StihoveBG.com
рекламирай творбите си
Начало

Наши приятели

Статистика
   Произведения: 157,293
   Потребители: 12,274
   Автори: 3,965
   Коментари: 300,187
   Точки: 2,604,881
   Съобщения: 115,575
   Лексикони: 4,467
   Снимки: 10,817

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Свалям ти шапка

            Имало едно време един човек. На главата си носел шапка и дори с нея лягал да спи. Малко глуповат си падал и не знаел къде какво да каже. Хората го поздравявали, а той им отвръщал така:
            - Свалям ти шапка!
            Питали го нещо, а той свивал рамене и пак отговорял:
            - Не знам, но ти свалям шапка, че ме питаш.
            Друг път го викали да свърши някаква работа, а той казвал:
            - Не разбирам нищо, но ти свалям шапка, че разчиташ на мене.
            Днес тъй, утре тъй хората му забравили името и започнали да го наричат Свалям ти шапка. Той не се сърдел и дори това му харесвало, защото си мислел, че всеки го уважава и му сваля шапка.
           Скоро в градчето, където живеел този човек, щяло да има панаир и се готвели големи празненства и забавления. Идвали много гости от различни краища на страната. Пристигнал и един търговец с красивата си дъщеря. Случило се така, че попаднали на Свалям ти шапка. Попитали го:
            - Къде можем да пренощуваме и да хапнем?
            - Може и у нас, свалям ви шапка! – отвърнал той, а дъщерята си помислила : ”Бре, че възпитан човек!” и отново го заговорила:
            - А с какво ще ни гостиш?
            - Все ще се намери нещо. Свалям ви шапка, че попитахте.
            - Ами, води ни тогава! – настояла красавицата, а той пак казал:
            - Щом искате, свалям ви шапка.
            Тръгнали, а търговецът и дъщеря му през цялото време наблюдавали този странен човек. Скоро стигнали накрая на градчето и влезли в хубава къща. Любопитството на гостите растяло. Стопанинът събрал яйцата от кокошките, които снасяли в шапки. Изпържил ги в тиган с формата на шапка и ги сипал в чинии с формата на шапка. После хванал пиле, заколил го и го сварил в тенджера с формата на шапка. Лъжиците били с формата на малки шапчици. Странна работа! Дори леглата имали форма на шапки. Но най-странното било,че този мъж не свалял шапката си нито на обяд, нито на вечеря, нито за сън. Красивата дъщеря не издържала и попитала:
            - Сваляш ли си шапката?
            - Когато се наложи, свалям ти шапка - отвърнал той.
            - А кога се налага?
            - Когато му дойде времето, свалям ти шапка!
            - А кога е това време? – попитала пак тя.
            - Само ще си покаже, свалям ти шапка!
            Ядосала се дъщерята на търговеца и посегнала да свали шапката на човека. Не можала, но залепнала за нея. Развикала се. Дотърчал баща й и я хванал за ръката, но и той сякаш залепнал. Започнал търговеца да се моли:
            - Пусни дъщеря ми!
            - Не мога, свалям ти щапка!
            - Ще ти стана приятел – предложил търговецът.
            - Не става, свалям ти шапка!
            - Ще ти дам дъщеря си за жена – казал отново търговецът.
            - Става, свалям ти шапка! – отвърнал човекът.
            - Ами свали я тая шапка, де! – ядосал се търговецът.
            - Само, ако дъщеря ти поиска, свалям ти шапка.
            - Добре, де! Ще ти стана жена, само свали тая шапка! – обадила се красавицата.
            И тогава шапката сама паднала, а от нея се изсипали скъпоценни камъни.
            Всички плеснали с ръце и се прегърнали. Човекът бил много хубав без шапка , но се сраснал с нея заради една стара магьосница, която му отмъстила затова, че като малък не я поздравил. Е, вече всичко било наред. Свалям ти шапка се оказал добър и умен чавек. Двамата с дъщерята на търговеца се оженили и заживели щастливо.
           Свалям ти шапка построил шивашка фабрика за шапки, а дъщерята на търговеца станала моделиер и правила страхотни модели на най-красивите шапки на света. Открили и магазин за шапки. В него продавали топли шапки за зимата и елегантни шапки за лятото. Имало в най-различни цветове и те били с цветя и без цветя. Някои били официални, а други всекидневни. Хората ги купували и ги носели с удоволствие. Когато се срещнели, сваляли шапките от главите си, поздравявали се и се покланяли един на друг. Вече не наричали мъжа Свалям ти шапка, а Майстор Шапкар и всеки, който минел покрай него казвал:
            - Свалям ти шапка, майсторе!
            - Благодаря! Жив и здрав да си! – отвръщал той и продължавал да си гледа шапките.



Рая Вид, 28.05.2013


 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Приказки и детска литература
публикувана на: 2013-05-28
прочитания: 384
точки: 24 (виж далите точки)
коментари: 11 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход

placeholder