StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,166
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,789
   Точки: 2,658,591
   Съобщения: 157,943
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Слънце, луна и вятър

            Отдавна трябва да е било, толкова отдавна, че няма как да се запомни, нито да се забрави, но вятърът ги разправяше едни врели-некипели и ги разнасяше през вековете, та да се чуди човек верни ли са или не…
            Та, точно тогава светът бил целият черен, тъмен, мрачен, грозен. Нямало пукната светлинка никъде, нито пък имало нещо друго наоколо, освен въздух, но и той тежал, пуфтял като стар счупен локомотив или като непознато чудовище… Хм! Откъде ли пък вятърът е виждал такива неща тогава? Нищо, хайде да му вярваме и да видим какво знае.
            И така, въздухът ту се сгъстявал, ту се разреждал, защото вятърът си играел с него и го подхвърлял нагоре, надолу, напред, назад и един ден така го заблъскал, направил го на топка и го стиснал много силно. Въздухът се стоплил първо, после се нагрял добре, след това се сгорещил, започнал да расте, да расте като балон, пламнал, избухнал, нещо запращяло, затрещяло и едно огнено кълбо засияло някъде в мрака.  Вятърът го гледал любопитно и се възхищавал на множеството лъчи, които протягало като ръце навсякъде. Наоколо станало светло, а това сияние сякаш плувало из останалия въздух, който вече не бил тъмен, а ставал бял и пухкав. На палавника му станало весело и измислил имената на нещата – Слънце , Облаци и продължил да си играе с тях, като ту раздухвал въздуха и правил възглавници на слънцето, ту го завивал с тях като с одеяло. Скоро обаче това омръзнало на Слънчо и му станало скучно и тъпо…
            Замислил се вятърът. Искал да му помогне, та и на него самия да не му е тъжно. Мислил, мислил и му хрумнало нещо. Издебнал момент когато слънцето спяло, взел си по мъничко от всичките му лъчите и с тях омотал едно облаче, ама хубаво го обвързал и като кълбо от конци го направил. После духнал отгоре му едно хубаво отвсякъде, изгладил го и то засияла нежно и красиво. Вятърът се усмихнал, събудил Слънчо и му показал топката -красавица. Двамата я нарекли Луна. Е, тримата после станали добри приятели, но Вятърко не обичал да стои на едно място и ту идвал, ту си отивал, като оставял двамата по-често заедно. Така неразделни, Слънчо и Луна се влюбили един в друг, силно се обикнали и вече не можели един без друг. Скоро се оженили, а Вятърко им станал кум. От голямата любов на двамата се родила дъщеря им – Земя. Като всяка майка, Луна много обичала своето дете и помолила слънцето да свети навсякъде, за да може Земя да расте добра  и хубава. Слънчо бил голям добряк. Изпращал топлина и любов към дъщеря си и към любимата си, но Луна препращала всичко на земята, в резултат на което детето растяло много бързо и скоро станало по-голямо от майка си, която започнала ту да слабее, ту да пълнее. Земя натежала много и се отдалечи от родителите си. Добре, че Вятърко бил наоколо и я задържал здраво на място,  където тя можела да се върти около себе си и да обикаля около слънцето, а майката да я следва. Бащата нищо не виждал, защото изморен от ходенето по небето, заспивал от умора, а Луна не можела да го замести през това време. Силите й били малко, тя самата била дребна на ръст и можела само да отразява слънчевата светлина, но не и да топли наоколо. Така тъмнината започнала да я заобикаля. Слънчо се досетил какво става, като я видял толкова безпомощна и тайно взел от лъчите си, метнал ги с всички сили наоколо и ги пръснал по небето. Така се появили звездичките, които имали задача да помага на луната, но тя все повече обичала дъщеря си Земя и така постепенно разстоянието между тях ставало по-голямо, нищо че никога не се забравили един друг…
            Оттогава и досега слънцето и луната нямат време да се срещнат на едно място, защото всеки помагал по свой начин на земята – единият през деня, а другия през нощта, а вятърът е голям всезнайко – нали обикаля навсякъде, все си мисли, че всичко знае и може, но дали е така, няма кой да ни каже…

Рая Вид, 31.05.2014

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Приказки и детска литература
публикувана на: 2014-05-31
прочитания: 475
точки: 32 (виж далите точки)
коментари: 11 (виж коментарите)
препоръчано от: 15 (виж препоръчалите)

Вход