StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 160,678
   Потребители: 12,311
   Автори: 3,978
   Коментари: 303,128
   Точки: 2,624,171
   Съобщения: 124,711
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Голямата вечер на тиквите

            Имало едно време някъде някакво село. На единия му край се намирало странно място. Не било нито градина, нито поляна, нито двор. Нямало ограда, но имало кладенец, Нямало трева, но имало в него дини, пъпеши, тикви и никой не знаел откъде са се появили. Хората не били сели нищо. Никой не го поливал, нито го копаел. Освен това все там се случвали невероятни неща. Като по чудо изчезнали за една нощ всички дини, а после и пъпешите. Децата се страхували да ходят в този загадъчен бостан, а бабите разправяли, че вещици се събирали веднъж в годината точно в полунощ до кладенеца. Взимали най-голямата тиква, режели капаче, издълбавали я и в нея слагали, билки, а после изричали магии. Водата сама скачала в този казан и без огън завирала. Затова наричали мястото омагьосано. Сезоните се сменяли, но всичко се повтаряло…
            Една година в тази градина случайно се появила една малка тънка тиквичка. Тя била дъщеря на огромна кръгла тиква. Никой не бил виждал такава. Останалите растения я наричали Госпожа Тиква, а малката носела името Тиквичка. Майката се притеснявала, че дъщерята вместо да пълнее, колкото повече растяла, толкова по - слаба ставала. Откъде можела да знае, че Тиквичка била влюбена в Господин Плашилото, който незнайно откъде застанал близо до тях и весело подрънквал с тенекиените си ръце. На сламената му шапка всеки ден кацали врабчетата и му разказвали приказки и му пеели песнички. Той само се усмихвал, а сърцето на Тиквичка щяло да се пръсне от любов. Господин Плашилото също бил влюбен до уши, нищо че имал парцалено лице и дървено тяло, на което висели шарени смешни дрехи. Освен това бил приятел с врабчето Чик Чик. То идвало всеки ден при него и често танцувало по сламената му шапка или свирело на тенекиените кутии.
            Веднъж птичето пострадало много лошо. Било някъде през есента. Някакво палаво дете уличило крилцето  му с камък и Чик Чик не можал да отлети. Вечерта се сгушил на топло в пазвата на Господин Плашилото и се опитал да заспи. Болката била много силна и врабчето само се въртяло ту насам - ту натам. Скоро изгряла луната и всичко наоколо станало като ден. Чули се крясъци и на омагьосаното място долетели вещици. Били облечени в дълги черни рокли с черни наметала, а на главите си имали черни капели. покрай тях тичали черни котараци и мяукали силно. Чик Чик наострил уши и се качил върху сламената шапка. Ужас!  Това, което видял и чул направо го уплашило много. Най-старата вещица чукала по Госпожа Тиква с дългите си пръсти, а после казала:
            - Тази тиква е подходяща за казана ни. Елате, сестри, да я подготвим за огъня.
            - Неее! – изкрещяло врабчето колкото сили има – Не пипайте тази тиква! Тя е царица тук и майка на принцеса Тиквичка. Ако им сторите нещо, ще ви изкълва очите.
            Вещиците се ядосали много, че някой им пречи да си вършат работата, но като видели врабчето, се възхитили на смелостта му, а после се разсмели. Най – голямата от тях се обадила:
            - О, това е Чик Чик. Кажи, врабче какво можем да направим за теб? Ще те възнаградим добре за твоята загриженост и добрина, но тиквата ни трябва много.
            - Моля ви, оставете ги! Моят приятел Господин Плашилото ще плаче много, ако ги нараните. Той ги обича истински. Знам, че са омагьосани. Щом искате да ме възнаградите, просто развалете магията, която тегне над тях.  Обещавам ви после да издълбая една истинска тиква сам с човчицата си в замяна са стореното.
            Засмели се отново вещиците на храбростта му, зашумели, обиколили кладенеца хванали се ръце и запели:
            -Трили – вили на могили, тинтири-минтири по земята, скачайте магии в торбата!
            Три пъти повторили това. Луната се скрила зад един черен облак. Блеснали светкавици, чули се гръмотевици и после вещиците отлетели, а черните котараци избягали. Врабчето Чич Чик подскочило от радост. На мястото на кладенеца се издигал прекрасен дворец. Госпожа Тиква наиситна била царица, а Тиквичка принцеса, само че били много красиви и облечени в скъпи рокли. От Господин Плашилото нямало и следа. Пред двете дами стоял приказно красив принц на бял кон. Слязъл от него, поклонил се и попитал:
            - Ваше величество, ще ми разрешите ли да се оженя за принцесата?
            - С удоволствие! – плеснала с ръце царицата – Само ако тя се съгласи.
            Е, как да не се съгласи? Нали двамата толкова много се обичали като тиквичка и плашило, та сега ли?
            Скоро направили сватбата и всички били много щастливи, а на най-много се радвало и играло врабчето Чик Чик. Дори не разбрало как крилцето му оздравяло. Явно вещиците му го излекували, защото не поискало нищо за себе си.
            Минали години. Врабчето не забравило обещанието си. Оттогава през есента - винаги в края на месец октомври, то започвало да кълве по една малка тиква и да я дълбае. Децата на принцеса Тиквичка и принца - Господин Плашилото му помагали. От нея правели фенер и го окачали на вратата на двореца, за да гонят лошите магьосници, а за добрите оставяли по една голяма тиква, за да могат да си варят билките в нея и да махат с тях всички болести и злини по света.

 

Рая Вид, 30.10. 2013


Какво ме вдъхнови?!
Наближава празника на Вси светии и Денят на тиквата /Хелоуин/ и макар, че не е български или православен, то тиквените фенери радват децата, както фенерите от малки дини.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Приказки и детска литература
публикувана на: 2013-10-30
прочитания: 365
точки: 36 (виж далите точки)
коментари: 14 (виж коментарите)
препоръчано от: 24 (виж препоръчалите)

Вход