В малка къщичка в гората живеело едно малко чудновато джудже.
          Хората разправят, че било далечна роднина на едно друго известно джудже. Как му беше името? Ах, да! Педя човек – лакът брада. Само че, това джудже било голямо колкото човешка стъпка и имало брада, дълга колкото човешки крак. За да не си цапа брадата и да не я настъпва, я завивало около врата си като шал. През зимата било добре, че му топлела, ама през лятото му ставало горещо и затова си я развявало наляво и на дясно. Всички в гората наричали джуджето така – Стъпка човек с брада като крак.
          Край къщурката му, направена от клони и мъх имало поляна. На нея джуджето палело огън между два камъка и в един голям казан варяло билки и си пеело:
          - Трала - ла! Билки си варя. Правя чай за моята душа.Трала - ла! С билки мога и магия аз да разваля.
          Това се повтаряло всеки ден и всички горски жители били свикнали с песента на джуджето. Но един ден то запяло друга песен:
          -Трала-ла! Ще се женя аз за царска дъщеря!
          Зачудили се и животните, и птичките и попитали в един глас:
          - Как така?
          - Ей така – отвърнало джуджето, нарамило една пръчка и закачило на нея една торба, пълна с билки, сушени плодове и гъби. над главата му литнали врабчетата, а след него тръгнали Хитрата Лисана и пет катерички.
          Вървели, вървели и стигнали до един дворец, където живеела чудно красива принцеса. Като погледнала странните пътници – джудже с торба с врабчета над главата и лисица с пет катерички след него, царската дъщеря се разсмяла.
          Стъпка човек с брада като крак я попитал:
          - Ще се омъжиш ли за мен?
          - В царската градина има един нива с жито – отвърнала тя – Ако за един ден успете да приберете всичкото зърно и да го изядете, ще си помисля.
          Джуджето помолило врабчетата да свършат тая работа и те за един ден изкълвали всичкото зърно. Хитрата Лисана размятала опашка и прибрала сламата.
          - На другия ден Стъпка човек с брада като крак пак попитал:
          - Принцесо, ще се омъжиш ли за мен?
          - В царската градина има едно много високо дърво, цялото отрупано с орехи – казала тя – Ако за един ден ги оберете, изсушите и извадите ядките им, ще си помисля.
          Джуджето помолило катеричките за помощ. Те се качили на дървото, обрали всички орехи, счупили черупките им и извадили ядките. Хитрата Лисана размахала опашка и събрала всичката орехова шума и черупките.
          На третия ден Стъпка човек с брада като крак пак попитал:
          - Ще се омъжиш ли за мен, принцесо?
          - Да! – отвърнала царската дъщеря – Ще се омъжа за теб, но само ако успееш да свариш един казан чорба без дърва, с чорбата да нахраниш царската войска и пак да остане, но когато аз опитам от нея, за един миг да свърши.
          Съгласило се джуджето. Врабчетата донесли сламата от нивата,а катеричките ореховите листа и черупки. лисицата донесла два камъка и запалила огън между тях с опашката си. И докато горели сламата, ореховите листа и ореховите черупки, джуджето извадило от торбата едно малко казанче с вода, сложило го на огъня и пуснало в него билки, сушени плодове и гъби. Чорбата замирисала и станала много вкусна. С нея Стъпка човек с брада като крак нахранил цялата царска войска и пак останала чорба. дошла царската дъщеря, гребнала с една лъжица, опитала я и чорбата за миг свършила. После казала:
          - Ако беше красив момък, щях да се омъжа за теб, но ти си само едно джудже и аз не те искам!
          Тогава дошъл царят, нейният баща и заявил:
          - Една принцеса трябва да държи на думата си. Ти обеща да се омъжиш за джуджето, ако то изпълни условията ти. Е, то изпълни всичко, което ти искаше. Сега е твой ред. Ако не изпълниш обещанието си, аз ще се отрека от теб, ще те изгоня от царството и ще те оставя без пари и дрехи. Какво ще правиш? Тогава никой няма да те иска за жена…
          Разплакала се принцесата и сълзите й потекли като река. Джуджето отишло при нея и започнало да пие от сълзите. И станало чудо! С всяка глътка Стъпка човек с брада като крак започнал да расте, а брадата му се смалявала. Когато царската дъщеря спряла да плаче, видяла, че пред нея стои най-красивият момък на света. Поклонил се той на царя, а после и на принцесата и казал:
          - Е, принцесо, сега когато магията на Горската вещица е развалена и аз съм нормален човек, ще се омъжиш ли за мен?
          Принцесата се съгласила и всички тръгнали към къщичката на джуджето. Там на нейно място имало приказен дворец и в него направили чудна сватба. Всички врабчета пеели, катеричките танцували по дърветата,а Хитрата Лисана станала кума на младоженците, а след време и кръстница на децата им…
          Аз не можах да отида на сватбата, че ме болеше главата, ама после Приказливата Сврака ми дойде на гости. Тъкмо бях изпекла банички със сирене и я нагостих добре, а тя всичко ми разказа от игла до конец - за гората, за джуджето, за принцесата и за сватбата. Сега аз я разказах на вас, приятели мои. Вие пък я разкажете на вашите деца или внуци!

Рая Вид, 19.08.2012