StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,500
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,619
   Точки: 2,643,684
   Съобщения: 152,336
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Трите сварени яйца

            Вече остарях и почнах да забравям, но това се случи много, много отдавна, не знам кога беше и къде - дали в Царството на сънищата или в Страната на приказките, но помня,че тогава бях принц на едно кралство и вас лъжа, а мене истина, но нещата стояха така:
            По това време бях много любопитен и все се появявах там, където не ми беше мястото, нито работата. Все търсех нещо, все исках на науча нещо и все бях недоволен от всичко. Та един ден отидох в малкия двор на царството, където се отглеждаха животни, птици, зеленчуци и плодове за кралската кухня. Всички хора ме поздравяваха и ми се кланяха, а аз гордо вирех глава, че съм принц и ме уважават затова. Ходех там през ден, но всеки път виждах нещо ново и ми беше интересно, защото дворът криеше страхотни изненади. Обиколих няколко пъти, но този път нямаше нищо забележително и реших да си тръгвам. Точно тогава покрай мен мина една шарена кокошка с червени, жълти и черни пера. Беше красива, аз се загледах в нея и я последвах. Тя се спря под едно дърво и снесе три яйца. Странното беше, че нямаха черупки, бяха сварени и всяко беше голямо колкото два човешки юмрука. Взех яйцата и се прибрах в двореца. Показах ги на Нейно височесво кралицата, а тя плесна с ръце и рече:
           - Браво, моето момче! Къде ги улови?... Тъкмо ще закусим с тях, а кралят ще бъди много доволен.
           - Не! - казах аз ядосано - Вие не разбирате нищо друго освен от ядене, рокли и балове. Моля, не бъдете глупава! Това е сензация, чудо невиждано или магия и аз ще разбера какво е.
           После сложих яйцата в златна кутия, сам изведох от конюшнята белия си кон, яхнах го и поех на път. Отправих се към близката планина. Бях чувал, че зад нея се намира малка борова гора, а там има дървена къщурка на колела, където от незапомнени времена живее странна жена - нито млада, нито стара, нито грозна, нито красива и никой не знае на кака възраст е. Хората разправяха още, че проговаряла само по веднъж на сто години и точно тогава помагала на другите с каквото може и както може, защото освен, че събирала билки, била и лечителка, и разбирала от всичко, дори знаела езика на животните и птиците. В този момент бях сигурен ,че ще разбера дали е истина това.
           Дълго пътувах по тесните пътечки из планината, но накрая стигнах и намерих тази, която търсех. Поздравих, а тя ме изгледа от главата до петите и обратно, отвори уста и едва чух следното:
           - Остави тук яйцата и бързо донеси кокошката! Забавиш ли се, след три дни ще умреш, както умря нейния баща...
           Не разбирах нищо от казаното, но обърнах коня и изпълних това, което искаше. Бях много изморен от пътя, но нямах търпение да разбера какво ще се случи. Бях любопитен да узная откъде тази непозната познава кокошката и кой от всички петли е бил неин баща. Тя взе птицата от златната кошница, в която я бях сложил и започна да скубе перата й. Жълтите забиваше в едното айце, черните в другото, а червените в третото. Когато кокошката остана гола, жената я напръска с някаква розова течност от малко шише и тя заспа. Със същата течност напръска и сварените яйца, покрити с пера. Аз стоях, гледах и не вярвах на очите си. Яйцата се превърнаха в птици, плеснаха с крила и отлетяха към върха на планината, а той въобще не се виждаше, защото беше някъде високо, високо в облаците. Не чакахме дълго. Скоро птиците се върнаха и пуснаха в краката на билкарката по една рокля. Черната имаше жълти звезди, жълтата беше на черни точки, а червената с жълти слънца. Жената се обърна към мен и рече:
          - Ще кажеш първо три пъти "Не!", после два пъти "Не!", а накрая само едно "Да!"
          След това хвърли черната рокля върху кокошката и тя се превърна в грозна старица, която ме попита:
          - Ще се ожениш ли за мен?
          - Не!... Не!... Не! - отвърнах аз, без да се замисля и тогава старицата се превърна в прах, който вятърът разнесе някъде, а в кошницата отново се появи кокошката. 
          Билкарката взе жълтата рокля на черни точки и я хвърли върху нея. Този път се появи млада жена и ме опита:
          - Ще се ожениш ли за мен?
          - Не!... Не! - без да мисля отвърнах аз и тази жена се превърна в прах, който вятърът отново отвя някъде, а в кошницата пак се появи кокошката.
          Тогава билкарката взе последната, червена рокля, метна я върху птицата и тя се превърна в девойка с невиждана красота. Косата й беше дълга и златисторуса, а на главата си имаше корона. Обърна се към мен, погледна ме с небесносините си очи и попита:
          - Искаш ли да ти стана жена?
          - Да! - казах аз, прегърнах я и я целунах.
          Жената от горската къщурка се усмихна, не каза нищо повече, взе една метла, яхна я и отлетя някъде. В този миг помислих, че е вещица или фея, но от добрите, иначе защо ще помага на хората?...
          И така, аз и красивата девойка се качихме на белия кон и поехме към двореца. По пътя тя ми разказа историята си. Била царска дъщеря, но зъл и магьосник я поискал за жена. Тя не се съгласила и той я превърнал в кокошка, която да снася по три сварени айца на всеки сто години. При първите яйца,нейният баща, царят, ги изял, но станал на прах, който вятърът отвял някъде. След още сто години един друг принц последвал съдбата на баща й. През това време сестрата на магьосника мълчала и все чакала някой да й занесе кокошката с трите сварени яйца, за да развали магията. О, аз бях щастлив щастлив, че успях да помогна на тази принцеса, целунах я и простичко казах:
          - Няма значение на колко си години, защото те обикнах от първия миг, в който те видях.
          Три дни, след като пристигнахме в двореца, направихме най-хубавата сватба на света. На нея всички бяха доволни, ядоха, пиха и се веселиха, а аз бях много щастлив, защото намерих жената на живота си. След това живяхме дълги години и все още живеем мирно и щастливо като крал и кралица на това кралство, само дето вече не помня кое и къде беше, но това май няма никакво значение, нали?...



Рая Вид, 26.04.2014


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Приказки и детска литература
публикувана на: 2014-04-26
прочитания: 298
точки: 29 (виж далите точки)
коментари: 8 (виж коментарите)
препоръчано от: 19 (виж препоръчалите)

Вход