StihoveBG.com
рекламирай творбите си
Начало

Наши приятели

Статистика
   Произведения: 157,293
   Потребители: 12,274
   Автори: 3,965
   Коментари: 300,187
   Точки: 2,604,881
   Съобщения: 115,575
   Лексикони: 4,467
   Снимки: 10,817

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Приказка за една приказка

       Една приказка тръгнала да се разказва сама. Това хубаво, но нито знаела как да започне, нито как да спре. И тука вече станало лошо. Какво да направи? Как да се справи? Хем искала да е кратка, хем да е хубава и хем да е истинска. Ами сега? Мислила, мислила и тръгнала да се съветва с другите приказки. Срещнала една дълга и я попитала, а оная й отговорила:
          - Не знам. Мен ме четат и приспивам децата.
          И отминала, а нашата приказка продължила пътя си. Срещнала една страшна приказка. Помолила така:
          - Кажи ми как да почна да се разказвам сама, моля те!
          - Не знам – отвърнала страшната приказка – От мен децата се плашат.
         И отминала по пътя си. Нашата приказка продължила да върви и срещала разни други приказки и всяка казвала “Не знам”. Едната само разсмивала децата, другата ги разплаквала, третата била объркана, четвъртата стара, петата кратка, шестата грозна, осмата лоша, деветата само за животни, десетата само за великани и така нататък, и така нататък.
          Брей, какво да прави? Изморила се приказката и започнала да се разпада на изречения, а изреченията на думи и накрая думите на букви…
          Нещата станали много зле и буквите се разплакали и плакали много дълго. И тогава край тях минало едно момиченце. Загледало се и попитало:
          - Я, вие защо плачете?
          - Така и така – започнали буквите да говорят една през друга и детето почти нищо не разбрало, ама казало:
          - Чакайте малко! Я първо се подредете по височина…. А, не така! Подредете се по големина – най-дебелата отпред, а най слабата отзад!
          Заблъскали се буквите, заудряли се и дори се разсърдили. Никоя от тях не искала да е много дебела, нито много слаба. Ами сега? Замислило се момичето и след дълго мислене измислило, и попитало:
          - Вие всъщност нямате ли си ред?
          - Имаме! – извикали в един глас буквите и се подредили – А, Б, В…. та чак до Я и казали – Така като сме подредени, ни наричат Азбука.
          - Аха! – отвърнало детето – Сега на вашата приказката й трябва начало, но първо ще ви разгледам и ще запомня реда ви… Така, добре! Ами да започваме…
          Момиченцето разгледало хубаво буквите и като ги запомнило започнало да ги подрежда и написало няколко думи. После от тях направило изречения и след като ги подредило се получило следното:
          “ Имало едно време една приказка, която искала да бъде необикновена – нито къса, нито дълга, нито смешна, нито тъжна….”
          - Урааа! – извикали всички букви - Вече приличаме на приказка. Благодарим ти, момиченце! А какъв ще бъде краят!
          - Ами вие сами си го измислихте – отвърнало детето – Първо съдържанието. В него разкажете всички ваши приключения, а краят ще бъде така: “Зарадвали се буквите, прегърнали се, целунали се и извикали: “Ура! Вече приличаме на приказка!”

Рая Вид, 27. 09. 2012

 

 

 

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Приказки и детска литература
публикувана на: 2012-10-14
прочитания: 643
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход

placeholder