uFeel.me
Болг се роди, Коладе,Болг се роди! или кой е Колад и от кога се празнува Коледа
Автор: Nikol_Rus,  25 декември 2012 г. в 17:36 ч.
прочити: 4706
приказка за деца и възрастни

       Много, много отдавна, преди няколко хиляди години, народите се наричали с имената на техните вождове и царе, и продължавали да се наричат така, докато се появи нов по-велик вожд, за да даде ново име на народа. Така и българите в различни времена са били наричани с различни имена. В ония много далечни времена, древните българи са живели много, много далеч, в сърцето на Азия, в долините на Памир и Таримската котловина, между Тян Шан (Небесната планина) и северните склонове на Тибет. Народите са наричали страната на древните българи – страната на хилядите каменни градове. След време част от българския народ, през Мала Азия, достигнали Балканския полуостров и се настанили трайно там под името траки, а останалата част от древните българи са се преселили на северозапад, в степите над Черно и Каспийско море и там са основали новата Велика България. Границите и са се простирали от Урал до Карпатите, и от Кавказ чак до горното течение на река Болга ( днешната р. Волга... Името на реката е станало Волга заради характерния гръцки език на гръцките хронисти - в гръцката азбука няма буквен знак за звука \"Б\" и те завенят \"Б\" с \"В\". Така р. Болга - носейки това име заради българите които са живели хилядолетие по нейното поречие - е станало Волга и така е останало до днес, защото историците по света са използвали като първоисточник гръцките хроники. В Гърция официалното име на България (Bulgarien) е Вулгариа ?!). А другата част от българския народ, през Мала Азия, достигнал Балканския полуостров и се настанили трайно там под името траки. Много по-късно синовете на кан Кубрат (последният кан на Велика България) довели част от народа на Балканския полуостров, където присъединили своите родственици траките и славянското племе – севери към българската държава, и този народ, чийто потомци сме ние, е просъществувал до ден днешен.
      Преди няколко хиляди години, когато древните българи още не са се наричани така, вожд на народа е бил кан Колад. Много добър е бил този Кан и народът го е обичал, защото е бил много справедлив. Но кан Колад не е бил щастлив. Имал си той пет дъщери. Обичал ги много, обичал и зетьовете си - царски синове от други царства, за които се омъжили вече порасналите му дъщери. Но той искал да си има син, който да наследи след неговата смърт царството. Когато добрата му жена заченала отново, Колад се зарадвал много, защото жреците му предрекли, че този път тя ще роди момче.
      От край време българите са наричали своя Бог-слънце – Тангра. Те са имали храмове - светилища, които са били предимно в планините. В тези храмове - светилища, вождът, заедно със жреците и всички мъже са отивали да се кланят на слънцето и да молят неговото благоволение. На 22 март и 22 септември са отивали да му благодарят за това, че денят бил равен на нощта, а на 22 декември, когато денят е бил най-къс, а нощта най-дълга, от страх да не се скрие завинаги, са отивали да му се молят да стои по-дълго на небето. Знаели са, че от слънцето зависи всичко на земята и ако се скрие завинаги всичко ще загине.
      Три дни преди 22 декември Колад, заедно със жреците и мъжете се отправили към светилището в Небесната планина за да се поклонят на Тангра. На тръгване Колад казал на жена си:
      - Докато отсъствам, ако дойде часът да родиш, от сега да знаеш – родили се момче, както жреците предсказаха, ще носи името Болг, което ще рече велик, силен, безсмъртен!
      - Тъй да е, Кане мой, ако е момче ще бъде Болг! – съгласила се жена му.
       На 24 вечерта болките предизвестили канската жена за предстоящото раждане. Всички възрастни жени и мъже, които не са могли да отидат с Кана на поклонението, стояли край огнището и се молели да се сбъдне предсказанието на жреците. Цяла нощ повтаряли:
                              \"Нека бъде мъжко чедо, нека бъде...\"

       На 25 декември, рано сутринта, точно когато изгряло слънцето, тя родила своя син Болг. Зарадвали се всички хора защото вече ще има кой да наследи царството, то ще остане цяло, а няма след смъртта на Колад, да се раздели на 5 части и да премине в ръцете на алчните му зетьове.

      Същия ден, когато слънцето се изкачило високо на небето, кан Колад, жреците и мъжете се завърнали от светилището. Излязла канската жена с новородения си син, последвана от мало и голямо за да ги посрещнат. Всички пеели:

                        \"Болг се роди, Коладе, Болг се роди !...\"

