StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,111
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,641
   Точки: 2,657,977
   Съобщения: 156,583
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Принцът - просяк

           Той беше царски син, но още като бебе една циганка го открадна заедно със златната му люлка-легло от царската градина, където бавачката го беше оставила да спи под сенчесто дърво. Жената беше много самотна, нямаше деца и въпреки немотията, го отгледа с много любов. При тях не гледаха с добри очи, ако нямаш дете и не предадеш уменията си на някого. Тя беше добра жена и се измъчваше много, но се реши на тая кражба, за да спаси живота и честта си. Бяха пътуващи артисти, спяха в студ и пек по каруците, покрити с черги и се издържаха с танци, песни или просеха по улиците.

            Лошото беше, че циганите отдавна счупиха люлката на парчета, продадоха ги и изядоха, и изпиха половина от парите. Другите мургавата жена успя да скрие, заедно с парче от златото, на което имаше малко лъвче, готово за скок... Когато тя се разболя тежко, извика царския син и му разказа всичко. Само не помнеше от кое царство го беше откраднала. Даде му останалото богатство, една тамбура и рече:
               - Върви, сине, намери своите и помни, че те обичах...
              После издъхна, а принцът не знаеше да плаче или да се радва. Все си мислеше, че не прилича на другите цигани, че е различен със сините очи, със светлата коса и характера си, но трябваше да оцелее и затова танцуваше, пееше и просеше наравно с тях... 
             След това целуна по челото жената, въздъхна и тръгна на път. Не искаше да се набива на очи, но си купи първо нови дрехи и един кон. Дълго пътуваше от град на град, преспиваше в евтини крайпътни заведения и все разпитваше дали някой не е чул нещо за изгубен царски син. Дрехите му избеляха от слънцето, обувките му се скъсаха, конят му отслабна и хората го гледаха с подозрение. Свиваха рамене и отминаваха. После парите му свършиха и се принуди да продаде коня, за да има храна. Когато намери родното си място, приличаше на жалък просяк. Царството беше тъжно и мрачно. Разбра,че царицата отдавна беше починала от мъка по изгубеното си дете, а царят вече беше стар и болен. Застана пред двореца, но пазачите не го пуснаха да влезе, въпреки молбите му.    Не искаше да го смятат за крадец и не показа златното лъвче, но след дълго мислене им рече:
            - Кажете на владетеля, че мога да го излекувам.
            След дълги увещания, пазачите го пуснаха. Преди да го представят на царя, го накараха да се измие добре и му дадоха нови дрехи. Момък взе тамбурата си и засвири тъжна циганска мелодия. После започна да танцува и пее, като разказваше живота си отзад напред. Когато стигна до царската градина и изчезналия принц, царят не издържа и се развика:
            - Мошеник!... Как може да се подиграваш на нещастието ми?... Стражи, ударете му 100 пръчки на голо заради лъжите му, а после, ако още е жив, го изгонете завинаги от царството ми!
            Пазачите тръгнаха да изпълняват заповедта на господаря си и когато разкъсаха дрехите му, царят не можа да повярва на очите си и високо каза:
            - Стойте! Нека първо обясни откъде има този белег на задните си части?
            - Какъв белег? - не разбираше принцът-просяк.
            - Този на малко лъвче, готово за скок.
           Никой не беше му казвал, че циганката, която го отгледа, беше залепила нагорещеното злато върху детското тяло. Сигурно го е сторила още когато е бил бебе и то за негово добро, но той не помнеше нищо...
Поиска първо да се облече, а после извади от джоба си парчето, останало от люлката-легло и го подаде на царя с думите:
         - Сега вярвате ли ми, Ваше Височество?
         Царят се усмихна и прегърна изгубения си син, а на другия ден в негова чест обяви тържество в цялата страна. Три дни хората се веселиха, пяха, играха и хвалеха принца! После дълго време разправяха тази история от уста на уста от началото докрая, когато след години този просяк наследи трона и управлява страната с добро, без да дели хората на бедни и богати, на свои и чужди, на бели и мургави, на родни и цигани...


Рая Вид, 06.04.2014

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Приказки и детска литература
публикувана на: 2014-04-06
прочитания: 497
точки: 26 (виж далите точки)
коментари: 13 (виж коментарите)
препоръчано от: 17 (виж препоръчалите)

Вход