StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,732
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,318
   Точки: 2,646,009
   Съобщения: 155,719
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Двете жирафчета Ко и Ке


              
Някъде далече, далече, отвъд земята, която беше пуста и цялата в пясъци, а хората я наричали пустиня, имаше високи дървета, храсти и река. Това място пък носеше името савана и в него живееха скакалци, лъвове, гепарди, носорози, антилопи, газели, зебри, тук-там щрауси, розово фламинго и едно интересно семейство жирафи. Нали знаете кои са те? Имат дълги шии, стройни крака, червено-кафяви петна по тялото, разделени с бели ивици,  любопитни огромни очи с дълги мигли, голям език, а на главите си – малки рогца като антенки. Общо взето спяха по десетина минути и никой не знаеше дали го правят от страх или от това да не изпуснат нещо, което става наоколо. На всеки две години мама Жирафка раждаше по едно малко жирафче, а татко Жираф го учеше как да си търси храна и вода. После, когато ставаха големи, всяко създаваше свое семейство и се грижеше са собствените си деца.
              И така, минаха следващите две, а после три години и чак на шестата година мама Жирафка роди не едно, а този път две малки. Бяха сравнително по-дребни на ръст от другите й деца и някак си беззащитни. В началото майката се уплаши да не са болни, но като ги видя колко са палави и лакоми, се зарадва. Освен това бяха много красиви и растяха не с дни, а с часове, гонеха се и си играеха заедно. Мъжкото се оказа голям любопитко, но вместо да пита:
             - Това какво е?... Кога ще стане?... Къде е?... Колко?... Защо?
             То за всичко задаваше един и същ въпрос :
            - Ко?
            А сестричката му беше голяма всезнайка и отговаряше вместо големите мама и татко с един и същи отговор:
            - Ке!
            Което просто означаваше нещо като:
            - Ще стане!... Колкото – толкова!... Тука е!... Ами, защото…
            Така двете животни получиха имената си и всички останали започнаха да ги наричат Ко и Ке.
            Дните минаваха, а жирафчетата се разхождаха важно, важно наоколо и се запознаваха със света. Един ден обаче, те се отдалечиха много и се изгубиха. Вървяха, вървяха и едното питаше:

          
 - Ко?
            А другото отвръщаше:
            - Ке!
            Това според тях означаваше:
            - Какво ще правим сега?
            - Ще се справим!
            Или може би това:
            - Къде сме?
            - Не знам!
            Ко и Ке не се страхуваха. Те въртяха любопитните си големи очи навсякъде, надничаха през клоните на дървета и така се запознаха с мухите, скакалците и въобще не ги харесаха, защото им пречеха да виждат интересните дървета като чадъри и да гризат от листата им. А когато срещнеха някое от другите животни, потропваха с копитца за поздрав и отминаваха, сякаш винаги са ги познавали. Така никой от другите не разбираше, че са се изгубили…
            Когато стигнаха до реката, се изненадаха много. За първи път виждаха такова странно животно и ахнаха едновременно:
            - Ко?
            - Ке!
            То размърда първо дебелото си тяло, след това голямата си глава, отвори огромна уста и позна какво казаха:
            - Питате кой съм аз, нали? Ами, наричат ме хипопотам и обичам водата много… Така, като гледам, вие май сте се изгубили? Хайде обръщайте се обратно и да ви няма! Иначе като дойда ще ви направя на пух и прах!
            Жирафчетата бяха много жадни, а водата много кална и мръсна, намръщиха се, тропнаха с копитца и извикаха:
            - Ко?
            - Ке!
            На техния език това значеше:
            - Какво ще правим сега?
            - Ще се спасяваме!
            И като хукнаха да бягат, едва се спряха до едно дърво. Зад него обаче ги дебнеше гепардът. Той направи един огромен скок и се опита да хване едно от жирафчетата. Двете се ядосаха, застанаха едно до друго, обърнаха му гръб, замахнаха със задните си крака и по един такъв хубав ритник изпратиха на нахалника в лицето така, че  гепардът видя звезди посред бял ден.  Малките се усмихнаха и побягнаха отново, но нали виждаха отвисоко, забелязаха следите от собствените си крака и по тях, по тях се върнаха обратно при стадото, къде мама Жирафка и татко Жираф ги чакаха с нетърпение, защото навън вече ставаше тъмно и опасно за малки деца. Ко и Ке наведоха виновно глави. Е, скараха им се, а те само казаха:
            - Ке, ко?
            - Ко, ке!
            И вие сигурно разбрахте, че това означаваше:
            - Ке, кавво ще правим?
            - Ко, ще се справим!
            Мама Жирафка и татко Жираф се засмяха, а после всички заспаха…
             А когато след няколко дни стана горещо, тревата изсъхна и водата се скри, Ко и Ке заведоха цялото стадо до оная далечна река, където се запознаха с хипопотама. Той естествено не беше там и всички утолиха жаждата си, а после благодариха на жирафчетата за тоав, че са ги спасили, а те само отвърнаха:
            - Ко?
            - Ке!
            Другите бяха сигурни, че това означава:
            - Какво пък толкова сме направили?
            - Нека и ние да бъдем полезни с нещо!
            Вече мама Жирафка и татко Жираф бяха спокойни, че Ко и Ке ставаха големи и мислеха за останалите жирафи.

Рая Вид, 14.05.2014          

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Приказки и детска литература
публикувана на: 2014-05-15
прочитания: 317
точки: 23 (виж далите точки)
коментари: 12 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход