StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,079
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,469
   Точки: 2,649,437
   Съобщения: 153,041
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,759

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Петел и лисица

            Било отдавна, още когато в гората животните и птиците живеели разумно, разбирали се на един език, хранели се с плодове, треви, зеленчуци, семена, зърна и си помагали много. Да, но това било до време. Незнайно откъде пристигнал един петел и объркал спокойния живот на всички. Разхождал се важно по пътечките и поляните, вирел глава, пляскал с криле и кукуригал така силно сутрин, обяд и вечер, че не давал и миг спокойствие на горските обитатели. Те си запушвали ушите, но той продължавал да крещи и да им разправя:
            - О, вие нищо не разбирате! Така аз ви казвам кога изгрява слънцето, кога е време да се храните и кога да спите. През нощта ли? Тогава изгрява луната и трябва да знаете дали е малка, голяма или кръгла, а когато се скрие, започвам да броя звездите и тогава научавате докъде съм стигнал и колко съм умен.
            В началото всички кимали разбиращо с глава и се възхищавали на петела за думите и от пъстрите му пера, но после им писнало да слушат само него. Опитвали се да не му обръщат внимание, не му казвали нищо и си гледали пътя и работата, но той прекалявал, сякаш искал да бъде център на внимание и всички да му ръкопляскат. Дълго мислили какво да направят, за да се отърват от този нахалник и нали лисицата била хитра според другите, взели, че й възложили задачата да го укроти по някакъв начин. Тя пък от своя страна взела присърце тази работа и се заела да изучи навиците му. Вървяла денонощно след петела, криела се в храстите или зад дърветата, стъпвала безшумно, не смеела звук да издаде, за да не я хване, но той се оказал съобразителен и уж се правел, че не я усеща, но все й залагал капани - ту клоните ще оплете с клюна си, ту камъчета ще пусне по пътя си, за да я спре, ту ще я клъвне по главата, а после ще се разкрещи от уплаха така, че да го чуе цялата гора...
            Минали няколко дни, а може би и седмици и един ден лисицата, спъвайки се в голяма пръчка, поставена от петела, без да иска се хванала за дългата му опашка. Птицата се опитала да избяга, задърпала се силно, но в лапите на хитрушата останало едно негово перо. Ядосала се птицата и започнала да вика колкото глас има:
            - Помощ! Спасете меее!... Лисицата ме нападна.... Олее-лееее! Ще ме изяде!
            Пристигнали всички животни и птички, но не видели никаква заплаха от страна на лисицата и отминали. Да, ама петелът не се примирил със загубата на перото си и от този миг се заканил да си отмъсти. Така всеки път като срещнел лисицата, започвал да й се подиграва:
            - Вижте, вижте! Идва една прегърбена особа с криви крака, с проскубана козина, с клепнали уши... О, не знаете ли, че ловецът прострелял децата й, а тя ги продала за паничка каша? После мъжът й я изоставил и забягнал в друга гора... Гледайте, гледайте! Та тя е сляпа, глуха, грозна и глупава, а другите я мислят за умна...
            Възмутила се много лисицата, но на кого да се оплаче? В гората никога не е имало съд, защото досега никой не пречел на никого, а нямало й свидетели. Всеки щял да вземе страна и да защити някого от спора. Тя знаела, че когато става въпрос за доказване на истината, нямат сила приятелството и роднинските връзки, нито подаръците играят роля и затова не можела да разчита на никого, освен на самата себе си. Опитвала се да не обръща внимание на петела, но той прекалявал от ден на ден и все намирал начин да застане на пътя й с измислените си обиди и клевети. Омръзнало й това положение и един ден не издържала. Без много, много да му мисли, скрила се зад един голям храст и когато петелът минал оттам, тя скочила изведнъж отгоре му, хванала го здраво за краката с едната си лапа, а с друга за човката, за да не крещи и се скрила с него в дупката си. Там му запушила устата с няколко листа и го вързала здраво с въженце, изплетено от жилави тънки коренчета и го оставила на земята. После сложила на печката вода, за да го свари и изяде, но след това се се отказала, като решила, че не си заслужава да си цапа ръцете с нищо и никакъв петел. Въпреки това искала да му даде добър урок. Оскубала му всичките пера и от тях си направила хубава възглавница. Накрая го пуснала навън да прави каквото си иска.
             Навел глава петълът и с едното си крило се опитвал да скрие очите си от срам, а с другото голотата си, но нямало как, защото всички животни и птици го видели като минавал по една от пътечките, засмели се и започнали да го сочат с пръсти:
            - Вижте, вижте! Петелът е гол!
            Горкичкият! Скрил се в близките храсти и не излязъл оттам, докато не му поникнала нова перушина. После напуснал тази гора и вече никой нищо нито чул, нито разбрал нещо за него... Лисицата ли? Ами, тя още си живеела там и била доволна от това, че освободила другите обитатели от един присмехулник.


Рая Вид, 07.05.2014

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Приказки и детска литература
публикувана на: 2014-05-07
прочитания: 744
точки: 30 (виж далите точки)
коментари: 11 (виж коментарите)
препоръчано от: 14 (виж препоръчалите)

Вход