В българското общество трябва да признаем, че все още има силни антитурски настроения. Нещо повече - в живота на нашето уж демократично общество , все още се възприема като силно патриотично онова възпитание, което ни внушава неприязън, да не кажа омраза и ненавист към всичко, което носи определението „турско“ - турски нрави, турска партия, турски стоки, турски филмови сериали, турски език, Турция. Като че ли живеем още в робството или непосредствено след Освобождението ни в 1878 година. А междувременно държавата Турция с бързи темпове става все по-модерна, с интелигенция, приета с уважение не само в Европа, а и в света. В България, даже и голяма част от интелигенцията/а тя е уж напредничавата част на обществото/ се отнася с отвращение към всичко турско. Това говори за сериозен народопсихологически проблем. Ние се изпълваме с гордост, когато заявяваме, че силно любим и мразим. В днешно време е хубаво силно да любиш, но силно да мразиш сега в XXI век не е достойнство, не е добродетел, а анахронизъм и престъпно деяние. Светът е малък, а е общ дом на цялото човечество. Езикът на омразата само разделя хората и ги противопоставя един на друг. Тази омраза е извор на всички човешки беди.

Хора, съотечественици, опомнете се! Не подклаждайте волно или неволно омразата към никой народ, защото тя ще се върне към вас. От омразата страда не толкова мразеният, а повече този, който мрази.

К. Костадинов