ти улови ръцете ми и ме погледна с блестящите си очи
-  Не бягай, нека те видя истински!
Изправи се захвърли новите си обувки и заподскача боса в мократа трева. Аз стоях и те гледах с изумление. Гримът се стичаше по лицето ти, вече нямаше и следа от красиво разделените ти букли, а ти не спираше да подскачаш и да танцуваш като малко дете. Погледите ни се срещнаха. И сякаш уловила моята изненада ме попита
-  Не ти ли харесвам истинска. – дори не дочака отговор- не зная защо всички бягат от дъжда, може би защото той измива всичко: гримът, лакът за коса, а дори и маските. Отнема ни толкова много време и усилия да се превърнем в нещо което не сме, че дори няколко капки дъжд събуждат у нас паника. Лили по-скоро ужас - ужас, че някой ще ни види такива каквито сме, без глупавата ни помпозност. - след това се изправи погледна нагоре към небето и извика - Е мен не ме е страх. - а после тихо ми прошепна сякаш смутена от собствената си реакция - Ето ме! Виж ме! Такава съм! – и заподскача отново.
Тогава стоях и те наблюдавах без да осъзнавам колко права си всъщност. Но сега когато гледах Роза и мислех за излета за всички рози които ти бях подарил, и с които глупаво те сравнявах разбрах. Ти наистина не си като Роза. Ти си моето диво минзухарче и те обичам точно защото си истинска, или не защото с теб аз съм истински. Излязох на терасата и заподскачах точно както подскачаше ти онзи следобед. Изведнъж усетих топлото ти докосване. Обърнах се и те видях грейнала то щастие. Понечих да се оправдая а ти ме целуна и прошепна
- Толкова дълго чаках да те видя истински!!!