StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,620
   Потребители: 12,417
   Автори: 4,034
   Коментари: 322,683
   Точки: 2,663,926
   Съобщения: 170,516
   Лексикони: 4,505
   Снимки: 10,713

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Приказки за лека нощ или Феята на сънищата (10)

Няколко вечери преди Коледа е. Мими пак е в леглото и очаква феята на сънищата. Небето е обсипано със звезди, а Луната е като съвършен кръг – пълнолуние е. Ще дойде ли феята? Чудеше се Мими. Няколко поредни вечери тя не беше идвала, а Мими толкова много искаше да дойде.

И ето, бледолилавото сияние изпълни стаята. Феята дойде. Усмихна се на Мими и я попита.

-         Мими, боиш ли се от тъмнината?

-         Не. – отговори Мими.

-         Тогава да тръгваме.

Обгърна Мими с бледолилавия облак и полетяха на там, към страната на сънищата.

 

 

Приказка десета или

приказка за Бялата вълчица

 

Там някъде сред вековните гори живяла тя, Бялата вълчица. Дните й минавали в самота. Разхождала се из гората, покрай реката – там бил нейният дом. Била сама, но не се чувствала самотна. Красотата на гората, фината мелодия създадена от вятъра, галещ листата на вековните дървета, ромонът на реката, сладките песни на птиците от ранни зори изпълвали дните й със съвършена хармония.  Красотата на природата я покорявала със своето съвършенство. Но най-много от всичко Бялата вълчица обичала да съзерцава заника на слънцето. Тогава когато денят се сменя от нощта. Това е магическо време. Там край реката има една скала, на която вълчицата обичала да застава и да чака залеза. Магическо време и магически танц на цветовете     нюанси на  червено, розово и лилаво на фона на сапфирено-синьо, което постепенно бива изместено от мастилено… И ето я и нощта. Природата притихва и само ромонът на реката нарушава до някъде този съвършен мир или всъщност не просто му създава малко по-различна окраска. Звездите една по една изникват на небосклона и Луната съвършен сребърен кръг заема своето място там, точно там пред погледа на вълчицата. Така минавали дните и нощите й. Минавали в съзерцание на съвършенството. Докато един ден не се случило. Някой, някога бе го нарекъл „Дзън“. Точно в този момент на смяната на деня с нощта, точно в него бялата вълчица го видяла. Той бе излязъл на лов с глутницата си и бе навлязъл в нейната територия.  

-         Колко е съвършен. – си казала тя – и колко грижовен е той, как само се грижи за своята глутница.

Да, сърцето й било покорено. Волното сърце на самотната вълчица било докоснато от любовта. Всяка вечер тя заставала на скалата и го чакала. Чакала неговото появяване, за да се наслади на съвършенството му, защото за нейните очи той бил съвършен.

Настъпила зимата. През нощта навалял и натрупал мек, бял сняг. Клоните на дърветата се обсипали със ледени кристали, които отразявали и пречупвали светлината. Било красиво и сякаш гората била обсипана с хиляди диаманти. Вълчицата пак е на скалата и чака. Белият сняг от залеза се е обагрил в червено. Неочаквано в полезрението й попадна малко свито на кълбо странно същество. До сега в гората тя не била виждала токова. До слуха й достигнало жалното му стенание. Сърцето на Бялата вълчица трепнало.  Може би това бил майчински инстинкт. Тя знаела, че ще защитава това същество със зъби и нокти, дори с цената на живота си. В далечината тя видяла глутницата на своя любим. Затичала се към свитото на кълбо дете и застанала между него и глутницата.  Няма да позволи да докоснат детето, дори с това да загуби любовта си завинаги- няма да им позволи да го докоснат. Тя погледнала вълка право в очите, със силата на погледа си го покорила и го заставила да отстъпи. Така детето било спасено. Вълчицата легнала до него, за да го затопли, а след това го извела до място от което хората щели да го намерят.

Вълчицата може би изгубила любовта си, но спасила един невинен живот.

И днес все още ако минеш от там през вековната гора, покрай реката, там на скалата ще видиш самотната Бяла вълчица, която стои и чака, за да види своя любим. Но понякога  при нея идва и онова дете, което тя била спасила. И заедно наблюдават залеза до тогава докато не падне нощта.

 

-         Видя ли Бялата вълчица, Мими, почувства ли силата на любовта й. Почувства ли силата на волята й, с която застави цяла глутница да й се покори. Такава воля трябва да имаш, Мими, за да можеш да заставаш пред трудностите в този живот, без страх в сърцето – очи в очи.  А, сега хайде обратно в топлата ти стая и в топлото ти меко легло! Лека нощ, Мими, лека нощ!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Приказки и детска литература
публикувана на: 2019-12-23
прочитания: 62
точки: 3 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход