StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,388
   Потребители: 12,329
   Автори: 3,982
   Коментари: 305,330
   Точки: 2,631,650
   Съобщения: 127,845
   Лексикони: 4,477
   Снимки: 10,745

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

НАПИСАНО С КРЪВ НА СТЕНАТА (ПУБЛИКАЦИЯТА СЪДЪРЖА ЕЛЕМЕНТИ СВЪРЗАНИ С ФИЗИЧЕСКО, ПСИХИЧЕСКО И СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ. +18)

- Ти, курво мръсна - ечеше във всички отенъци на злото свирепият мъжки глас - Долна пачавра - първият  удар отекна със заплашителна сила, а жената пред него дори не направи опит да се защити. Това само щеше да му даде повод за още... Чак когато падна на пода, ритайки я два пъти презрително, той се спря - Курва - последната му дума бе предружена от тлъста храчка, която като прилеп кацна на окървавеното лице.

     *****

- У, па тия. Цел ден дигаха джангър, та човек не мой да мигне от тех - започна историята си бабата пред другите, които уж бяха дошли на сладък лаф моабет, но най вече тръпнеха в очакване на пикантни новини... А и тя, външно се възмущаваше, а вътрешно чувстваше задоволство от централната си роля - Не се съобразяват ич с ората, ей. Карат се, карат, биат са, биат, но що им е да дигат малата у глави? Та тъкмо се прибира той...

    Около 2 години и 250 побоя по-късно

- Цъ, цъ, цъ. Язък за момичето. Толкоз младо, па и две сирачета остави... Казват, че рак имала и затва се обесила, ама и Стамат съвест нема. До края я дънеше... Цъ, цъ, цъ... Кой да предположи?

       *****

 Темата на тази ми публикация, мисля, вече ви се изясни. Тя е посветена на домашното насилие, и по-специално, за това над жени... но не само...
 Още в началото почвам с две мисли, рожби на да го наречем, народопсихологията ни:
 "Това, което става вкъщи, си остава там!"
 "Нека да ме бие, но да не ми изневерява..."
 Първата е всеизвестна, но предполагам, че другата ще изненада мнозина - Да, има я, не е моя измислица!
 Битовото насилие от този тип за съжаление не е редко явление в България, а държа да го отбележа, същото се отнася за целия свят, в това число, включително и за най-развитите държави! Но това не е факт носещ успокоение...
 Тук обаче ще дабатирам върху това явление от позицията на нашата действителност, а тъй като сме в Европа, базата ми за сравнение ще са тези страни, с които поне на хартия сме равноправни.
 И ще започна с нещо елементарно - Престъплението и наказанието в дадена държава са силно зависими от няколко конкретни неща - законите, спазването им... и обществената нагласа и търпимост...
 Това са трите най-общи бази.
 Първите две са строго регламентирани, за ситуацията у нас знаете, а от обща култура на всекиго е ясно, какви закони имаме грубо казано. А също така и степента, в която те се спазват...
 Затова ще наблегна на третата точка и на някои нейни взаимовръзки с първите две.
 Що е това "обществена нагласа и търпимост"? Елементарно казано това са границите, в които обществото е толерантно, или по-точно казано, статично, в ситуациите, в които неговите права са открито, или прикрито погазвани. Барикадите във Франция, стачките в Гърция, бунтовете в Испания, са ясен показател, че там фитилът е къс...
 Но тук, за съжаление, не е така...
 Темата е твърде широка за тази къса статия, затова от тук, до края ще се съсредоточава единствено върху нещата свързани с основната такава, а вие и сами можете да видите общия фон, извън конкретиката.
 Описаната ситуация в началото - Позната ли ви е? Може ли да се погледнете в огледалото и да заявите: "Аз не познавам жена страдаща от домашно насилие!"? И ако някой ви заяви това на вас, ще му повярвате ли?
 Не забравяйте обаче - насилието не е само физическо, а и сексуално, психическо, а конкретно за този вид, който разглеждаме, то често е и комбинация от всички.
 Обществото ни е болно! Насилието винаги го е имало, и ще го има явно, но когато има "генетична" нетърпимост към него, то все пак е на един минимум. А в България то черепно ни се усмихва отвсякъде...
 За съжаление "Моят дом е моята крепост" е сентенция, която много често е лъжовна! Извън статистиката, че точно те са арена на огромен процент криминални прояви, за много жени домът е личният им замък на ужасите. И те няма накъде да избягат, но освен това им липсва и подкрепа! Типична картина е описаната от мен - къща, в която всеки знае, какво се случва, всички чуват виковете и виждат белезите, но колцина са тези, които предприемат конкретни действия, и то не инцидентно, колкото да приспят отново случайно събудилата се съвест?
 Нетърпимо търпимо е българското общество! В развитите държави, с които сме длъжни да се сравняваме, това също го има (не трябва да се лъжем!), но границите са други. Там има закони, които се спазват, и хората държат и изискват това да е така!
 Тоест, когато жертвата разбере, че повече това не може да продължава, знае, че има начини, които действат!
 А как е у нас? С няколко примера (има и изключения!) ще покажа.
 При получен сигнал за домашно насилие (особено в по-дълбоката провинция), когато накрая служителите на реда и закона пристигнат, следва устно предупреждение, потупване по рамото и съвет от типа:
"Ай кротнете са, да си немаме разправии"
 Свършили са си работата. Е, ако има труп, или се е отворила работа и за спешната помощ, реакциите им са леко по-адекватни, но нужно ли е да се се стигне дотук?
 Кризисните центрове за прием на жени, жертви на домашно насилие в България са няколко, с ограничен капацитет. Всъщност истината е, че ги има, колкото да се каже, че съществуват! Обстановката там е следната - 6 месеца относителна сигурност, а после... куфарчето и "... дано имаш късмет..."
 Обикновено следва завръщане в начална позиция. И това е защото сме бедни, защото държавата е абдикирала от задълженията си, защото сме... и търпеливи...
 Социализация статус на българите е ясен! Печална картинка - Вследствие жената няма избор (и ресурс) за да загърби този етап от живота си. Следва завръщане, а познайте кой я чака, познава всичките и роднини, и знае къде живеят приятелите и познатите и? Не беше трудно да отговорите, нали.
 Съзнавате ли, че всеки, които си затвори очите за едно престъпление, става буквално съучастник на извършителя. Чувствате ли се с чиста съвест в този момент? Ако е така, то аз ви завиждам! И се надявам това да е истина...
 Проблемите с този казус са толкова сложни, че аз всъщност все още пиша само уводът на това, което искам да изкажа, а то, цялото, е равно на нула, взето към общия фон. Но спокойно. Ще форсирам към финала, защото все пак публикацията ми е за литературен сайт, в който не всеки има търпение да дочете една толкова дълга проза, особено и с подобна тематика...
 Насилието над жени в домашна обстановка няма да изчезне дори и при перфектна съдебна система, и гражданско общество, изпитващо органична непоносимост към всяка форма на насилие. Причината е елементарна - В гените си човекът има прекалено голяма доза от първичност, и винаги ще има такива, в които неандерталеца ще взема превес.
Но когато хората са равнодушни, бих казал и бездушни към такива прояви, то и в тези човекоподобни, в които има само зародиш на насилние, то постепенно  разцъфтява като отровен бурен, за да ги превърне накрая в поредните тирани от семеен тип.
 А ти познаваш ли такива хора? Какво правиш ако е така? А какво не правиш?
 Не искам добре обмислени отговори в коментарите си, важното е това, което вие ще си кажете сами на себе си!
 Помните ли нещо, което споменах мимоходом почти в самото начало на статията?
"... Тя е за домашното насилие, и по-специално, за това над жени... но не само..."
 И сега следва истинският финал на творбата ми!

     *****

 Беше побеснял. Тъпата курва не само, че бе мъртва, но му бе оставила и две малки бъдещи такива. Добре, че в момента бяха при майка му, защото нямаше да изтърпи дълго противното им циврене.
 Стамат яростно стана от леглото и в изблик на злоба му заби такъв ритник, че то се разпадна. Болката от удара бе невероятна, затова едва няколко минути по-късно забеляза надписа, който бе изписан зад падналата дървена плоскост на кревата, тази на която се подпираха възглавниците, но той му се видя напълно безсмислен. Други, по-важни неща го вълнуваха в момента.
 Тялото му винаги жадуваше за секс, а това дали той е доброволен, въобще не го интересуваше. Дори се усмихна за миг, присетил се, колко пъти мръсната курва бе ревала, докато той си правеше кефа отгоре и. Но веднага отново се намръщи. 
 Просто не можеше да живее без секс, и това си е. И тогава мисълта му отново се насочи към близначките... Бяха само на по седем, но така и така, в даден момент неизбежното щеше да се случи... В случая единствено може би малко по-рано...
 А на стената написана с кръв имаше само една единствена думичка:
                                "ПОМОЩ"
________________________________________________

14.02.2018.

Георги Каменов
Какво ме вдъхнови?!
От известно време се канех да напиша творба, посветена на домашното насилие над жени.
Поводът да го направя точно вчера бе съвсем конкретен. На лични проведох диалог с друг потребител по темата, и в един момент трябваше да споделя някои свои виждания по нея. Тогава осъзнах, че ми предстои най-дългото писмо, което съм писал тук. Затова го информирах, че ще напиша творба за това гнусно явление в обществото и до няколко дни ще я кача в сайта.
Обещавам, само когато смятам да изпълня! А тъй като бях подготвен за тази публикация, се справих в рамките на по-малко от час с написването и.
Името на конкретната личност ще запазя в анонимност. Дали ще остане така, си зависи само от този човек.
Получи се отново дълго уточнение, но аз съм стриктен в това отношение.
А насилието над жени, а всъщност и изобщо, е нещо, което е време да загърбим завинаги! Тъжното е, че просто не виждам как ще стане това, но всяка стъпка срещу него, е крачка в правилната посока!
Това беше от мен.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Публицистика
публикувана на: 2018-02-15
прочитания: 197
точки: 20 (виж далите точки)
коментари: 16 (виж коментарите)
препоръчано от: 14 (виж препоръчалите)

Вход