StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 163,729
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,000
   Коментари: 314,113
   Точки: 2,648,618
   Съобщения: 163,507
   Лексикони: 4,495
   Снимки: 10,797

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Зимна приказка

Вятърът шепнеше в клоните зимна приказка. Ледените висулки нежно пееха в хор. Луната се оглеждаше в бели преспи. Лъчите и' се спускаха към земята и сякаш невидима стълба водеше към млечният път.
Едно житно зрънце се пробуди от дълбокият сън. Огледа се потърквайки очички и с прозявка попита замръзналото портокалово листенце:
- Ей, ти ще ми кажеш ли в кой сезон се събудих?
- Мъниче, много ти е рано. Бързо се връщай на топличко и заспивай!
- Но, на мен не ми се спи! - тропнало с краче, житното зрънце и се наметнало с кожухчето си.
- Но ти не можеш да оцелееш в студеното, трябва да си дълбоко в земята и когато ти дойде времето тогава да си будно. Виж ме мен, седя и чакам вятъра с нетърпение да ме отнесе на по уютно местенце. Схванах се. Дори дръжката ми е замръзнала.
- Ще се поразходя и ако не ми се приспи, ще помоля къртичката да ми разкаже приказка.
- Недей, може да те изяде!
- Но, как тя дори не вижда?
- Това не и пречи да има обоняние. Пази се мъниче, света не е това което си мислиш, особено за едно малко житно зрънце като теб.
- Добре, добре! Обещавам да съм предпазливо. Нека желанието ти се сбъдне и палавият вятър те отнесе.- рекло житното зрънце и тръгнало към своето приключение.
Вятърът сякаш чул пискливото гласче на зрънцето и взел в прегръдката си портокаловото листенце.
Понесло го през реката, от там в гората и накрая го оставил в едно гнездо за да се стопли.
Листенцето благодарило за добрите думи на житното зрънце и мислено му пожелало лек път.
През това време то видяло на един хълм светлинка и се запътило към нея.
Студено му било, но любопитството го топлело.
- За къде така си се разбързало? - провикнала се една ледена висулка.
- Търся си съня. - рекло, житното зрънце.
- Искаш ли да ти попеем? - попитала, отново ледената висулка.
- Удоволствието ще бъде изцяло мое, мили дами!- рекло, зрънцето и приседнало върху празна черупчица от орех.
Висулките изтръгнали най-нежната мелодия от себе си, но житеното зрънце в захлас ги слушало. Очичките му ококорени се взирали в тях и накрая, когато свършила мелодията то им изръкопляскало въодушевено.
- Благодаря ви, беше вълшебно!
- Но, не успяхме да ти дарим сън! - натъжени, отвърнали висулките.
- Може би там, където е светлината ще го открия.- рекло зрънцето и им помахало.
След дълъг и уморителен път то стигнало светлината.
Една свещичка се извисявала върху хълмче, а пламъкът и придавал магия.
- Защо си тук сама?- попитало я зрънцето.
- Не съм сама. Тук съм с Вярата! - отвърнала, свещичката.
- Коя е, Вярата? - отново попитало, зрънцето.
- Тя е онова, което те доведе до тук и онова, което ще ти даде съня.
- Но, ти откъде знаеш?
- Знам! Виж очичките ти вече се притварят.
- Наистина! - казало, зрънцето и започнало да се прозява.
Свещичката капнала върху белият сняг три капки и той се разтопил. Житното зрънце се мушнало на топличко дълбоко в земята и заспало.

Напролет...

- Здравей, житен клас! - казало едно детско гласче. Избрал си най-топлото местенце. Сърчицето на баба. Тя е много щастлива там горе на небето. И да знаеш, че е ангел. Онзи, който със сигурност ще се погрижи за теб...

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Приказки и детска литература
публикувана на: 2013-11-30
прочитания: 571
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход