StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,078
   Потребители: 12,400
   Автори: 4,024
   Коментари: 320,539
   Точки: 2,657,597
   Съобщения: 157,029
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Змей и принц

            В едно далечно кралство, откакто свят светува, традиция, правила и закони вървели ръка за ръка. Времената били такива, че принцът можел да стане владетел на страната  си само, ако освободи принцеса от лапите на някакъв змей. Да, ама разните там лами, дракони, змейове и подобни чудовища били вече на изчезване. Къде новият принц да търси по света принцеса, като почти нямало нито отвлечени, нито неотвлечени, а и да имало били грозни или глупави. Освен това този принц нямал сили да се бие. Не бил слаб, дори имал хубава, стройна и здрава фигура, но бил добър човек и му било жал за животните, дори ги обичал всички много. Ами сега? Добре, че бил мъдър и умен като баща си и красив като майка си, та много много не мислил, а пратил съобщения навсякъде по всички страни, което вестоносците разгласили и разлепили. И дали случайно, или нарочно един от хората, които носели обявите, се изморил или му омръзнало да прави едно и също, взел че закачил една на голямо дърво по пътя си, който минавал през гора, близо до огромна скала. Долу под нея имало огромна пещера, а там живели брат и сестра, ама те били змей и змеица. Видели те обявата, откъснали я и прочели: “Принцът на еди-коя си страна си търси жена – няма значение каква: принцеса, змеица или бедна девойка, но при едно условие – хем да е хубавица, хем да е умница, хем да носи чанта, пълна с неща, които са важни за една кралица. Моля, заповядайте и опитайте късмета си!”
            - Аз ще му омая главата на този принц и ще му стана жена - казала змеицата и потрила доволно ръце.
            - А, не! – намесил се змеят – Искам и аз да се оженя за принцеса! Той нали има сестра?... Да, ама как да я отвлека, като не мога да летя?
            - Спокойно, братко! – рекла му сестрата – Всичко ще е наред. Аз ще оправя нещата. Обещала съм на теб, обещала съм и на родителите ни.
            После застанала върху скалата и зачакала. Пътят на всички за двореца минавал оттам. Ето, че скоро се задала каляската на принцесата от съседното царство. Конете се уплашили и затропали с крака, но змеицата ги укротила и казала на девойката:  
            - Принцът е омагьосан змей. Дай ми чантата си и се махай оттук, ако искаш да ти е мил животът.
            Уплашила се принцесата, дала исканото и си тръгнала. Змеицата се превърнала в млада жена и взела нейния образ. Така се явила  в двореца. В чантата имало само скъпи бижута. Принцът не я харесал и казал:

           - Върви си! Ако преценя, ще ти се обадя.

           Тръгнала си тя, в змеица пак се превърнала и на скалата застанала. Така причаквала всички принцеси, взимала техният образ и чантите им и се явявала в двореца. Носела, ту бижута, ту пари, ту злато, ту скъпоценни камъни, ту красиви рокли, ту диамантени гребени, ту копринени шалове, ту красиви корони, ту златни и сребърни пантофки и какво ли не, но всичко свързано с облекло или разни там украшения. Омръзнало му на принца всичко. Решил, че всички жени са глупави и недостойни за него, отчаял се, но в същото време змеицата се влюбила в него и когато всички кандидатки свършили, тя се превърнала в бедно, но красиво момиче с дълга кестенява коса със жълтозелени засмени очи. Била облечена в светлозелена, обикновена прокъсана рокля и носела през рамо зелена чанта от плат. Явила се в двореца боса и подала на принца чантата си, като казала:
            
- Искам да стана твоя кралица, защото те обикнах от първия миг, в който те видях.
             - Но, твоята чанта е празна и не си изпълнила условието ми – казал синът на краля.  

             - Не е важно какво има в чантата, а в сърцето – отвърнала девойка.

             Принцът харесал отговора й, харесал и нея, а след това казал:
            - Избрах теб. Ще ми станеш ли жена?
            - Да! Само имам и аз едно условие. Ще позволиш ли да се разходя първо с твоята сестра в царската градина. Чувала съм, че принцесата и градината са най-красивите неща на света.
            - О, това е най-малкото, което мога да направя – рекъл той.
            Кралската дъщеря хванала за ръка избраницата на принца, двете се засмели и тръгнали из градината, къде разноцветни рози ухаели, а фонтани разпръсквали водите си и пречупвали светлината във всички цветове на дъгата. Принцът ги следвал. Изведнъж се извил вятър, бедната девойка се преметнала през глава и отново в змеица се превърнала. Грабнала принцесата и литнала с нея. Като минала над принца, извикала:

           - Сега вече има отвлечена принцеса… След три дни ни потърси в пещерата зад скалата, която се намира на пътя край гората, но само, ако още искаш да се ожениш за мен.

           Горкият принц! Съвсем се объркал. Харесал това момиче, а то се оказало змеица. Според традицията трябвало да спаси отвлечена принцеса и да се ожени за нея, но как да го стори, като тя му е сестра. Ама, че работа! Дълго мислил, но нищо не измислил и накрая решил да отиде там, където му казали.

           През това време змеицата завела принцесата в пещерата, а тя като видяла змея, съвсем се уплашила и загубила съзнание. Братът и сестрата – змей и змеица много се разтревожили за нея. Билки набрали, чай варили, с вода от бистро изворче я измили, но тя все не се събуждала. Минали така три дви и тогава чули отвън гласа на принца:

           - Излез, излез, змеице, сестрата ми върни! Не искам да се бием, не искам!

           Никой не му отговорил. За втори път извикал той
          
- Излез, излез, змеице, сестрата ми върни! Брат ще ти стана!
           Никой не му отговорил. За трети път се провикнал:

           - Излез, излез, змеице, сестрата ми върни! Мъж ще ти стана, само я спаси!

           Излязла змеицата и го прегърнала. Чул се гръм и скалата три пъти се разклатила. Появил се после змеят, като носел на ръце принцеса. Тя толкова го запленила с красотата си, че той не издържал, навел се и три пъти в устата я целунал. Тя отворила очи. Отново се чул гръм и скалата пак три пъти се разклатила, а после се превърнала в чуден дворец. Пред него стояли не змей и змеица, а красив момък и чудна хубавица със дълга кестенява коса и жълтозелени засмени очи. На главите си имали златни корони. Момъкът казал:

          - Ние бяхме омагьосани от зла вещица, докато не харесам и не целуна припаднала принцеса, а някой принц не поиска да се ожени за сестра ми като змеица. Сега, принце, ще ми дадеш ли твоята сестра за жена?

           - Само, ако тя поиска – отвърнал той.

           Тя се съгласила и скоро направили на голямата поляна между двата двореца две сватби едновременно. Двама принцове се оженили за две принцеси. На това тържество присъствали поданиците на двете кралства и три дни яли, пили и се веселили. После станали крале и кралици и управлявали страните си мирно и щастливо, като често си гостували, защото много се обичали като брат и сестра, като сестра и брат и никога не се забравили.


Рая Вид, 18.06.2014

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Приказки и детска литература
публикувана на: 2014-06-18
прочитания: 501
точки: 27 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 18 (виж препоръчалите)

Вход