StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,899
   Потребители: 12,423
   Автори: 4,036
   Коментари: 324,007
   Точки: 2,667,884
   Съобщения: 171,990
   Лексикони: 4,507
   Снимки: 10,712

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Приказка за русалката и нейният принц

И пак  е вечер. Мими е в нетърпеливо очакване. Дали ще дойде или не феята на сънищата? Това очакване е толкова мъчително за Мими. Иска й се това де е по-скоро, за да се потопи отново в онзи приказен, вълшебен свят, в който я води феята. 

Бледолилаво сияние. Феята е тук. Усмихна се на Мими с нейната си блага усмивка и започна да разказва поредната приказка.

Приказка единадесета или Приказка за русалката и нейният принц

 Живели някога на една планета извън нашата слънчева система не хора, като нас, а  русалки. Красива била планетата на русалките. На нея почти нямало суша, само отделни малки островчета, на които русалките присядали от време на време, за да наблюдават небето в цялата му прелест, както през деня така и през нощта. Звездата, която дарявала живот на тази планета не била като нашето слънце. Тя била по-специална звезда, която светела с червена светлина. Била огромна и запълвала почти цялото небе през деня, но била умираща звезда.

-          Но, Фейо, нима звездите умират?

-         Да, Мими, и звездите умират, но се и прераждат в мънички звезди.  Техният път на живота е много дълъг, толкова дълъг, че ние даже и не можем да си го представим.   

Небето и водата, на тази планета, се обагряли във различни нюанси на лилавото.  От най-светлото - бледо лилаво през деня, до най-тъмното през нощта.

-          Това, май че е твоята планета?

-         Не, Мими, това е планетата на русалката, за която се разказва в тази приказка.

-         Как се е казвала русалката, Фейо?

-         Русалката ли? Нейното име било Мим, почти като твоето или всъщност точно като твоето, но без „А“ накрая.   

Около тази планета обикаляли три луни. Нощта там била приказно красива. Поради наличието на трите луни там никога не ставало прекалено тъмно, но все пак те не светели толкова силно, като звездата през деня. И само веднъж в годината луните не светели през нощта, защото пътят им тогава се засичал с този на звездата. Това било времето, през което звездата приемала в прегръдката си луните и ги дарявала с блясък  от себе си, за да могат и те да сияят през нощта. Тогава, само тогава  на тази планета настъпвал мрак. Тогава другите звезди се виждали и се отварял един вълшебен прозорец към различни светове. В една такава нощ русалката Мим била седнала на своята скала, която била оформена като трон.

-         Може би вече се сещаш, Мими, че Мим не била обикновена русалка. Мим била принцеса на тази планета. Родът й бил древен и могъщ, а баща й бил един от най-могъщите владетели там.

-          За това тя била толкова красива, нали, фейо?

-         Може би да, а може би не. Всъщност красотата на Мим извирала от душата й, защото не външната красота е важна, Мими, важна е душевната красота. Важна е красотата, която носиш в сърцето си.

В една такава вълшебна нощ Мим стояла на своят трон и наблюдавала звездите. Тогава се отворил един вълшебен прозорец към планета наречена Земя и Мим го видяла. Той бил красив принц, толкова красив, че сякаш стрела се забила в сърцето на Мим. Тя надникнала в душата му и видяла колко красива е тя, но видяла и друго. Мим видяла как събития и други хора  нараняват нейният принц. Раните, които носел почерняли душата му и го превръщали в злобен и отмъстителен човек. Видяла как той се самоунищожава и умира бавно от мъката, която носи в душата си.Тогава тя дала обет. Този обет можело да коства живота й, но тя трябвало да го изпълни, за да спаси принца, който вече била обикнала с цялата си душа. Така Мим попаднала на Земята, но трябвало да извърви дълъг път изпълнен с трудности и препятствия, с остри камъни, които наранявали краката и душата й.

-          Но нали тя била русалка! Какво станало с нейната опашка?

-         На Земята нямало как да бъде с опашка. Всъщност имало, но тогава тя нямала да бъде точно човек като нейният принц и нямала как да го спаси и да стане негова жена.  

И все пак по краката й останали следи от красивата й опашка, която тя имала на нейната планета, но тези израстъци били толкова грозни, че русалката трябвало да предприеме действия, с които да поправи това.

Така тя попаднала в един бял дворец, който се намирал до една река. Мислела, че там живеят вълшебници, които ще й помогнат да поправи краката си, за да бъде със своя принц и телом и духом. Но изпитанията на които я подложили били жестоки. Това едва не коствало живота й. На моменти тя се отказвала от живота си, дори се молела да напусне тази планета, защото нейният принц я подлагал на изпитания, които наранявали душата й. Но русалката толкова много го обичала и искала да бъде с него, че трябвало да оцелее, за да му помогне. Той се подигравал с любовта й невярващ на обичащото й сърце, но тя знаела истинската любов е опрощаваща и лекуваща. Знаела, че това е мисията, с която е дошла на тази планета – да помогне на своят принц, да го избави от тъмнината, която завладявала умът и сърцето му. Какво друго й оставало освен да го обича. Дарявала му словата си, които били частица от обичащата й душа. Надявала се, че така ще му помогне да осъзнае, че го обича истински и желае да бъде с него. Но горкият принц бил толкова силно объркан и наранен, че не можел да повярва в любовта й. Самият той не знаел какво иска, а обвинявал нея, че не знае това. А тя знаела. Знаела, че иска да бъде с него, да стане негова жена и да го пази от тъмнината, която завладява сърцето му.

-         Това е много тъжно, Фейо. Ах, горкият принц, колко тъжен, самотен и наранен е бил в живота си и колко трудно му е било да приеме любовта на русалката.

-         Да, Мими, в живота срещаш хора, които могат много жестоко да те наранят, случват се и събития, които ще оставят белези в душата ти, но ти не трябва да че отчайваш и да мразиш. Трябва да обичаш и да вярваш в доброто и любовта.  

-         А как е оцеляла русалката, Фейо? Тя също е била подложена на изпитания и душата й също е била наранявана, дори и от нейният принц, който тя толкова силно обичала?

-         Мим ли?    Мим притежавала вълшебството не само да дарява любов, но и да я открива.

-          Но къде, къде я има тази любов, Фейо?

-         Първо я открила в сърцето на едно изгубено момиченце, което тя отгледала. Мим обичала това дете с цялата си душа и се притеснявала за него. Бояла се, че зли хора могат да го наранят и в стремежа си да го опази от този жесток свят допуснала грешки, с които отдалечила детето от себе си.

-         Но то е умно дете, нали? Би трябвало да разбере, защо Мим е постъпила така.

-         Дано разбере, Мими, дано разбере.

-         А имало ли е и други деца?

-         Да имало е, но това е било най-специалното, защото си е било нейното.

-         Моля те, Фейо, разкажи ми и за другите деца!

-         Слушай тогава!

По дългият си път на земята Мим срещала много деца. Обичала ги и те й отвръщали със същото. Такова дете била и Даная. Тя била като малко слънчице, което завладяло Мим с чаровната си усмивка. Нямало как да не обичаш Даная. И името и било специално Да тя е най. Тя е най=засмяното дете. Такова специално дете бил и Сами. Момченце, което удивлявало Мим с разсъжденията си на голям човек. Осемте сестричета и братчета: Росица, Екатерина, Николай, Христина, Антон, Павел, Георги и Атанас – уникални  по техен различен начин. Носещи осем различни души и същности, които са индивидуални сами по себе си. Децата са цветята на света и трябва да бъдат обичани, за да се научат да обичат и те. Децата трябва да се възпитават не в омраза, а в любов, така ще има бъдеще за този свят.

-          Както ти правиш това нали, Фейо? Стремиш се да даряваш любов.

-          Да, Мими, така е. Това е главната мисия, с която съм дошла тук на земята, тук при теб.

-          А сега моля те, разкажи ми за Мим и принца! Какво е станало по нататък с тях?

Дълго време му трябвало на принца да разбере какво иска. Той се лутал от крайност в крайност. Ту мразел, ту пък обичал бедната Мим. Подлагал я на тежки изпитания, на проверки, които наранявали сърцето й.  Подигравал се със самата нея и с любовта й. Заточил я на север на пустинен остров сама, но тя устоявала на несгодите. Живота я бил научил да се справя с всякакви изпитания. Тя била търпелива. На ръката й висяла гривна, която била свързана с обета й към нейният принц. Тази гривна била вълшебна. Тя била направена от седефа от люспите на нейната русалска опашка. Помагала й да концентрира енергията си и да помага на хората и животните. С лявата ръка, на която тя носила гривната, можела дори да съживява наскоро умрели животинки. Мим имала магически сили, които използвала за добро.

Така живяла тя в несгоди, докато принца най накрая разбрал, че да живее далеч от Мим било истинско мъчение за него. Отишъл той, намерил я и я прибрал в своя палат. Заживели щастливо в любов и разбирателство. А понякога, само понякога, когато мракът протягал костеливите си лапи към сърцето на принца, Мим използвала магическите си сили, за да го защити.  

-          Много хубава приказка, Фейо. Благодаря, че ми я разказа!

-         Да, Мими, хубава е. Любовта и доброто побеждават, Да, бавно понякога, но все пак побеждават. Заспивай, Мим! Заспивай и сънувай най-приказния сън! Лека нощ!    

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Приказки и детска литература
публикувана на: 2020-02-08
прочитания: 62
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход