StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,620
   Потребители: 12,417
   Автори: 4,034
   Коментари: 322,687
   Точки: 2,663,935
   Съобщения: 170,536
   Лексикони: 4,505
   Снимки: 10,713

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Приказки за лека нощ или Феята на сънищата (11)

Бъдни вечер еЧакаме Рождество Христово, а децата чакат Дядо Коледа, който ще им донесе желаните подаръци. Мими е в леглото. Тя също чака, но не само Дядо Коледа, чака Феята на сънищата, за да й разкаже поредната приказка.

       В детската градина Дядо Коледа вече дойде, имаше чудно тържество. Децата пяха и танцуваха покрай голямата елха. Но най-удивителното беше, когато под чудния звън на камбанките с голямата торба, пълна с подаръци, пристигна той – Дядо Коледа. За всички деца имаше подаръци, но подаръкът на Мими беше най-специален. От кутията, която беше пакетирана много красиво, Мими извади много красива кукла с тъмносини очи и в бледолилава рокля, точно като Феята на сънищата.

     Вечерта лежеше в леглото си прегърнала куклата, чакайки Феята.    И ето я и нея. Престъпвайки тихо, тя дойде и седна до Мими.

-  Здравей, Мими! Виждам, че чакаш моето пристигане с нетърпение!?

-  О, да, чакам!

-  Чакаш и приказка, нали?

-  Да, и знам, че и тази приказка ще е хубава.

-  Тази приказка ще е за Коледа- Рождество Христово и за Надеждата, защото утре е Коледа. Готова ли си да потегляме.

-  Къде ще ме заведеш?

-  Ще видиш. – и Феята обгърна Мими в бледолилавия облак и потеглиха.

 

 

Приказка единадесета или приказка за Коледа

 

       Там някъде, толкова далече и толкова отдавна, в една страна, там на юг, в град Витлеем, по калдъръмените улички крачат те – мъж, със своята бременна жена. Търсят подслон за през нощта, а там в небето е изгряла тя – Витлеемската звезда. Изгряла е, за да оповести новата Надежда, която идва за света.  За да оповести рождеството на Божият син, който идва на земята, за да ни научи на любов, на онази безгранична любов към всичко и към всички.

 

         Търсят подслон за през нощта, но подслон няма и само в един обор, се намира място за тях. Светлина им носи само пълноликата Луна и ярката светлина на Витлеемската звезда.

-  Ето, Мими, тук сме. Виждаш ли малкия Иисус, който ще донесе надеждата за спасение на хората. Едно малко бебе, винаги е ново начало, винаги е надежда за по-светло бъдеще. Чуваш ли, Мими, празничните камбани и ангелските песни. Радостни и празнични са, оповестяват  Рождеството на  Божият син. И още хиляди години ще продължават да звънят празничните камбани, в края на всяка календарна година, за да възпеят Рождеството, за да възпеят надеждата и вярата в доброто. Всяко рождество е тайнство, велико тайнство. И не случайно, Рождеството на Иисус е било определено в тази част на годината – дни след Зимното слънцестоене. След тази най- дълга нощ, денят започва да нараства с едно просено зрънце, нараства и надеждата. А сега, отиваме малко по на Север.

-  По на Север ли, защо?

-  Отиваме в провинция Кападокия. Там където се е родила част от легендата за Дядо Коледа.

 

 

       Отдавна, много отдавна,  живяло едно момче. Неговото име било Никола. То се родило в богата семейство, там в Ликия или провинция Кападокия. Имало всичко, което може да притежава едно богато момче. Разхождайки се, там из бедните квартали на родното си място, виждайки нещастието на бедните деца, които си нямали нищо, дори храна, то не се чувствало щастливо.

-  Защо не се е чувствало щастливо, Фейо, та то си е имало всичко?

-  Да имаш всичко и то в повече от необходимото, но да гледаш как другите страдат, защото нямат дори храна, нима носи щастие, Мими?

