Стените бяха оцветени в червено от горящите фенери вън, шумът от стрелба и писъци правеше невъзможно отварянето на прозорец, а температурите достигаха връхната си точка. Както и напрежението.
Той стоеше, взрян в прозореца, но сякаш гледаше някъде отвъд. Стискаше в юмруци ръцете си, явно едва удържащ се да направи нещо фатално,  фатално за мен. Или може би да излезе и да ги съсече всичките. За колко от неговите мъртви приятели ли бяха виновни? Дали аз щях да стоя затворена ако знаех, че там отвън са хората, които бяха отнели най- скъпото ми?
Посегнах да включа осветлението.
- Не те съветвам да го правиш – каза само той без дори да поглежда към мен.
Преди да попитам кимна към прозореца.
- На покрива на съседната сграда има снайпер, следи прозореца от половин час.
Изтръпнах.
- Да идем в спалнята?
Той се ухили мръснишки.
- Не бих отказал, но спалнята гледа на север. На север сградите са три, ще има поне шестима.
- Защо се навираш между шамарите? – не издържах. – Знаеше, че ще са тук тази нощ. Нима го правиш единствено и само за да ме гледаш как се ядосвам?
Той се изправи и с бавни крачки се приближи към мен.
- Представи си - наведе се и прошепна – има и друга причина.
Очаквах да ми я издаде, но той само ме подмина и излезе в коридора. Там нямаше прозорци, и вероятността да ни уцели нещо беше по- малка.
Седнах на земята и облегнах гръб на топлата стена, той седна срещу мен.
- Бил ли си някога с повече от една?
Сепнах се и се изчервих, защо го бях изстреляла?
Той се усмихна самодоволно.
- На лъжи и откровения ли ще си играем?
- Съжалявам, не знам защо го казах – изломотих.
Почти сигурна бях обаче, че знаех. Нещо ме караше да говоря, да върша това, което ми се искаше. Или някой.
- Бил съм, да.
Той сви коляното си и облегна ръка на него.
- Ти била ли си с повече от един?
- Не може да питаш жена за това – ядосах се.
- Каква е разликата?
- Нетактично е – казах, и бузите ми пламнаха, имайки се предвид аз какъв въпрос зададох.
- Както кажеш.
Очаквах да ме попита нещо друго за да сме квит, но той не проговори повече.
След около половин час се появи и полиция, прозорецът на спалнята беше избит, не беше ясно от коя от двете стани. По- лошото обаче беше, че пред входната врата се чуха стъпки.
- Мамка му!
Понечих да се изправя, но той ме натисна надолу и замръзна с очи, приковани във вратата. Секундите течаха бавно, а болката в коленете ми, притиснати към твърдия под пулсираше все по- неприятно.
Вече не чувах стъпки, но ръката му настойчиво упражняваше натиск на рамото ми, гърдите му се повдигаха и спускаха в неравно дишане.
- Ще ги избия – изръмжа само, и отпусна гръб на стената.
- Не си струва – казах. – Само ще избавиш копеленцата от мъките им.
Заговорническата усмивка се върна на лицето му правеща го плашещо тъмен, и привлекателен.
- Права си. Първо ще ги измъчвам.
Приближих бавно и застанах на сантиметри от него, нещо ме дърпаше към тъмната му същност, очите му ме пронизаха за миг преди да се наведе към мен. Усетих устните му, които поеха моите, ръката му се плъзна по гърба ми и ме накара да седна на коляното му.
Нямаше нужда от въпроси и отговори, в момента нищо повече не ме интересуваше. Пръстите ми трепереха, разкопчавайки черната му риза, той свали блузката ми и се наведе към шията ми. Очаквах зъбите му, но атаката от целувки ме разоражи дори повече.
- Не са ли ти казвали да не си играеш с вампири? – прошепна той, сваляйки ципа на дънките ми.
- Вече съм голяма, ще си играя с каквото искам.
Отговорът очевидно му хареса, наведе се, чертаейки път с пръсти по тялото ми, после го проследи с устни. На мен пък това ми хареса.
Изправих се леко и намерих пътя до неговата шия, очаквах да ме спре, той само прехапе устни и отпусна глава назад. Когато пръстите ми се вплетоха, галейки косата му,  вече можех ясно да усетя биенето на сърцето му. Продължих надолу по тялото му, той изстена и се изметна назад, това ме убиваше. Забих несъзнателно нокти в гърба му, не виждах очите му, но виждах треперещите устни, които оголиха дълги, бели зъби, издължили се и разранили долната устна. Наведе се над мен и ги впи във врата ми. Дори не можех да викам, а и нямаше кой да ме чуе. Треперех в нещо между нажежена до бяло страст и болка, косата се спусна по раменете му, докосвайки раменете и гърдите ми, усетих отново горещия му дъх и езика му в устата си. В този момент целият ми свят се взриви.