Едно време, когато прабабата на моята прабаба още не била родена, в едно далечно царство живеели мъж и жена. Тогава и животните, и птиците, и насекомите, и хората говорели на един език и се разбирали помежду си. А моите баби и прабаби живеели по сто години, та и повече, така че можете да си представите колко отдавна е било това...
         Та този мъж и жена имали трима сина. Двамата били близнаци, а третият се родил след пет или след десет години, не помня точно. Малкият растял не с годините, а с дните и часовете. Викали му Великан, защото на 18 години бил висок вече четири метра и продължавал да расте. Спял на двора, а родителите му нямали вече с какво да го хранят. Водели го на лекари, а после по гледачки, по врачки, но никой не можел да му помогне.
         Веднъж една стара жена им казала, че далече през девет царства в десето, през девет селища в десето имало една билкарка, която помагала на много хора. Та нашият момък тръгнал на дълъг път. Вървял цели две години. Вече бил висок пет метра и малко отгоре.
         Намерил старата билкарка в края на селото, както му казали хората. Свил се на кълбо, за да може да го чуе и поискал от нея съвет и лек. Тя му рекла:
        - За съжаление, момко, аз не мога да ти помогна с билки. Отиди в другия край на селото. Там има огромно блато. Чувала съм за една голяма крастава жаба, дето все седи на брега. Попитай я дали ще се омъжи за теб. Ако ти каже „не”, ще загубиш един метър от ръста си.
        - Ами, ако ми каже „да”, какво ще стане? - попитал Великан.
        - Не зная, синко – отърнала бабата – Имаше едно време една друга жаба, която се превърна в принц, когато царската дъщеря се съгласи да се оженят, но сега не зная. Не съм чувала за омагьосана царска дъщеря, пък  и ти не си принц. Освен това не си тръгнал да се жениш, а да искаш да не си толкова висок. Моли се тогава жабата да ти каже „не”.
        Благодарил момъкът-великан на бабата, сбогувал се с нея и тръгнал към блатото. Намерил жабата и я попитал:
        - Жабо, ще ми станеш ли жена?
        - Не! – отвърнала жабата и станало чудо. Великан наистина станал с един метър по-нисък.
        Помислил си „ Вече съм висок четири метра и десет сантиметра. Много е! Как ще се побера вкъщи? ... Ще пробвам пак.”
        - Жабо, ще се омъжиш ли за мене? – попитал, но жабата отново му отказала и той станал с още един метър по-нисък.
       Замислил се: „ Сега съм вече три метра и десет сантиметра. Ако стана два метра, тогава, ще влизам навсякъде и ще мога да се задомя за някоя мома...”
       - Жабо, искаш да ми станеш жена? - за трети път попитал Великан.
       - Не! Не! Не – ядосано отвърнала жабата и скочила в блатото.
       О, ужас! Момък започнал да се смалява на всяко „не” с по един метър и останал само десет сантиметра – голям почти колкото един човешки пръст. Изведнъж се извила вихрушка, завъртяла малкото човече и го понесла обратно през девет селища в десето, през девет царства в десето и го оставила направо в тяхната къща на масата. По това време родителите и братята му тъкмо обядвали. Уплащили се всички, но чули:
       - Мамо, татко, братя! Това съм аз,  вашият Великан...
       - Не си никакъв великан, ама не си и джудже! – засмели се братята му - Ти си едно говорещо пръстче. И как го постигна това, братле, ако въобще си ти?
       Най-малкият брат разказал всичко както си било. Братята дълго се смели, а майка му и баща му се натъжили. Отново тръгнали по доктори, врачки  и гадателки, но никой с нищо не помогнал. Всички започнали да го наричат Нито великан, нито джудже. Мъчно му било на момъка, но нямало какво друго да прави, освен да лежи по цял ден вкъщи и да се храни с трохите от масата. А много му се искало да бъде полезен с нещо някому!
         Един ден се разнесла вест. Някакво чудовище искало царската дъщеря за жена, но тя не се съгласила. Тогава то обявило война на всички. Царят обещал да даде дъщеря си на този, който победи звяра.
        Братята решили да отидат и те да опитат късмета си. Малкото човече се провикнало:
        - Братя, вземете ме и мене! Все ще помогна, пък може и да си оженя за царската дъщеря...
        Братята се засмели и махнали с ръка, а Нито великан, нито джудже скочил на шапката на единия и тръгнал с тях. Стигнали пред царските порти, където имало събрани много юнаци, готови за бой.
        Чудовището било един голям грозен дракон с малка глава, с крила и огромна опашка. Като вървяло, земята се тресяла. От устата му излизали пламъци, от ноздрите му силен вятър, а с опашката си всичко рушало. Видял драконът събраната войска и духнал силно през носа си. Юнаците се разпръснали на всички страни. От устата на чудовището излязъл огън и подпалил тревата и дърветата. С опашката си разрушило  крепостната стена на царството. После се захилило зловещо и легнало да спи с едното око, а с другото гледало какво става наоколо...
        Тогава Нито виликан, нито джудже се обадил на братята си. Поискал да го заведат при царя.
        - Ти луд ли си? – попита ли те в един глас – Как ще се покажеш така пред царя? За смях ли искаш да ни направиш?
        - Заведете ме, ви казвам! Иначе като стана царски зет, ще ви накажа – настоял малкият човек. Братята му се засмели, но го завели при царя. Той скочил на ръката на царя, поклонил се и извикал, за да го чуят всички:
        - Ваше величество, аз ще ви помогна. Само заповядай да ми дадат игла, кибрит и восък.
       Засмял се царят на смелостта на този дребосък, но нищо не губел и изпълнил молбата му. Нито великан, нито джудже се промъкнал зад чудовището и се покатерил по гърба му, а после влязъл в едното му ухо. Драконът размърдал главата си. Мислел си, че мравка го е полазила.  Малкото човече минало през ухото, прокарало си път и стигнало до мозъка на животното. Обвило хубаво иглата с восъка, а острието й забило добре. После запалило клечка кибрит и поднесло пламъка към восъка.  След това бързо излязло от ухото на чудовището. Восъкът се загрял добре и сгорещил иглата, а капки от него  стигнали в дупката под иглата. Болката била ужасна. Драконът започнал да се мята, да реве силно, но дупката от изгореното била огромна и главата му започнала да пари, докато накрая се пръснала.
       Всички се развикали от радост, но на царя никак не му било лесно. Не искал да даде дъщеря си за жена на едно нищо и никакво същество, голямо почти калкото човешки пръст. Чудел се как да се отърве от малкото човече. Царската дъщеря му казала:
       - Царю, татко мой, изпрати Нито великан, нито джудже да донесе мляко от мравки. Той няма да се справи.
       Царят я послушал. Братята се натъжили като чули за новата задача.
       - Не се плашете, братлета! Вие само ми намерете най- голямата мидена черупка и ме заведете в гората при мравуняка. Другото е моя грижа, ще се справя.
       Братята сторили исканото. Нито великан, нито джудже влязъл през една дупчица при мравките и отишъл право при тяхната царица. Поклонил се, показал мидата и кибрита и казал:
       - Ваше царско мравунячество, ако не ми напълните тази мидена черупка с мляко, ще изгоря царството ви. Не се шегувам и не се опитвайте да ме спирате или да ме убивате, защото навън са големите ми братя и цялата царска войска. Ако аз не го сторя, те ще ви унишожат.
        Царицата на мравките се замислила. В това време дошла една малка мравка-пазач и прошепнала нещо на ухото й. Явно потвърдила заплахата. Затова царицата събрала всички мравки и ги накарала да напълнят мидената черупката с мляко.
        Когато царят видял, че задачата му е изпълнена, отново се ядосал и пак не искал да даде принцесата за жена на това човече, колкото пръст голямо. Царската дъщеря пак му подсказала и той рекъл:
        -  Принцесата си изгуби пръстена в морето. Глътна го една голяма шарена риба до скалата. Без този пръстен царската дъщеря не може да се омъжи. Той е спомен от баба й. Ако не го донесеш, ще погубя теб и братята ти.
        Натъжили се братята и отново се скарали на Нито великан, нито джудже:
        - Видя ли докъде ни докара? Сега какво ще правим?
        - Не се тревожете, братлета! Помолете царя да ми направи златно елече и поискайте една голяма въдица с голяма кукичка. После ме заведете до скалата. 
Другото е моя грижа.
        Братята изпълнили молбата, а всички хора отишли на брега на морето да гледат какво ще стане.
        Малкото човече облякло малкото златно елече и братята му го закачили за кукичката на въдицата и го спуснали долу . После то се скрило в една пукнатина на скалата. Когато се показала голямата шарена риба, Нито великан, нито джудже скочил пред нея. Бляскавото елече съвсем я заслепило. Тя отворила уста и го глътнала, а после започнала да се мята насам-натам.  Братята не чакали дълто. Бързо я измъкнали с въдицата от водата. После я хвърлили на брега, разпорили корема й. Първо извадили от рибата малкото същество, а после и пръстена на принцесата. Царската дъщеря се зарадвала, но царят пак се ядосал:
       - Не може! Всички ще се смеят. Няма да му станеш жена!
       - Но, татко! Ти обеща вече три пъти... Пък и това същество  доказа, че  е не само смело, но  умно и добро... Аз пък го харесвам вече и ще се омъжа за него. Няма значение как изглежда.
        Нито великан, нито джудже се зарадвал и започнал да подскача, а после се промушил напред-назад три пъти през пръстена на принцесата. Изведнъж станало чудо. Превърнал се в строен красив  и нормално висок момък. Всички ахнали, а най-много братята му, царската дъщеря и баща й. Най-малкият брат бил омагьосан първо да стане великан, а после джудже и да изпълни три непосилни за другите хора задачи. Магията щяла да се развали когато  принцеса поиска да се омъжи за него такъв, какъвто е, а той се промуши през златен пръстен три пъти. Е, всичко се изпълнило.
         Момъкът попитал:
         - Е, скъпа принцесо, още ли искаш да се омъжиш за мен?
         - На драго сърце, момко! – отвърнала принцесата - Сега татко с удоволствие ще изпълни обещанието си.
        След това направили сватба за чудо и приказ. Отнякъде се появила и онази огромна жаба от далечното блато. Преметнала се три пъти през глава и се превърнала в чуден принц. Всички познали в него изгубения брат на царската дъщеря. Никой не знаел, че толкова години той бил омагьосан като жаба със същата магия. Ето защо не поискал да се ожени за момъка. Та той бил мъж! Но това било вече минало и всички били щастливи. Веселбите продължили три дни и три нощи, но още се помни и се разказва от уста на уста, иначе аз откъде щях да знам тая странна история...
       О, забравих да ви кажа какво е станало със златното елече. Ами нашият момък поръчал да му направят от него два златни пръстена и подарил по един на братята си. Те пък ги дали на момите, за които се оженили, ония на децата си, децата им на своите деца и така докато стигнал единият пръстен до мен... Да, да! Точно така. Аз се оказах далечна роднина на Нито великан, нито джудже...
      Е, сега вече всичко ви е ясно, нали?