StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,040
   Потребители: 12,399
   Автори: 4,023
   Коментари: 320,464
   Точки: 2,657,289
   Съобщения: 156,422
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Кралството на бозата

            Далече, далече оттук имало едно кралство. На вид било обикновено като всички останали кралства, но в това владетелят бил много суетен. Искал непрекъснато да се говори само за него с ласкави думи, всички придворни да му ръкопляскат, а народът да го величае за всяка негова дума. И уж имал съветници - мъдреци, до които се допитвал за действията си, но още щом си отворели устата, той ги прекъсвал и казвал:
            - Знам, знам!... Това го умея по-добре от вас... Вие нищо не разбирате!... Защо ли ви слушам?... Глупаци!...
            И това се повтаряло всеки ден. Времето минавало, а кралят ставал все по-лош към другите и не зачитал нито мнението им, нито подаръците, които му изпращали от съседните кралства. На всички намирал грешки и недъзи с думите:
            - Тоя ли? О, той е дебел! Вижте мен колко съм красив... Оня ли? Та той е като клечка! Я ме погледнете, с мен сравнявайте останалите... И какви са тия глупости, дето са ми изпратили? Пфу! Цветя и предмети от дърво и обикновен камък. Не знаят ли, че аз обичам злато и сребро?...
            В кралството имало и шут, който възнасял думите на краля чак до небесата. Владетелят каже нещо, а смешникът след него обяснявал надълго и нашироко какво искал да каже, защо го казва, как го казва, къде се употребява това на друго място и не пояснявал с една дума, а с хиляди, сякаш хората били прости и нищо не разбирали. Така се получавало понякога песен и хората искат, не искат трябвало да я пеят, да пляскат ръце и да разправят колко е велик този господар, дето ги управлява.
            Един ден кралят съчинил някакво стихче, събрал в тронната зала всички придворни дами, съветниции и прислужници, вдигнал гордо глава и започнал:
            "Пролет сладка, чудодейна
            на прозореца ми чука.
            Жезъл златен хванал тука
            в мраморния под почуквам
            и така с кехлибарен глас
            обяснение любовно в захлас
            на кралицата поднасям аз"...
            Хората започнали да ръкопляскат и да говорят един през друг:

            - О, колко е хубаво!... Великолепно е!... Божествено е!...Чудодейно е!... Докосващо!... Браво, Ваше Величество! ... Невероятен сте!... Въздействащо е!
         А кралският щут засилвал още повече думите с хвалебствия:
            - О, това е най-прекрасното нещо, което съм чувал през целия си живот! Ето, пролетта идва през прозореца по заповед на нашия крал и е толкова силна и магическа, че той с прекрасния си невероятен, единствен в света жезъл и със златния си топъл и величествен глас поднася своята обич от сърце на неповторимата кралица, запленен от омайната чудодейка, която чука по прозореца... Всичко това Негово величество казва с най-прекрасните, неповторими думи, които се сипят като мед от златните му уста. Каква красота! Каква прелест! Какво чудо е сътворил само!... Поклон, Господарю!
            Самочувствието на краля се вдигнало до небесата и той издал заповед такава:
            - От днес всички поданици на кралството да рецитират по улиците моето прекрасно стихотворение! Музикантите да напишат музика към него, а певците да пеят песента сутрин, обед  и вечер! Който не изпълни нареждането ми, ще бъде наказан със сто тояги първия път и с взимане на главата при втори път на неподчинение.
            Изплашили се всички и изпълнили това, което владетелят на страната заповядал. Хората вървели по улиците и вместо да се поздравяват с "Добър ден!", те пеели или рецитирали стихотворението на краля. Дните минавали, а Негово величество вирел глава и се възхищавал на собственото си творение и дори сам се хвалел:
            - Та аз наистина съм голяма работа! Без мен няма нито поезия, нито музика... Браво! Аз съм най-най-най-великият крал и творец на света!...
            Веднъж в страната пристигнал някакъв чужденец. Заслушал се в думите на стихотворението и казал:
            - Ехааа! Каква боза само!
            Хората се спогледали и спрели да повтарят думите на краля. Замислили се, но нали не знаели какво е това боза, нищо не казали. Пазачите на реда обаче хванали чужденеца и го завели при краля, който заповядал:
            - Ударете му сто тояги!
            - Чакайте, кралю! - обадил се шутът - Нека обясни първо какво е "боза".
            Човекът поел дълбоко въздух и започнал:
            - Това е такова питие, което направих сам от препечено брашно, захар и вода. Може да се пие и сладко и кисело. Нося едно шише със себе си и, ако ви хареса, ще ви науча да го приготвяте сами.
            Кралят пробвал напитката и я одобрил. Отменил наказанието на чужденеца и го накарал да даде рецептата на всички готвачи в страната.
            И така, чужденецът научил хората от това кралство как да препичат брашното до златисто, кога да сложат водата, колко да варят кашата, кога да прибавят захарта и накрая маята, която била няколко лъжици от старото питие в шишето.
            От този ден по всички улици хората варели и пиели боза и когато някой се опитвал да рецитира глупавите стихове на краля, те отпивали от питието, смеели се и казвали:
            - Уф, каква боза! Дайте още вода!
            Оттогава всички наричали страната Кралството на бозата. Обичали напитката и дори самият крал свикнал да пие тази ту сладникава, ту възкисела, ту никаква каша, приготвена от препечено пшеничено брашно, а когато нямали време да препичат брашното, просто я правели от варено просо и така им харесвала повече...
              

12.04.2014, Рая Вид

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Приказки и детска литература
публикувана на: 2014-04-12
прочитания: 613
точки: 30 (виж далите точки)
коментари: 15 (виж коментарите)
препоръчано от: 17 (виж препоръчалите)

Вход