uFeel.me
Притча за трите извора (за деца... и не само)
Автор: FannyBrawne,  22 октомври 2010 г. в 19:19 ч.
прочити: 926

Имало някога една висоооока планина, която докосвала небосвода с величавите си върхове. От нея водели началото си три извора, и трите с бистра, прохладна вода, чиста и искряща под лъчите на слънце и луна. Първият извор потекъл надолу и все надолу по склоновете на планината, додето стигнал едно малко селце със свежи ливади и тучни пасища, където добри и почтени люде водели добитъка си и се трудели над земята неуморно ден и нощ. Простичък бил техният живот, но щастлив и пълноценен. Щом достигнал изворът този мъничък рай, бистрите му води, чисти и свежи като самия въздух над селцето, много се усладили на жителите му и те не пожелали вече да вкусят от другаде вода.

Водите на втория извор пък достигнали долина, прочута по целия свят със сладостта на своите плодове. Земята там била щедра и хората живеели в охолство, дните си прекарвали блажено вдишвайки хилядите сладки аромати, с които бил пълен въздухът. Текли водите на извора през тази земя на сладост и разкош и се наситили с безбройните й аромати и вкусове. Щом отпили от него, хората, развълнувани, си казали, че от тази вода никъде няма по-сладка и по-вкусна.

А третият извор стигнал до град, голям, пренаселен и шумен, където въздухът тежал от стотици изпарения, зловония и отрови. Хората бързали насам-натам и всеки ден все по-малко обръщали внимание на смъртното дихание, което поглъщало града им. Чистата и кристална планинска вода поела зловонията на големия град и станала отровна. Жителите, отдавна свикнали с този вкус, пиели отровата сякаш е божествен нектар и с наслада утолявали жаждата си с вече мръсните води на извора.

Но един ден се извила страшна буря. Градове и села ставали жертва на яростта й; планините свеждали глави, за да се скрият от нея и моретата се просмуквали под земята, за да се опазят от тази невиждана стихия. Стигнали могъщите ветрове до величавата планина, която с върхове докосвала небесните селения, и грабнали трите извора. Три дни и три нощи премятали водите им, играели си с тях както деца си играят с въже. На четвъртия ден бурята отминала. Щом дошло утрото, трудолюбивите жители на малкото селце, където течал първият извор, отворили очи и се завтекли да отпият глътка освежаваща вода. Но каква била изненадата им, когато вместо бистрите и чисти води, които до скоро им носели отмора и утеха, хората вкусили някаква пресладка вода, наситена с аромата на хиляди плодове. Отвратили се те от това непознато усещане и повече не понечили да отпият от чуждия извор. Защото разкошният дъх на сладост и охолство е чужд на онзи, живеещ простичко и оскъдно.

Същото се случило и с жителите на плодородната страна – вместо сладкия нектар, с който били свикнали, в онзи ден устните им се докоснали до отрова. Изворът им бил разменен с този на хората от големия и шумен град. Дълго се давили хората, плюли водата и проклинали дяволската сила, която сменила райската напитка с тази зловонна смес. Защото този, който живее в разкош, не може да понесе никоя горчилка.

А чистите кристални води, които доскоро радвали отрудените селяни, се сторили на забързаните граждани блудкави и безвкусни. Мръщели се те на бистрата вода и си спомняли с носталгия за своята отрова, която вярвали, че е полезна с безбройните вещества, с които била примесена.

И така никой не останал доволен от чуждата вода. И колкото и години да минели, нямало да свикнат  с нея, защото... ами защото била чужда. Просто била... различна.

   

ПОУКА:

     Мило изворче, животът е буря, която нерядко си играе с нас и ни разпилява на хиляди места, нито едно от които не е нашето място. Не очаквай селякът да пие нектар или глезеният принц – отрова. Не очаквай този, който е свикнал на изобилие, с наслада да поглъща простотата на живота.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me