StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,066
   Потребители: 12,400
   Автори: 4,024
   Коментари: 320,512
   Точки: 2,657,482
   Съобщения: 156,817
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Случки интересни със деца чудесни

Поредица „Баба и внуче”


***

5 ч. сутринта. Тъмно е още. Необичайно време за диалог… Детето почва да хленчи: „Плача мама…” Бабата: „Недей… мама ще дойде…” Внукът: „Не!!! Плача пък!” Бабата: „Добре. Плачи, само че тихо, да не събудим другите…” След съвсем малко време: „Караш ли ме да плача?” Бабата: „Не, не те карам. Ти искаш… Пък ако ме питаш – не е най-удачното време да плачеш…” Внукът: „Не те питам…” Разлайва се куче. Бабата: „Ето, събудихме кученцето и то не може да спи… Тихо…” Но детето вече спи…


***

Баба и внуче повтарят цветовете. Разглеждат коли – тази е синя, тази – червена, тази – жълта... И бабата пита детето: „Коя кола е най-хубавата?” Пък то: „Счупената.” Тя: „Защо?” То: „Може да я поправим...”


***

Детето иска да бяга и да стигне някакъв мотор на улицата и бабата едва го удържа да не се втурне на пътя... В този момент вижда как водят един пекинез на разходка... И му казва: „Виж кученцето колко е послушно!” Пък детето се поспря, помисли и отговори: „Не е послушно, вързано е...”


***

Момчето си подрежда колекцията от колички в дълга редичка, а бабата възкликва: „Колко дълго влакче направиха!” Пък той (много сериозен): „Не, чакат да минат границата...”


***

По Нова телевизия стартирането на предаването „На инат” се обявява в рекламен клип от анимирано магаре, което накрая казва: „Който не е бил никога магаре през живота си, нека да хвърли камък върху мен!” А репликата на детето е: „Иска да счупим телевизора.”


***

Баба месва мекици и посипва брашно. Внукът: „Защо пръскаш брашно?” Бабата: „Без да искам.” Внукът продължава: „Като не искаш защо го пръскаш?”…


***

Момчето иска да вземе някаква кола, а бабата мърмори: „Омръзна ми да се връщаме и да търсим по сто пъти, когато я забравиш някъде.” Той: „Еее… няма да те мързи! А твоята чанта как я вземаме всеки път…”


***

Рожденик има. „На колко години ставаш?” – пита бабата, а внукът отговаря: „Много са!”


***

На разходка в гората. Баба и внуче събират клечки, за да броят и да редят фигури. Детето: „Внимавай да не ги търкаш!” Бабата: „Защо?” А то: „Може да се запали огън и ще стане пожар!” Бабата: „Откъде знаеш?” Внукът: „Видях в един филм…”


***

Момчето се покатери на масичката в хола и бабата му направи забележка. Сваля го, но то пак се катери. Тя започва да се ядосва: „Да не те виждам повече върху масата!” Пък то: „Не гледай!” Следват обяснения, примери и прочие – в защита на „никой не се качва върху маса…” Но само след малко внукът е пак там… Тогава бабата го плясва през дупето.  ... ... ...

Вечерта баща му трябва да смени изгоряла крушка и стъпва върху масата. Но се чува: „Бързо слизай, че ще те плеснат през дупето!”


***

Разходка в гората с внука, но в храсталаците нещо изшумолява. Бабата: „Змия!!!” И хукват обратно... После детето обяснява на майка си: „Ние се уплашихме от една змия, дето не я видяхме...”


***

Детето вижда действащи шадравани в парка и казва: „Баня!!!”


***

Разговор:

Внукът: „Познай какъв цвят обичам!“

Бабата: „Син.“

Внукът: (смее се) „Не позна!“

Бабата: „Червен.“

Внукът: „Не можеш да познаеш!!!“

Бабата: „Жълто!“

Внукът: „Предаваш ли се?“

Бабата: „Зелено!

Внукът: (залива се от смях) „Пак не позна! Искаш ли да ти кажа?“

Бабата: „Предавам се…“ (въздиша)

Внукът: „Шарен!!!“


***

Детето не иска да спи следобед, но бабата му дава шоколад, за да се съгласи да си легне... После то започва да иска още… Бабата му казва: „Като се събудиш, ще изядем останалия шоколад...” Пък то: „Ами аз съм се събудил!” Твърда е бабата: „Ти още не си заспивал, че да се събудиш...” А внукът: „Моля те, бъди истинска световна баба!”


***

Баба за кой ли път обяснява на внука си, че трябва да се обажда с „Да” като го вика, за да го чуе... А когато го повиква за пореден път, чува: „Не” и пита защо така отговаря, пък той: „Нали пак ме чуваш!“


***

Внукът наред с възрастните е обхванат от предизборна треска. Подава една бюлетина на баба си (от тези, дето се оставят пред блока) и казва: „Гласувай за мен.” После пита: „За кого ще гласуваме?” Бабата: „За когото си искаш.” Той: „Може ли да гласувам за Смърфовете?” После помисли: „Не, ще гласувам за мама.”


***

Баба и внук на разходка. Минават край ония надуваеми замъци, дето децата подскачат 10 минути за 5 лева... и се опитва да го разубеди, че вече е голям, че скоро ще бъде първокласник, че могат да се купят много интересни неща за 5 лева и т.н. Той мълчаливо слуша и вече отминават, когато пита: „Видя ли чичкото на замъка колко е тъжен?” И бабата инстинктивно се обръща да погледне с въпрос: „Защо е тъжен?” Момчето: „Щото мен ме няма в замъка му...”


***

На олимпийска вълна. Баба и внук гледат квалификациите по художествена гимнастика. Коментаторът: „За тази грешка ще бъде сериозно наказана.” Детето: „Ще я изправят до стената ли?” Коментаторът: „Сега ще видим докъде ще стигне с тази оценка...” Детето заключва: „До любовта...”


***

В детската градина имат тържество. Госпожата прави нещо като урок. Разглеждат две картини – на усмихната майка и на тъжна майка. Госпожата пита децата каква е усмихнатата майка. И децата – едно през друго – красива, щастлива, нежна... Последва нов въпрос: „А защо плаче другата майка?” И децата отново – защото детето ú не слуша, защото детето ú е болно... Госпожата посочи и едно срамежливо момченце. То: „Тя плаче от радост!” Госпожата: „Изненада ме, но вярно, може да плаче и от радост. Например?” И следва: „Нали трябва да сме винаги позитивни.” (Такъв израз е запомнил от баба си...)  Нов въпрос: „Какво означава това?” Момчето: „Това означава...” и изтегля единия крак напред, скръства ръце и свива устни. Последва ново подканяне: „Кажи, моля те, какво означава?” Отговор: „Това означава – да онемееш от щастие!”


***

Баба взема внука си от детска градина и го пита какво са закусвали. Днес той отговоря: „Не знам.” Тя настоява: „Помисли...” Детето: „Филийка, намазана с масло...” Но бабата е  прочела предварително менюто и казва: „Не, филийката е била намазана с тахан халва.” И той: „Като знаеш... защо питаш?"                                                              



***

Баба и внук играят на „Не се сърди, човече”. И той: „Моля те, бабо, остави ме аз да победя!” Бабата: „Няма да е честно.” Внукът: „Ами честно ли е все да падам?”



***

Баба обяснява на внука си какво е „извод”: „Нещо, което запомняш след своя постъпка, или пък след като сравняваш нещо с друго разбираш кое е по-добро, дали са еднакви или различни...” Внукът: „Значи да не постъпваш повече лошо или пък да запомниш да не правиш така.” Бабата поставя задача на внука да направи днес своите изводи. Вечерта той изрежда: „Смачканото варено яйце има същия вкус като цялото варено яйце, но е грозно. Трябва да не го мачкам.”; „Когато съм сърдит, нищо не е хубаво.”


***

Внукът не иска да си тръгва от пързалката и накрая бабата му казва: „Чао! Аз си тръгвам и те оставям самичък…” Пък той я изпреварва, изпречва се пред нея и вика: „Мама ще ти се кара, дето ме оставяш сам!” и хуква към пързалката…


***

На село. Преминава стадо овце. Детето видя овчаря и се провикна: „Торбалан.”


***

Тази вечер внукът отвори едно шише с боза и го разля, въпреки че баба му го беше предупредила да внимава. После доволен каза: „Важното е, че успях да го отворя…”          


***

Внукът има нова кола (подарък от баба!) и говори с майка си по телефона. По едно време каза: „Виж!” и доближи колата до телефонната слушалка.


***

Внукът се е зазяпал в телевизора с „Том и Джери”, но баба му го подканя: „Трябва да излизаме, хайде, отворих вратата.” Пък той: „Затвори вратата!”…


***

Бабата вика по име внука си, но никой не се обажда. Отива в другата стая да види какво прави и пита: „Ти защо не ми отговаряш?” А той: „Ти нищо не ме питаш…”


***

Бабата назидателно повтаря: „Казахме, че ще се качваш само по стълбичките, а не от страната на пързалката, по която се спускаш.” Пък внукът: „Не, ти каза!”   И продължава да се катери не откъдето трябва…



***

На плажа. Внукът забелязва млада жена със свалено горнище и веднага пита: „Тя защо си е махнала банските, бабо?” Бабата отговаря: „Така иска...” Но той продължава да гледа, да умува и накрая казва: „Нее, защото е хубава...”


***

Баба и внук пътуват в автобус и той стиска в ръчичка стотинките за билетчето. Подава ги на контрольорката, а тя усмихната му връща билетче. Внукът поглежда баба си: „Баба… няма?!… Плачеш ли?!” Тя го целува и казва: „Няма да плача.” Не му трябва много време, за да реши и да скъса билетчето. После  доволен дава едната половинка на своята спътничка: „За баба!”


***

По пътя вървят баба и внуци. Спират пред светофарите и тя пита: „Когато светне зеленото човече, какво ще направим?” А те: „Бързаме!!!…”


***

Детето идва от кухнята и пита баба си: „Искаш ли да идем до магазина да купим сол?” Тя: „Защо пък сол?” То: „Щото нямаме сол.” Тя: „Как така нямаме сол?” Отговор: „Ами... разсипах я…”


                                                            © Павлина Петрова 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Приказки и детска литература
публикувана на: 2016-01-29
прочитания: 1858
точки: 28 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 16 (виж препоръчалите)

Вход