Цар Малчо и царица Белла имали дъщеря. Наричали я Малката принцеса, за за се различава от другите принцеси, които  й били лели. Всички живеели в големия стъклен дворец до планината. За принцесата се грижели тринадесет джуджета, които били нейни възпитатели и учители. Защо тринадесет ли? Ами джуджетата били деца на Горската фея, а тринадесет било нейното любимо число. Освен това всяко едно джудже имало специално умение и учело момичето само на него. Първото я научило да чете и пише, второто да рисува, третото да пее, четвъртото да свири на цигулка и пиано, петото да готви, шестото да шие, седмото да върти сабята, осмото да се катери по въже, деветото да плете изящни дантели, десетото да обича поезията и да пише стихове, единадесетото да обича цветята и сама да отглежда рози, дванадесетото да танцува, а тринадесетото й разказвало приказки и разни истории, свързани с всички владетели на царството. Така минавали дните, а принцесата пораснала и стана умна, добра и красива девойка. Дошло време да се намери и за нея някакъв принц, за да създаде семейство и да продължи царския род. Избранникът не трябвало да е случаен човек, а  да бъде умен, смел, добър и красив. Задачата на джуджетата била трудна. Дълго мислели и накрая измислили. Изпратили по целия свят съобщения, че Малката принцеса ще се омъжи за този, който успее в един ден да я уплаши, да я разсмее, да я разплаче, да я излъже, да я надхитри, да я спаси, да я накара да танцува, а тя да го обикне такъв, какъвто е. Ами сега?
        В двореца започнали да пристигат принцове от различни страни, но никой не успял да изпълни исканото. После дошли и синовете на богати търговци, но и те не се справили. След това късмета си опитали разни музиканти, художници и поети, но пак нищо не се получило. Принцесата била отчаяна. Джуджетата също.
         Дните  минавали бързо. Момичето често седяло на една пейка в царската градина и се наслаждавало на красотата на цветята и нежността на птичите песни, но ставало все по-замислено и тъжно...
         Един ден се чул страхотен шум. Земята сякаш се тресяла. Листа и клонки се гонели надолу, а след тях се търкаляла огромна кафява топка. Малката  принцеса се уплашила много и чак се разтреперила от страх.  Успокоила се когато кръглото нещо се ударило в близкото дърво. Топката се разтегнала и от нея се показали лапи, глава  и една глупава мечешка усмивка. Животното се изправило в цял ръст, а очите му гледали във всички посоки и мигали невероятно бързо. Картинката била толкова смешна, че принцесата изведнъж се засмяла звучно и смехът и огласил цялата градина и двореца дори. Джуджетата се спогледали и отишли да видят какво става.
         Кой знае откъде и защо засвирила нежна музика. Мечокът се поклонил и поканил момичето на танц. Представяте ли си, принцесата се съгласила и двамата се понесли по алеите между цветята толкова леко, като че ли летели. Мечокът обаче, нали бил едър и тромав, без да иска настъпил Малката принцеса по крака, тя извикала от болка и се разплакала. Какво да стори? Момичето започнало да куца, а после се подхлъзнало и паднало в близката река. Животното скочили бързо във водата, а джуджетата тичали по брега и чакали да видят какво ще се случи нататък. Мечокът извадил момичето. Положил го на тревата под един розов храст и започнал да целува нежно ударения крак, докато болката спряла. После вързал мястото с една от панделките на принцесата, а тя отново се усмихнала. Джуджетата донесли сухи дрехи, а животното я повдигнало от земята и я понесло на ръце към двореца. Сложило я на леглото в нейната стая и започнало да й разказва невероятни приказки. Принцесата благодарила и попитала:
        - Хей, Мечо, ти откъде се взе?
        - Ами, появих се когато ме ужилиха пчелите – отвърнал той – и  тръгнах да си търся жена. Ако искаш, може да се оженя за теб...
        - Ама, че чудак! Как хубаво лъже само, но ми харесваш и ще ми станеш приятел... Моля те, не си отивай! – казала Малката принцеса. Откъде можела да знае, че това е омагьосан принц от далечно царство. Бил на лов в планината, но стрелата му улучила един кошер на пчели. Те наизлезли и така хубаво го нажилили, че той се подул целият, а после се покрил с козина и се превърнал в мечок.
         Джуджетата се усмихвали и пляскали с ръце. Между тях се понесъл шепот: „Скоро прицесата ще се омъжи. Имаме жених, който изпълни условията досега... Трябва ни само още малко. Тя дали ще го хареса такъв какъвто е...”
         Тогава се намесила Горската фея. Измъкнала тя стрелата на принца от пчелния кошер, опънала един лък и се прицелила. Стрелата се понесла с невероятна бързина. Минала покрай дърветата в гората, после покрай цветята в градината, промушила се през отворения прозорец и се забила в гърба на мечока. Той паднал на земята  и изгубил съзнание. Принцесата се уплашила. Забравила болния крак и скочила от леглото. Започнала да гали приятеля си и да го моли да стане, но той не мърдал. Разплакало се момичето и една голяма сълза паднала точно на нослето на мечока. Отворил той очи и кихнал. Малката принцеса го прегърнала и го целунала, а после му казала:
          - Мечо, ти каза, че си тръгнал да се жениш... Аз те обикнах и не искам да те изгубя. Ти искаш ли да живеем заедно?
          Мечокът се усмихнал, станал, преметнал се три пъти през глава от радост и се превърнал в красив строен момък. Прегърнал Малката принцеса и я целунал.
          Джуджетата бързо организирали сватбеното тържество. Малката принцеса била най-красивата булка на света в своята бяла дълга до земята рокля с хиляди воали и сребърни звездички по нея. Принцът бил в тъмно син костюм със златни звездички по него. Двамата танцували под звуците на нежна музика. Били много щастливи и ако още са живи и здрави, продължават да танцуват...

 Рая Вид, 02.12.2012