    Добротата и вярата на Никола били безгранични. След като малкият Никола пораснал и се превърнал в млад мъж, той разбрал, че неговото призвание е да бъде полезен на хората, за това и дарил цялото си богатство на бедните и онеправданите. После се посветил на вярата и станал епископ, в град Мира. И не случайно са го нарекли Николай Чудотворец – приживе, той извършвал множество чудеса. Всичките му дела имали за цел да умиротворяват, закрилят и дават изцеление. Това той постигал  с чудна лекота и се притичвал на помощ, винаги, когато е имал случай за това.

-  От къде идва закачването на чорап в Коледната нощ на камината?- попитала Мими.

-  Пак от него. – отвърнала феята.

      Според легендата свети Никола подхвърлил торбите с жълтици, с които помагал на бедните, не през прозореца, а през комина. Те попадали, в прострените да се сушат на камината чорапи. Така било поставено началото на традицията, да се оставят чорапи на Коледа, в които добрия старец поставя своите подаръци.

-  О, Фейо това носи щастие нали?

-  Да, Мими, да споделиш своето с другите винаги носи щастие и удовлетворение.

-  Така ли е създаден дядо Коледа?

-  Да, донякъде! Да отидем по на Север! Виждаш ли, Мими тази малка схлупена къщурка, цялата покрита с пухкав, бял сняг? Късно е, почти полунощ, но прозорчето й още свети. Ела, Мими, ела да надникнем през това прозорче!

    Там пред камината е седнало едно момче. То усърдно дялка с ножчето си едно парче дърво.

-  Какво ще прави с това дърво?

-  Виждаш ли, Мими, купчинката с дървени играчки там пред камината? Всички те са направени от това момче.

 

-  Но, защо момчето прави това, Фейо, защо дялка тези играчки?

-  Защо ли? За да ги подари, в Коледната нощ на другите бедни деца в селото. За да достави щастие и радост на децата.

-  А, сега да отидем още по на Север. Там в Лапландия. Там където казват, че живее Дядо Коледа. Нека да видим вълшебството на този чуден край!

Навсякъде е бяло. Елхите, борчетата и кедрите са навлекли бялата си зимна премяна. Стадо от северни елени се разхожда между дърветата.

-  О, това са елените на Дядо Коледа, нали?

-  Може би, Мими!

-  А, какво е това в небето, Фейо?

-  Това ли? Това е вълшебство, това е Северното сияние.

-  Моля те, разкажи ми за него!

    Като всяко явление, учените вече са измислили обяснение за Северното сияние. Те твърдят, че това е част от Слънчевия вятър, който достига Земята. Ипод действие на нейното магнитно поле, което е най-силно при полярните области, при взаимодействие със земнатаатмосфера, предизвиква разноцветно светене на атмосферни газове. Един прекрасен, вълшебен танц на светлината.

-  Но, ние знаем, какво всъщност е това, нали, Мими? Ние знаем, че това е Вълшебството - първоизточник на всички вълшебства по света. И не случайно това вълшебство е породено от Слънчевият вятър – вятъра на  промяната, който ще промени света към по-добро. Трябва вече да се връщаме, Мими, за да спиш! Нали утре идва Дядо Коледа?

Феята върна Мими в нейната стая. Мими си легна и феята й каза:

-  Тази вечер, може би е последната ни вечер заедно, Мими. Но,  ти ме търси! Търси ме в очите и сърцата на хората! Знам, че ще ме намираш и ще ме познаеш, така както ме познаха момчето, което ме създаде, момчето, което сънува че спасява света, малката Ани, която също е вълшебна, момчето, което напусна нашия свят и отиде в друг по-добър. Познават ме кучетата и децата, и дори част от възрастните, които все още пазят детето  в себе си.

 Мими вече беше притворила очи, бе заспала. Може би сънуваше Феята на сънищата или Северното сияние, или Дядо Коледа, който идва с вълшебната си шейна, теглена от елените. Може би!  А Феята на сънищата, обвита в бледолилавото си сияние, напусна нашия свят и се прибра, там някъде, на нейната си планета –  Планетата на сънищата.

 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Приказки и детска литература
публикувана на: 2019-12-24
прочитания: 55
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход