StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,198
   Потребители: 12,319
   Автори: 3,977
   Коментари: 304,719
   Точки: 2,630,868
   Съобщения: 125,048
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,747

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Измишльотка

            На един от рафтовете в магазина за детски играчки имаше странна парцалена кукла. Не беше като другите. На главата й стърчаха две антенки от жълта пластмаса. Косата й хвърчеше на всички страни с виолетовия си цвят, а очите й бяха големи и нито сини, нито сиви, нито зелени, но пък блестяха, сякаш в тях имаше звездички. Носеше големи като на клоун обувки в различен цвят- едната светлосиня, а другата розова. Имаше къси панталонки в тъмносиньо, такава блузка и розово елече. На бялото й лице грееше чаровна усмивка, а на ръцете стояха гривни от същата материя като антенките. Уж минаваше за извънземно, ама не беше точно. Във фабриката за играчки я направиха от последните налични материали като последна за годината. Беше една единствена и я нарекоха Измишльотка.
            И така, тя стоеше дълго време на рафта в магазина. Никой не я харесваше и продавачите непрекъснато намаляваха цената й. Скоро беше Денят на детето и магазинът се напълни с купувачи. Татковци и майки, баби  и дядовци, чичковци и лелки, всички искаха играчки, за да зарадват момиченца и момченца на празника. В магазина остана само Измишльотка. Продавачът я погледна, въздъхна и тъкмо щеше да затваря, когато се появиха възрастна жена с красиво, но тъжно момиченце.
            - Бабо, да си вървим! - задърпа я то - Закъсняхме... Няма повече играчки.
            - Как да няма? - отвърна бабата - Я виж, тази кукла точно теб е чакала. В нея има нещо загадъчно, тайнствено и е от друга планета. Плюс това така хубаво се усмихва! Я, та тя се казва Измишльотка. Значи ще измисля специално за теб приказки и никой друг няма да има такава играчка. Мила, моя Краси, не съм виждала през живота си такава красавица. Ще се радвам много, ако тя дойде с нас у дома.
            Момиченцето притисна играчката до гърдите си и започна да подскача от крак на крак, като си пееше:
              
               - Кукла със антенки,
               мънички и двенки
               имам аз сега -
              Измишльотката е тя...

           
Малката Краси не се отделяше от куклата. Когато се прибраха вкъщи, тя я сложи на едно високо столче до масата и я нахрани наужким. После я зави до себе си в леглото и когато баба й угаси лампата, за да заспи, момиченцето гушна Измишльотка и се разплака. И тогава чу тих нежен глас:

            - Защо плачеш, Красинко? Не се бой, аз съм тук.
            - Как да не плача? Мама и татко са далече в друга страна и на мен ми е мъчно за тях - отвърна детето и захлипа по-силно.
            Куклата протегна ръчички и погали момичето. После избърса сълзите му и каза:
            - Аз също съм сама и имам само теб. Моите родители пък са на друга планета и дори не могат да ми пратят писмо. Не плачи! Ще ти разкажа приказка, а после в съня ти ще те заведа при мама и татко. Искаш ли?
            Малката Краси се съгласи и целуна Измишльотка, а тя започна да измисля приказката:
            - Далече, далече оттук на една планета имало разни измишльотковци. Татко Измишльотко бил нисък, пълен с голямо коремче, а мама Измишльотка - много висока и слаба като клечка. Синчето им дебеланчо с тънки крачета, носело името Измишльотинко. Всички мислели, че тези същества произлизат от мишките, но се чудели къде са им опашките. Дори едни хора разправяли, че тайно са ги изяли сами, за да не им пречат като вървят изправени, а други казвали, че от опашките са си направили антенки, за да долавят и най-тихия шум и да се пазят с тях от страшни неща...
            Приказката още не беше свършила, когато момичето спеше и сънуваше, че нейната кукла има дълга миша опашка, за която се е хванала и двете заедно като с балон летят високо, високо...
            На сутринта Краси отвори очички и се усмихна на Измишльотка, която лежеше на възглавичката до нея. Прегърна я и я целуна, а когато бабата надникна през вратата, каза:
            - Бабче, миличка, ела да те гушна! Добре че ми взе кукла. С нея снощи бяхме на гости при мама и татко. Те се зарадваха много и ни почерпиха със сладкиши и бонбони. После ме целунаха. Дори ми казаха, че скоро ще си дойдат. И да знаеш, бабо, Измишльотка намери пътя с жълтите си антенки...    
            Детето не спираше да говори. Възрастната жена се усмихна и погали нежно внучката си. Радваше се, че тя вече си има другарче и няма да тъгува толкова.


 
Рая Вид, 10.11.2013


Какво ме вдъхнови?!
Благодаря на Красимир Чернев!
Преди няколко дни ме нарече Измишльотка и  ме усмихна много. После взе, че в един следващ коментар каза, че улавям всичко с антенките си... Е, така се роди приказката.
Благодаря, Краси! Посвещавам ти я!
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Приказки и детска литература
публикувана на: 2013-11-12
прочитания: 275
точки: 29 (виж далите точки)
коментари: 17 (виж коментарите)
препоръчано от: 18 (виж препоръчалите)

Вход