StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,097
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,024
   Коментари: 320,616
   Точки: 2,657,877
   Съобщения: 157,628
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,686

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Рак и таралеж

            В една чудновата и може би вълшебна гора, под голяма гъба, приличаща на крак на патица, живееше червеният рак Рачо със осем крака, които бяха остри като ножици. Затова в своята къщичка ракът откри фризьорски салон. Останалите животни се научиха и ходеха там да си подстригват косите, гривите и дори брадите. Лъвът първи посети това място, хареса прическата си, а след това го препоръча на останалите. Така всеки ден, било то от нужда, или от любопитство, всяко животно намираше време, ходеше в салона и чакаше реда си, а докато той дойдеше, там разговаряше с другите клиенти и заедно пиеха чай от билки с мед или кафе от печени жълъди. Тях пък катеричката Кат от съседния бор беше събрала през лятото и есента и правеше напитките  с удоволствие, а после ги сервираше в чаши, които сама изработваше от кората на стари изсъхнали дървета. Така всички животни станаха задружни и се наслаждаваха на майсторството на фризьора, на уменията му да си служи с пипалата-ножици и за подсилване и растеж на косите, да използва маски от водорасли и пяна, които беше донесъл отдавна, още когато гостува на братовчед си,  морския рак Омар...
            Рачо не искаше нищо от животните за извършената работа, но те му бяха благодарни и всеки му носеше по нещо- кой каквото има: плодове, зеленчуци, ядки, семена, коренчета...
            Само таралежът Ежо не ходеше в този салон. Дори забрани на жена си и на децата си да минават покрай него. Членовете на това семейство имаха коси от остри игли, които много бавно растяха. Един ден се случи нещо лошо. Ежо се спъна в един камък, оплете се в бодлите си и счупи някои от тях. Вече не бяха равни и така му пречеха, че започна да ги закача по храстите, да се спъва в тревите или да ги забива в земята, защото не можеше да пази равновесие. Накрая се ядоса и отиде при рака да му ги изравни.
            Фризьорът започна весело да си подсвирква, защрака с ножиците и посегна да подстриже таралежа. Да, ама бодлите се оказаха остри и Рачо си изкриви пипалата. После опита да му направи прическа с гребени от борови игли, но всичките двадесет гребена, които имаше, се изпочупиха. Ежо се ядоса, затропа с крака и каза на рака:
            - Нищо не разбираш ти, нищо! За моята коса са нужни не ножици, а клещи и пила.
            - О, така кажи, бе Ежо! – отвърна майсторът и приготви предните си най-големи пипала, които приличаха повече на щипки, отколкото на ножици. После наведе глава над таралежа, огледа добре бодлите му и започна бавно и внимателно да отчупва едно след друго връхчетата им и да изравнява игличките. Работата се оказа трудна и отне много време, но фризьорът се справи, тъй като пациентът се оказа много търпелив...
            Когато всичко беше готово, Ежо се огледа в близката локва, хареса се и каза:
            - Много благодаря, Рачо! За съжаление няма с какво да ти платя за услугата.
            -  Не се притеснявай, Ежо! – отвърна ракът – За мен беше удоволствие.
            Мина време. Животът в гората продължаваше да бъде спокоен и всеки си вършеше работата. Един еден отнякъде се появи лоша змия, завъртя се около къщичката като пачи крак, скри се в близките храсти и започна да наблюдава животните. Кой знае защо завидя на приятелството им и започна да крои планове как да ги скара. Съскаше, сумтеше, точеше език,  доближаваше се до всеки и започваше да лъже и да маже, като повтаряше едни и същи думи:
            -  Ссс... О, мили мой, ти си си много силен, умен, добър, но явно не си чул какви неща говори за теб оня грозник с многото пипала като ножици. Ссс... Не ходи там да се подстригваш! Дори не говори с него! Та той разправя, че нищо не можеш, че си слаб, че си болен, че си беден, че си глупав...  Така само настройва животните срещу теб и те започват да ти се смеят зад гърба... Ссс... Остави го на мен! Аз ще отмъстя за теб... Ссс...
            Така змията обиколи обитателите на гората и развали приятелството им. Те престанаха да се събират във фризьорския салон на рака и се гледаха един друг изпод вежди, готови за бой и отмъщение. Рачо остана сам, а влечугото точно това чакаше. Пропълзя бавно до къщичката му, протегна се, отвори злата си уста и точно да го клъвне с отровния си език, нещо силно я убоде по тялото на няколко места, тя се сви и се огледа. Видя Ежо и настръхна цялата. Той беше смъртния й враг. Не го обичаше, пазеше се от него и дори не можеше да повярва на очите си, че не го усети сега. Опита се да го ухапе, но не успя, защото таралежът се сви на кълбо и така я набоде на иглите си, а после я метна далече, далеч, отвъд гората и злосторницата повече нито се видя, нито се чу.
            - Благодаря, Ежо! Ти спаси живота ми и всички животни от змията – каза ракът, който беше свидетел на тази невероятна случка.
            - О, Рачо! – отвърна таралежът – Приятелите са за това, да си помагат в беда. Ако не беше ти, да ми оправиш иглите, нямаше да се справя сега с това зло... Чух как змията разправяше на всички подред едно и също, как разнасяше лъжи  и клюки и реших, че е намислила нещо. Проследих я и така разбрах намеренията й. Когато всички сме заедно, ние сме заплаха за нея, но разделени, тя може да ни погуби един след друг. Това е!
            Свраката, която беше на близкия бор, видя и чу всичко и литна да разкаже на останалите тази история.
            Скоро във фризьорския салон на рака отново се събраха всички животни, благодариха на Рачо и Ежо, а катеричката Кат им направи кафе от жълъди... После всички отново заживяха мирно и щастливо.

                                                                    
Рая Вид, 18.05.2014

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Приказки и детска литература
публикувана на: 2014-05-18
прочитания: 333
точки: 25 (виж далите точки)
коментари: 13 (виж коментарите)
препоръчано от: 16 (виж препоръчалите)

Вход