      Зарадвал се много Колад и от щастие се разплакал. Жрецът, застанал до него, се провикнал:
      - Чуй народе волята на Тангра, който ни изпрати в дар Болг! По неговата воля, името на Болг и народа на който ще е Велик кан, ще просъществува за веки веков! По волята на Тангра, от днес нататък за вечни времена, от този ден ще започва отброяването на новата година! Това ще е новият най-точен календар за всички времена и народи! – и вдигнал жезъла си към слънцето.
      Кан Колад изтрил радостните си сълзи, взел с треперещи от вълнение ръце своя син, вдигнал го над главата си и казал:
      - Това е бъдещият ви вожд, бъдещият кан Болг! От днес нататък всяка година, всички ще празнувате деня в който се роди! – и раздал на всяко дете по една златна паричка, за да помнят този ден, а след това мъжете заклали много прасета, опекли ги и цялото царство яло, пило и се веселило.
      Всяка година на 25 декември, с песни танци и обща трапеза, народът празнувал рождения ден на Болг, а Колад раздавал на бедните и децата подаръци. След много, много години, когато станал белобрад старец, децата започнали да го наричат дядо Колад, а празника Коледа.
      След смъртта му на престола седнал Болг. Велик и могъщ кан бил Болг и справедлив като баща си. Разширил държавата и продължил да раздава на Коледа подаръци. От тогава всички народи започнали да наричат народа на Болг болгари, а по-късно – просто българи, а страната на Болг – Болгария или България.
      Минали много, много години от смъртта на Болг, но народът запазил до днес името българи и името на държавата България.
      Хиляди години по-късно пра-пра-правнуците на Колад и Болг преминали Дунава и се настанили по днешните земи предвождани от кан Аспарух и брат му кан Кубер. Заедно със своите родственици траките основали новата Българска държава. Могъщи и мъдри били българските канове, затова народите нарекли земите на които са се разположили българите – Балкани, което ще рече – земя владяна от великите канове (БАЛ – от персийски – велик и КАН – титлата на българските владетели до 852 г.).
      Най-големите врагове на българите били ромеите-византийци, които наричали българите варвари, защото не вярвали в Бога-човек Христос, а вярвали в своя си Бог-слънце Тангра. Не преставали битките между българи и византийци, много млади войници падали на бойното поле и от двете страни. Византийците искали да покорят и да сменят вярата на българите с тяхната – християнската.
      Двеста години по-късно на престола на българската държава застанал цар Борис. Велик, смел, умен и хитър държавник бил цар Борис. При една битка с византийците успял да ги победи и ги принудил да подпишат договор, с който печели най-плодородната им земя – областта Загора, да ни плащат голяма годишна рента, а за да запази по-нататъшния мир обещал, че ще прекръсти първо себе си, а след това и целия български народ, но обещал на българите, че те ще могат свободно, както до сега, да празнуват своите празници, най-хубавият от които бил Коледа. Приел християнското име Михаил, покръстил българския народ, оставил византийските попове да построят своите църкви в България, а българите продължили да празнуват Коледа и да наричат този умен цар с българското му име – Борис.
      Понаучили малко български език византийските попове и се заслушали в песента която българите пеели на Коледа:

                              \"Болг се роди, Коладе, Болг се роди!...\"

      - Нима вие знаете кога точно се е родил Бог? – попитал византийският патриарх нашия цар, защото чувал думата \"Болг\" като \"Бог\"
     - Защо питаш Патриарше? Нима вие, които знаете толкова много за вашия Богочовек Христос не знаете най-важното – кога е роден?
      - Ами... – започнал да мрънка патриархът. Наистина никой не знаел кога точно се е родил Христос и всяка година християните празнували Рождество Христово ту през пролетта, ту през лятото или есента. За да излезе от неудобното положение патриархът казал: – Нали вече сте християни и приехте Христос за ваш Бог? Нали, вече вярвате, че Христос е Бог? Ако наистина знаете кога е роден – кажете!
      - Чуй, Патриарше! Ние българите може да сме приели за Бог човека Христос, но... дали вярваме, че е бил Бог или не, нищо няма да се промени, защото от един човек, който хората са обожествили нищо не зависи, но запомни – винаги, дълбоко в сърцата си, ние българите ще пазим вярата в нашия Бог – доброто старо слънце Тангра, от което зависи всичко което виждаме и не виждаме около нас! – отговорил му българският цар и леко се усмихнал на невежеството на византийския патриарх.
      Минали още около триста години. България станала силна и могъща държава. Границите и се разпрострели от Черно до Егейско и Адриатическо море, а на север до Карпатите. Близо 200 години половината Византия била владение на Велика България. И всяка година на 25 декември малко и голямо в тази голяма държава празнували Коледа.
      Гледали хитрите византийски попове пищността с която българите празнували своят празник Коледа, гледали как малко и голямо пее и се весели, как и в най-малкото селце и махала се виели кръшни хора, и решили да откраднат празника. Патриархът им издал заповед, на датата на която българите празнували своята Коледа, да се празнува и Рождество Христово. Това е станало около годината 1200 по новия календар.
      И днес все още бившите ромеи византийци – част от които са днешните гърци, на Рождество Христово в песните които пеят употребяват думата Колада (Калада), без да знаят значението на тази дума, без да знаят, че Колад е бил бащата на един син, дал името на един велик народ просъществувал хилядолетия, народ – дал най-точния календар на човечеството от който са заимствали и древните египтяни, народ който дълбоко в сърцето си ще таи вярата в Бога-слънце Тангра и вечно ще празнува най-хубавия и най-български празник Коледа( Колада), възпявайки го с:

       \"Болг се роди, Коладе, Болг се роди!...\" 
 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me