В една кутийка живееха няколко клечки кибрит. Дълго се търкаляха там и мързелуваха, дори се биеха. Едни се изтъркаха, други се счупеха. Останаха само две, а те накрая решиха да имат деца. Допряха се, прегърнаха се, целунаха се и първо се роди дъщеричката им Искра, после синът им Пламък, а накрая и най-малкият – Огън. Изскочиха от кутийката и право в камината. Бяха много гладни и се нахвърлиха изведнъж върху храната. Поглъщаха бързо хартията, клечките, треските, тънките дърва, а после и големите дебели пънове. Растяха и се извиваха нагоре. Искаха да се отделят един от друг и да избягат пред комина, но там беше тясно, тъмно и студено. Нямаше въздух и започнаха да кашлят, а техният враг Димът се опита да ги завърже и да ги унищожи. Не му се дадоха и се върнаха обратно. Тогава се родиха и нови деца – Въглен и Жарава… Наоколо беше приятно и топло. Някъде засвири китара и всички затанцуваха огнен танц. Извиваха се, мятаха се, прескачаха се, издигаха се, спускаха се, прегръщаха се, целуваха се, искряха, пламтяха, горяха, изгаряха, умираха и отново се раждаха. Беше един невероятен кръговрат. Огнени кълбета, горящи факли, обръчи, дървета – всички се преплитаха и се превръщаха в нещо голямо, силно и страшно. Ако бяха някъде на открито, щяха да повлекат всичко след себе си и да се превърнат в огромен звяр, наречен Пожар. Огнището обаче беше малко и камината не позволяваше на Огъня да бяга и да прави пакости, нито на хората да бъдат много близо. Той, заедно със сестрите и братята си, можеше да опари някого, да го изгори, да го накара да страда, да плаче и да се свива от болка, а предметите да превърне в черен въглен. Хората  бяха по-умни от него. Освен, че го използваха за топлина, приготвяха на него храна като я варяха и пържеха  в съдове или я печаха върху горещите въглени… И ако огънят случайно избяга, полудее и направи пожар, те много бързо го укротяваха , като го заливаха с вода. Тогава той се свиваше, гърчеше се, съскаше, ставаше малък, дребен, нищожен, докато се превърнеше в пепел и прах. Тогава не беше друго, освен едно нищо, което можеше да се пръсне навсякъде…
          А празната кибритена кутийка отдавна изгоря с Огъня. За нов Огън, хората щяха да направят нови кутийки и да измислят нови клечки кибрит…

Рая Вид, 14.12.2012