Тъжни размисли по повод покана за участие в Световен ден на Поезията

 Световен ден на поезията!

Звучи красиво и примамливо! Докато прочетеш регламента на събитието. Докато успееш да „преглътнеш” блудкавото нещо, което ти се предлага вместо истинска, дълбока и красива емоция! Докато осъзнаеш, че някой някъде е съчинил нов начин за зомбиране и унижение на четящия и пишещия Човек, но най-вече на самата ПОЕЗИЯ! На Литературата като изкуство!

Забележете само как е поднесена информацията за предстоящото събитие: в София ще се проведе един *след-последен* литмоб, озаглавен: POST-MORTEM, 11 май, петък, 12:00 часа, на Попа.

Основните понятия за разбиране на информацията са неразгадаемо-усукани и префърцунени модернизми, а мястото на старта на събитието – паметникът на Св.Патриарх Евтимий е обозначено – по „простонародному” в стила на просташкия градски фолклор като - Попа.

Щом хора, предполага се – четящи люде, с претенции за интелигентност над средностатистическата оповестяват събитие, свързано с четенето по този начин, изобщо не трябва да ви изненадва по-сетнешната програма на съответния  „литмоб”, определен като „флашмоб” по своята същност!?

Нека традиционно мислещите читатели и писатели се опитат да уравновесят дишането си, защото следващото обяснение - как ще се процедира по време на въпросния ЛИТМОБ, наистина не може да се посрещне без разтреперване под лъжичката.

Провокацията към човешкия мравуняк по площади и паркове, в метрото и големи публични сгради щяла да се изрази в почти внезапни появявания и четения на глас на някакви текстове – които не е задължително да бъдат авторски, нито поетични!!! Тези четения  щели  да продължават по 5 минути, след което четящите ще се разпръскват. Значи идват незнайно откъде едни четци  – изчитат един текст по не незнайно какъв начин, на незнайно какъв , но вероятно нямащ нищо общо с литературния Български език и яко дим изчезват, за да се появят на друго място за други 5 минути рецитация… Ако е спектакъл, би било поносимо-забавно. Но наяве… е просто налудничаво.

И ето още един щрих – показателен за събитието:

„В уречения час някой от организаторите започва пръв и постепенно един по един се включват останалите (като гласовете се застъпват), накрая се достига до точката на всеобщо едновременно четене. После всеки оставя текста в един литературен кош и си тръгва. Четеш и заминаваш!”

Тук искам да вдигна ръка и плахо да запитам гениите, измислили този ЛИТМОБ: Ясна ли е целта на това занятие? Трябва ли все пак някой нещо да чуе и, ако успее – и да разбере от прочетеното, или идеята е да се имитират по най-лошия и оскърбителен за литературата начин, опитите на някои учители да преподават ЛИТЕРАТУРА В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ”? И ако все пак груповото четене се случи, дали тази кокофония от различни надвикващи се гласове ще бъде осъзната, като алюзия за многопластовата и дълбинна същност на литературата  в качеството й на хилядолетно натрупване на житейска мъдрост и емоционален опит? Или ще се налее вода в мелницата на бездуховността с отблъскващата и неприемлива форма на поднасяне на литературния текст? Защото явно, истинският замисъл на този ЛИТМОБ е различен от налудничавото крещене на публични места, а именно - съвременният забързан и  компютъризиран човек да чуе нещо интересно, да бъде събудено любопитството му към четенето… да забележи и приеме книгата в живота си…

Припознаването на книгата като потребност няма да се случи по този начин! Категорично изразявам дълбокия си потрес от абсолютната ненормалност на замисленото събитие!

И това съвсем не е всичко. Всеки, който ще участва в „четенето” трябва предварително да е написал на лист: дата, място, час, темата на литмоба (обявена предварително), имената на автора и на четящия. Всички текстове щели да се събират в „литературен кош”! „с цел да бъде издадена една „Внезапна антология на читателите”; която предстои”.

Бога ми, чудя се какви ли умове съчиняват подобни нелепости! Кой би чул и избрал в надкрякването нечий текст, за да го предложи за включване в съответната читателска антология? Или това е отново начин, група самовбюбени VIP графомани да издадат поредната  натруфена и фондьотирана псевдолитературна еднодневка, за да имат повод  да се влачат от телевизия в телевизия и да „презентират” недоносчето - гръмко и надуто, със самомнителни фрази и неприкрит нарцистизъм?

Често съм изпадала в няма почуда от измишльотините, които именувани – „европейски проекти” намират щедро финансиране, за да постигат предначертаната и старателно следвана програма за обезличаване на българския народ! Е, това е СВЕТОВЕН ДЕН НА ПОЕЗИЯТА, но ще се състои навръх 11 май – Денят на Светите братя Кирил и Методий. И за да може подигравката да е пълна, това грандиозно, според замисъла си омаскаряване на литературата ще започне от паметника на най-достойния български патриарх – Св. Евтимий Търновски, понижен напук на църковната йерархия в… поп!

Е, не мога да приемам спокойно и да подминавам с презрение такива покани за участие в подобни „културни” събития! Защото трябва да получа отговор на няколко въпроса:

-  Кой е организатор на този Световен ден на поезията в София? Няма посочена институция, организация, физическо лице. Имаме едно име на човека, пуснал съобщението – Васил Видински. Впрочем, снимката му е много подходяща – подпрял с ръка главата си, сякаш засрамен от следващия текст…

-  Не е ясно кой в Столична Община е разрешил събитието, защото е редно да има съответното разрешение за прояви на публични места, както и за осигуряване на безопасното им провеждане.

-  Защо  в Общината не се намериха експерти да вникнат във „флашмобната” същност на предлагания „литмоб” и да очовечат добрата, по принцип идея за популяризиране на четенето? Що за безотговорност се проявява от съответната Дирекция „Култура”, допускайки „да мине” един НЕкултурен проект? Някой да се сеща, че на езика на философията това се нарича - подмяна на тезиса?

-  Как откритото прокламиране на края на литмоб-овете – чуждицата е просто ужасна! като край на литературата и историята, НЕ стресна нито една инстанция, уж загрижена да пази българския език, култура и традиции?

-  Докога ще се позволява потъпкване на Българското, под формата на проевропейски и глобалистични модерни опити за активиране и формиране на гражданско общество и съзнание?

Много още въпроси се блъскат в мен, възмутената ми кръв не може да се успокои, защото в тези прояви са привлечени млади хора, които дори не съзнават че участват в една, по същество, антикултурна и свръхнелогична проява, провокираща и граничеща с масова лудост, как другояче освен истерия може да бъде наречено колективното едновременно четене на различни текстове на публично място? При това, участниците сигурно ще си вярват, че правят нещо интересно, модерно, шашкащо и запомнящо се, което цели да обърне столичани към ЧЕТЕНЕТО! Използването на младите хора е още едно утежняващо вината обстоятелство – нали те и децата, които биха били свидетели на надкрякванията ще ги асоциират като нещо нормално, като метод и подход към книгата и литературата, към обществената изява в широкия смисъл на думата!? Или дотолкова сме навикнали да не се изслушваме и неразбираме, че официално ще си направим Открит Урок по Неуважение, в случая – към Литературата?

Ето защо, НЕуважаеми неизвестни организатори на предстоящия ЛИТМОБ, като българска писателка и творец с Достойнство и Чест, най-категорично ОТХВЪРЛЯМ ТАКА ОТПРАВЕНАТА ПОКАНА ЗА САМОУНИЖЕНИЕ И ГАВРА С ЛИТЕРАТУРАТА!

 Десетилетия, като педагог и актриса, работейки с младите таланти на България съм се стремила да формирам у тях тънък и верен усет за прекрасното, за хармонията и единството на съдържанието и формата на проявление на същността. Вие предлагате недопустим и антипедагогически, антиестетически подход към изкуството, с който не мога, не искам и няма да се съглася.

Отправям ПРИЗИВ към всички самоуважаващи се творци и читатели, към всички граждани и гости на София - на 11 май, в Деня на почит към светлото, велико дело на първоучителите Св.Св.Кирил и Методий да НЕ подкрепят и НЕ съдействат за провеждането на тази отвратителна пародия на НИЩОТО, което има претенции за НЕЩО!

Дори с риск да изглеждам в нечии очи старомодна, закостеняла и изтъркано традиционалистична, аз - вярна на капчицата бунтовна кръв от летописеца Захарий Стоянов, която имам честта и отговорността да пренеса неомърсена напред във Времето, още веднъж заявявам своята категорична гражданска позиция: такива прояви не трябва да се допускат и толерират, защото объркват, обезличават и развращават обществото! Не ни ли стигат товарите от Страх, Бездушие, Бездуховност и всевъзможни липси на нравственост и морал, ами  и доброволно ще си турим още една грозна гърбица на изкривените от превиване и чуждопоклонничество гърбове? Не е ли време да се усетим, че се опитват да ни правят на малоумни, че става дума за посегателство към националната ни ЧЕСТ и човешко ДОСТОЙНСТВО?

Тоня Борисова – поетеса, актриса, филмов сценарист,

 Председател на Фондация „Сълзица за Вас”

08.05.2012г., Ямбол

 Послепис:

НЕуважаеми организатори, въпреки предупреждението от ваша страна, че не може да се отговаря на поканата за събитието, ТОВА е моят отговор! Зная, че няма да ви хареса, но – честно казано: НЕУВАЖЕНИЕ ЗА НЕУВАЖЕНИЕ! Просто – трети закон на диалектиката!