StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,769
   Потребители: 12,346
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,723
   Точки: 2,643,685
   Съобщения: 148,826
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,771

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Той: гордостта да имаш власт

 

Той надраска нещо импулсивно, без да мисли, със стар флумастер и пастели. Нашари го набързо върху бял лист, който извади от джоба. Изглеждаше така:

 

 

Загледа го. Не му хареса картинката. Сбърчи вежди.

И започна да мисли:

Демократичното устройство на държавата не е съвършено. И Платон („Кормчията не е полезен на тия, които не плават” – в диалозите на „Държавата” го беше написал), и Цицерон го критикуват. Според Цицерон най-съвършена е онази форма на държава, при която се съчетават принципите на царската, елитарно-оптималната – оптимати той нарича аристократите, – и демократичната форма на власт. Царе-оптимати-демократи. Поставя ги на равна нога. Самата държава великият римски оратор и философ определя като „достояние на народа”, а народното управление – като най-неподходящо („За държавата”), когато е буквално употребено.

Спорели са, мислели са хората преди векове – как да стане така, че различно надарените да имат равни права и еднаква важност; защото според древните правото е от Бога и той е остойностил и привел човешките отношения (чрез Своите заповеди, отразени в различни религии) в съответствие с природната хармония, сътворена от Него.

А сега... Боже, ако те има – опази!

Днес като демокрация се възприема всичко, което е различно от комунизъм или социализъм. За илитератите нещата трябва да се храносмилат до буквоядство, иначе не ги възприемат при умствено хранене.

Или – както казва Барух Спиноза, определението е отрицание. Тази максима на умния стар нидерландски евреин след четиристотин години е почти универсално приложима в съвремието, особено когато няма аргументи за налагане на собствена и ясна до убедителност алтернативна позиция за дадено социално явление. Какво е демокрация? Онова, дето комунизмът не е. Аха. Значи комунизмът е лош и зъл, демокрацията е обратното на лошото и злото. Ясно. Разбираемо. Храносмилаемо.

Ето как явлението се дефинира чрез омаскаряване, профанско елементаризиране или обругаване, за да се превърне в карикатура.

Така е по-лесно. И се консумира с удоволствие.

Като явлението „днес“. В него интелектът не служи за нищо. Той винаги е несвоевременен. Неудобен. Търни. Изчегъртва се със стотинките на времето на логариите – остаряла черупка на отминала потребност. Интелигентността пропадна в загубата на съмишлен разсъдък, коленосведен до битовизма на резултатите на „Бистришките тигри“ в поредното глупашко съревнование. А кои бяха тия тигри всъщност? И кой беше капитанът им? Премиерът ли?

Обаче всичко това е... Как по-меко да го кажа?

Скоропостижно. Да.

Това упражнение е за еднодневки.

Историята ще го докаже. Ако тя не може...

Да се върнем в представата за „днес“. И за нея ще пишат. Дано да е различно от това, което е всъщност.

Той, докато гледаше рисунката си, мислеше:

За хората във властта тези извън нея са глупави. Не виждат по-далеч от носа си. А носът им е дълъг, защото лъжат, че са зле – твърдят властимащите. Само по себе си това означава, че всъщност безвластните виждат надалече, толкова напред, колкото е дълъг уж лъжовният им нос; но сравнителният анализ на злепоставянето не е по интелектуалната сила, нито по физиологическите потребности на властта. Извън властта всичко е недалновидно, крехко, тромаво, почти неподвижно. Затова – елате във властта! Елате си при нас и ще се чувствате по-добре.

Една партия-една държава-един рай(х).

Което не може да е вярно, се изражда във факт. Отиде ли при управляващите и стои ли по-близо до властта, човек усеща богатството на трапезата, уханието на парите и лесния начин да живееш охолно и недостойно.

И много хора отиват при властта. Ако не успеят да влязат в нея, коткат се в краката ѝ и получават трохи. Достатъчно е. Иначе е по-лошо.

А кое е иначе?

Когато виждаш, че завземането на властта е извършено само формално демократично, разбираш несъвършенствата на битието. Много лесно е да бъдеш заклеймен като тоталитарист, като провокатор на народовластна анархия, като елементарен фашизоид, гей, зелен или нещо от сорта. По-трудно е да бъдеш дефиниран без ругатни, но това у нас е почти невъзможно: определящият дефинира и себе си, но се гордее утешно с това.

Маскирахме се всички. Разпознават ни само отвън, от чужбина – скъпи коли, охранени магистрати, мощна и несъкрушима корупцията лъщи навред и навсякъде. По цял свят се чудят как млади българи, деца почти могат да харчат по десет хиляди евро на ден, дивят се какво работят в изнемощялата икономика на бедната държава.

А в сводките на специализраните ведомства корупцията в България съществува само в малките общини и при малките хора.

Държавата облече тогата на фасадата. Сля се с нея. И се почувства удобно при липсата на народ, който да оповести, че тя е негово достояние. И завоевание.

Защо стана така?

Фасадността е удобна само за хора без собствена физиономия. На зле образовани тарикати, които предпочитат да изглеждат красиви, самонадеяни и уверени вместо умни и угрижени. Едното се постига с маска и грим, другото – с четене и смирение. Затова всъщност днес образованието, учението и интелектуалния труд са сврени в миша дупка.

Но нищо – макар и формална, демокрацията е тук. В България. Тя дава възможност за власт на най-достойните, на онези, които да управляват народните дела на публиката (оттук и „република” – rex publicа) от нейно име. Обществото пази себе си, като делегира власт на онези с най-доказани качества. И вярва, че избраните ще ръководят общите дела така, че да осигурят еднакво спазване на правилата, благоденствие и сигурност на всички избиратели.

Той посърна: е, ако това наистина са механизмът и смисълът на демокрацията..., значи сме загазили много. Такова нещо днес у нас няма. Значи тя не е тук.

А нещо шавна в ъглите. Знаеше какво е. Милите. Нямаше да намерят там храна. „Добрите ми хлебарки. Сгрешили са апартамента.“ Съжали ги. И си каза:

Когато е узурпирана чрез меките инструменти на компрометираната демокрация, властта (или узурпаторите в нейно име) съзнава, че е открадната, незаслужена е. И затова е още по-егоистична, заживява свой живот. Тогава вече гордостта ѝ става огромна. Двойна. Веднъж, че е отнела безчестно чуждо право и така е превзела автономността на народа да управлява. Втори път – че е сторила всичко това на чрез, а на гърба на обществото. И за негова сметка.

Затова спокойно тя, самопровъзгласилата автономна власт, може убедително за себе си  да презира (ре)публиката – нека тя си въобразява, че някога е имала избор; нека дори си мисли, че е длъжна да прави нещо в обща полза. Нека.

Никой вече не помни, че това е било възможно при наличието на държава, която е „достояние на народа”. Това не бива да се знае. Не и в държава, която е отнета от учредителя си.

Той се стресна от нещо. Сети се, че беше забравил външната врата. Не стана да врътне ключа. Просто продължи да мисли против необходимостта; сякаш сам щеше да изпълзи под вратата заедно с хлебарките, ако точно сега стане да я заключи. Вратата. А с нея – и умът. Може би.

Гордостта да имаш (незаслужена) власт превръща демокрацията в авторитаризъм. Оттам до клептокрацията е само крачка път. И ако властниците, избрани чрез народовластие, са длъжни да упражняват възложената им длъжност по еднакъв и равен начин за всички, узурпираната псевдодемократична власт винаги се реализира лично, персонално, отмъстително, емоционално и грабителски. Такъв е коренът на това явление: то така се самосъхранява и расте. И дебелее подпочвено. Като плевел.

И какво следва? Ако народът не възприема държавата като свое достояние, не бива да се възмущава от обратното – когато той самият стане достояние на държавата. Просто формата на управление се сменя. И не по вина на облагодетелстваните. Той, той е виновен!

... Той смачка нарисуваното и го хвърли в коша. Пак сбърчи веждите. Остави вратата незаключена. Вкъщи хляб нямаше, значи хлебарките сами ще си тръгнат. Това е добре.

И си представи друга картина. 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Публицистика
публикувана на: 2018-05-26
прочитания: 106
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход