StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,457
   Потребители: 12,382
   Автори: 4,014
   Коментари: 319,186
   Точки: 2,650,971
   Съобщения: 154,576
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,743

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Вик за надежда - 4 декември или поглед към Петя Дубарова

Спор за поезията няма. Не защото е излишен, а защото светлината от звездите изминава огромно разстояние до нас, по-точно там, където сме били някога. Или – какво са звездите? Души на поети! В един подреден хаос. Мисля, че поезията е облечена в черно, защото така привлича най-силно белотата: от ангелските криле до снежното усещане на на истините. Годините гримираха поезията в мълчание. Страшно мълчание. Около нас. Всяка година пазя думи за Петя Дубарова, но сега искам онова, което е над тях – усещането, с блеснали очи, отварящо вратата. За това публикувам отново тъжния ми размисъл, пак в тази нощ,“4 декември, за Петя Дубарова...“ от 2007г:


„ Дори и след 28 години /вече 40/, 4 декември носи тъга и размисъл. Връщам се към тези години, чрез допира с написаното, но не в книгите, печатани по-късно, а в първите публикации на тази поезия. В първите оценки. В появата. Макар и пожълтели, тези стари страници са „филмовите ленти" на отминала действителност. Черно-бели ленти, в които цветята бяха оцветявани от най-младите поети, още ученици. С продължителност, равна на чакане на съответната публикация или нейния отказ. В периодичното печатно издание, в което бях започнал да публикувам стихове, се появиха нейните великолепни стихове. И тя бе определена като „Петя Дубарова от Бургас". В оценките, тогава, беше приета сдържано и предпазливо. Но тя бе изгряващата Вселена. И всичко написано от нея-полет. Невероятен полет в Поезията! С който успя да създаде нов естетически модел. Абсолютно непознат. Съвършен! Наричана „дете-чудо", тя носеше мъдрост и очарование, дори над небесната линия, достигната от Дора Габе. Много от големите поети са мечтали сбъдване на тяхната поезия. А всеки неин стих е сбъдване. Едно усетено бъдеще. С чувствителност, която няма къде да се открие. Може би-само у Ш.Бодлер. Години се опитвам да разгадая нейните последни думи. Защото мисля, че са хоризонт, зад който идва музика. Носеща тайна. Онази "малка тайна", която тя мечтаеше да бъде. А във вечността - сребърна комета, която има своя неповторима орбита. Защото Поезията не е хоби, удоволствие, сръчност от редене на думи или каприз от емоции. А предопределение.


Петя Дубарова бе единствената българска поетеса, която погледна, ослепяващо, директно и силно Поезията. Единствената... за това в старата и строга Европа, където има достатъчно крале-мечтатели, майстори на четката, перото, филмовата лента, невероятни принцеси, писатели, музиканти, има място и за нея. Част от най-доброто на един континент!


Тази вечер, тази сребърна комета се завръща. Не като спомен, защото този полет е вечен. Не като сълза, защото тя каза "НЕ"-на излишния свят. И аз я виждам пак-както я помня. С две топли очи, с много нежност, в които има Залив-събрал продължението на Поезията... Някъде над Бургаския фар, който тази вечер, излъчва мълчание.


Дълбок поклон!“

Днес поезията е свалена на земята и по напуканите пътища има оставен вик за надежда - 4 декември или поглед към Петя Дубарова...


2007-12-04/2019-12-04
           
          Павлин Пушкаров


 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Публицистика
публикувана на: 2019-12-04
прочитания: 36
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход