StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,571
   Потребители: 12,357
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,305
   Точки: 2,657,290
   Съобщения: 153,098
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,785

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Елате ни вижте в с.Костен

Тази година младата лоза в село беше омърлушена. Нямаше детски смях, пърхане на птичи крила и олелия. Нямаше я и баба Славка, която като добра стопанка я поливаше и я гледаше като малко дете. Остаря тя, годините и натежаха, скоро щеше да навърши 90 години и децата и я прибраха в града. Само за няколко месеца, когато Слънчо се усмихнеше старата жена се връщаше и усмихната обикаляше просторния си двор.Ех, тогава присядаше на сянка под лозата и си почиваше от кърската работа- тук копнеше, там сееше нещичко, а и с голямата лейка поливаше благодарната лозина, която и даваше вкусно грозде. А когато през лятото многобройните внуци идваха на гости да потичат...еее, тогава елате ни вижте, опъваха тогава родителите им високата шатра, люлката за по-малките деца и наставаше олелия, от която да те заболи чак глава.Но баба Славка беше доволна, в нейната градинка, самотна до скоро сега тичаха на воля и викаха със всички сили внуците и . Нямаха умора тези малки дяволчета. А щом се умориха под младата лоза се надуваше голям басейн и въоръжени с играчки дечурлигата скачаха в него и лудуваха на свобода.В това райско кътче от България, в полите на Стара планина се намираше село Костен. Планината опасваше , като река селцето, а буйната иглолистна гора сякаш припяваше. Особена, като минаваше вятъра и свистеше в игличките по борчетата. Вечер, щом за хладнееше  старата жена изпращаше внуците си да портичката, вече не можеше да се катери на планината, и те нарамили торбички се качваха по билото и, като планински козлета. Цяло село чуваше звънките и гласчета. А когато слизаха, набрали ароматни билки, растящи там баба Славка ги посрещаше на портичката, а къщичката и миришеше апетитно на току изпечен хляб. Хубаво беше на село, спокойно и чисто. Нямаше го онзи шум от стотици колела  и рева на моторите, нямаше я и лошата миризма от азотните заводи. Рай. Младата лоза въздъхна.Чакаше. Липсваше и детската глъчка, смеха и топуркането на десетките малки крачета, а най и липсваше старата жена. Очакваше я. и тогава елате ни вижте- нямаше по райско кътче от това.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Приказки и детска литература
публикувана на: 2011-07-06
прочитания: 592
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход