Отново в болницата
                                                  
                      (ужаси, да не се чете от лица под 18 години)


                            .......................

  Още преди да отвори очи разбра, че този ден ще бъде особено тежък. Поради прекия контакт с изгрялото слънце кожата на лицето му се пържеше в огъня на страховитата болка, която потушаваше до известна степен иначе исполинското главоболие, усещащо се сега като тъпи тласъци. Отвори очи и размърда главата си. Всичко наоколо бе придобило някакъв сиво-черен отенък, дори и слънчевите лъчи не изглеждаха ярки и жълтеникави, а бяха мръсно бели и невзрачни. Опита да се изправи, но почувства гадене, придружено със световъртеж. Видя болната си ръка - беше сиво-синя на цвят, а върху бинта, точно над раната се бе образувала черножълта ивица. Предметите се люшкаха, въртяха и местеха, сякаш в стаята имаше леко земетресение. Бенджамин се хвана за стомаха, наведе глава и повърна на пода.
  Но нито погледът му се изясни, нито усети леките трепети на ободряването. Всичко около него продължаваше да се движи, околността бе потънала в своите тъмни краски, мрачна и студена като арктическа пустиня.
  Вълна от злоба се надигна в него, извиси се над съзнанието му и обзе тялото му. Цялата стая бе пълна със злоба, тя извираше от него,  отразяваше се в стените и предметите и така увеличаваше силата си. Налудничави мисли се появяваха в ума му, преминаваха като на парад през мозъка му и излизаха безпрепятствено навън, в пропитата с пъклена тегоба среда.

  Всички бяха ВИНОВНИ за това негово състояние! Бе виновно не само проклетото създание в гората, беше виновен и Марк Сантино, защото като лекар не бе поставил точната диагноза, виновна бе и Шона, защото въпреки лошия му вид се бе отнесла прекалено небрежно, виновна беше и Кристина, която знаеше всичко за Въплъщението на сатаната и все пак отказа да му го разкаже. Всички бяха виновни, абсолютно всички! А виновните трябва да получат своите НАКАЗАНИЯ! Защото това е правилният принцип, правилната аксиома на заобикалящия ни свят, а именно ВЪЗМЕЗДИЕТО! Възмездието вкарва вселената в правия ред, показва вярната посока в природата, насочва всичко към правилния избор! 

  Лъчите на слънцето изгаряха врата и лявата страна на шията му, а кожата на това място сякаш кипеше от ярост. Тази върховна болка накара злобните мисли да се изпарят на мига, Бенджамин стана рязко и се запъти към тъмния килер, където временно щеше да бъде в безопасност.
  Трябваше да иде на лекар! И то незабавно! Телефонът му бе в спалнята, на стола до леглото, където бе спал. Взе една стара шуба, оставена от предишните собственици, нахлузи я и се върна в стаята. Взе телефона и отново се прибра в килера. Набра номера на Тим Стоун.
   - Да, моля!
   - Здрасти Тим. Аз съм Бенджамин, оня от отдалечената къща - гласът му бе добил някакво особено басово трептене, сякаш не говореше човек, а див звяр.
   - Оо да, сещам се. Как си, Бен?
   - Трябва да ме закараш бързо до болницата! Много те моля, побързай! Спешно е! Нали ще се оправиш дотук?
   - Ще се оправя! Тръгвам веднага!

   - Господи, какво е станало с лицето ти? - възкликна стреснатият таксиджия, когато видя лицето на забуления в черната шуба негов клиент!
   - Друг път ще ти кажа! А сега просто ме закарай в болницата, ясно ли ти е? - Бенджамин му отвърна троснато и набързо се качи в колата. След малко вече се движеха по гладките пътища, водещи към град Сакраменто. Тим гледаше напред, стараейки се да спазва стриктно правилата за движение и именно затова не усещаше силата на погледа на седналия отзад Бенджамин. А очите на пенсионирания полицай, гордо скрити под маската на тъмни слънчеви очила изразяваха кръвна злоба и жажда за мъст, защото ужасяващите мисли отново се бяха възвърнали!
  Виновен! И той бе виновен, защото онзи ден го бе изоставил насред гората, виждайки състоянието му! И той ще получи възмездие! Никога, нищо на този свят не остава БЕЗНАКАЗАНО! Всички виновни ще умрат в адски мъки, така както ще умре и този самохвалец! Бенджамин стегна пръстите на ръцете си, готов да обхване шията на шофьора със здравата си захватка! Внезапно появилата се агресия му даваше гигантска сила, с която щеше да разкъса врата на виновника и да го остави да се пече в непоносима агония! Гърлени звуци излизаха от тъмната паст на обладаното от дяволските сили негово тяло, смесвайки се с равномерното бучене на двигателя!
  Точно когато пръстите му доближиха шията на таксиметровия шофьор колата спря пред болницата. Бенджамин тутакси навлезе в реалния свят, изоставяйки лошите мисли далеч назад! Тим отвори задната врата, хвана пострадалия за рамото и му помогна да излезе от колата. След това го придружи до болницата.

                   ..........................
 
   - Вие не сте Марк Сантино? - дрезгаво попита Бенджамин седящия на стола доктор.
   - Марк Сантино днес не е на смяна, ако желаете утре през деня може да бъде на ваше разположение.
   - Докторе, не виждате ли, че се нуждая спешно от лекарска помощ? - остро го скастри полицаят, като надигна заплашително глава. Младият лекар се сви на стола, скован от неочакваната ярост на пациента си, погледна го плахо и каза:
   - Аз съм Клаус Баденхарт, a това е асистента ми Лий Чуин - докторът посочи седящият на другото бюро негов помощник. Бенджамин се здрависа с двамата.
   - Ето тук - и посочи ръката си - ме ухапа някакво животно. Идвах тук, доктор Марк Сантино ми би ваксина против тетанус, после ми вкара серум, но явно не помогна. Направиха ми изследвания, но и те не показаха нищо.
   - Защо сте със слънчеви очила и сте сложили тая шуба?
   - Тъкмо щях да ви кажа за това. - Бенджамин говореше със завлачен глас като на човек с умствено заболяване. Думите му звучаха глухо и с равен машинален тон - Очите ми ослепяват през деня, а слънцето изгаря кожата ми. Ако затворите щорите ще ви покажа белезите ми.
   - Аз излизам, защото ме чака клиент. Когато си готов звънни по телефона! - обади се таксиметровия шофьор, след което напусна кабинета.

 Лий Чуин спусна щорите и в стаята настъпи мрак. Бенджамин махна шубата и свали слънчевите си очила. Доктор Клаус Баденхарт го погледна с ококорени очи.
   - Тази чувствителност към светлината от ухапването ли започна?
   - Да, от тогава.  И с всеки изминал ден става все по-зле.
   - Мога ли да видя ръката ви?
  Бенджамин махна превръзката. Жълто-черната рана зееше зловещо върху бледата кожа.
   - Господи! - процеди през устни докторът, давайки свобода на изумлението си. Бенджамин го гледаше с изпитите си очи като осъден на смърт, очакващ присъдата си.  Нямаше злоба в главата му, нито някакъв стремеж към отмъщение, мислите му бяха празни, потънали дълбоко в блатото на отчаянието.
   - Ще ви направя пълни кожни и кръвни изследвания, ще поискам пълен скенер на тялото ви. Вашият случай е нов за мен и след като получа пълните данни от тези изследвания ще мога да определя диагнозата.
   - КАКВО ИСКАТЕ ДА КАЖЕТЕ, ЧЕ НЕ СТЕ КОМПЕТЕНТЕН ДА ОПРЕДЕЛИТЕ ЗАБОЛЯВАНЕТО МИ, ТАКА ЛИ?  - Бенджамин изригна изведнъж, сякаш някакъв внезапен импулс бе дал воля на разсъдъка му. Гласът му от дрезгав сега бе станал зверски, уродлив, налудничав, а зениците на очите му се движеха напосоки като в пристъп на делириум!
   - Само се успокойте, господин Бърнстейн, ще  оправим всичко. Искам тези изследвания за да се убедя в това....
   - И ВИЕ ЛИ СТЕ ЛЪЖЕЦ КАТО ОНЯ САНТИНО? - На Бенджамин му се искаше да разкъса на парчета този проклетник, но някаква неочаквана сила го удържа. Импулсът изчезна така рязко, както бе дошъл. Изражението му отново придоби нормален вид.

   - Успокоихте ли се вече? - лекарят пръв наруши няколкосекундното мълчание.
   - Мисля че да.
   - Правя тези изследвания за да съм сигурен в това, което ще предприема. Разбирате ли ме, господин Бърнстейн, не искам да ви давам неща, които няма да са ви от полза.
   - Разбирам ви добре, доктор Баденхарт. 
   - Ами в такъв случай смятам, че е време да започваме. Последвайте господин Чуин, той ще ви съпроводи по кабинетите.

  След като минаха през различните кабинети Бенджамин и Лий Чуин отново се върнаха при доктор Клаус Баденхарт, който им предложи да изпият по кафе докато чакат резултатите.
  Когато Бенджамин допря чашата със силната напитка до устните си и усети кофеиновия аромат изпита остра погнуса. Той смръщи вежди и върна чашата на масата.
   - Какво има, господин Бърнстейн?
   - И аз не знам, по принцип пия много кафе, но от онзи инцидент всичко ми се струва гадно и безвкусно.
   - Ял ли сте нещо от тогава?
   - Абсолютно нищо! - слабият груб глас на пациента вече витаеше около на границата на изтощението - След колко време ще бъдат готови резултатите? - попита той.
   - Поисках бързи изследвания и до два-три часа ще бъдат готови.

  Бенджамин прекара тези часове в полусън, подпрян на една малка масичка, служеща за багаж. По някое време в кабинета влезе един възрастен лекар, който носеше папката с резултатите. Той погледна плахо Бенджамин, а след това се обърна към Клаус Баденхарт:
   - Ела отвън за малко.
  Докторът стана от стола и тръгна към вратата, Бенджамин реши да го последва, но възрастния го спря с ръка:
   - Вие почакайте тук.
 След няколко минути доктор Баденхарт влезе силно притеснен. Седна на масичката срещу Бенджамин и го погледна странно.
   - Какво има, докторе?
  Клаус Баденхард постави папката на масата, извади от нея три листа, изсумтя многозначително, после погледна пациента си право в очите и започна:
   - Изследванията ви са готови. Ще ви ги предам най-образно, макар че има някои доста смущаващи факти.
 Докторът обърна един лист и започна:
   - Ето кръвната проба. Вижте тук, това е диференциалната кръвна картина, показваща броя левкоцитите - белите кръвни телца, които от своя страна се делят на гранулоцити и агранулоцити. Броят на всички тези кръвни телца е нормален.
 Клаус Баденхарт обърна листа.
   - А това е съдържанието на хемоглобина, този който пренася кислорода и въглеродния двуокис. Концентрацията му в кръвта също е нормална, което означава, че вие нямате анемия.
   - В такъв случай какво се случва с мен, докторе?
   - Момент, сега ще ви обясня - той взе друг лист и се загледа замислено в него. - Ето това е най-смущаващото -  картинатa на тромбоцитите. 
И макар, че кръвта бе взета в епруветка, за да се намали бързото й съсирване ето тук се вижда, че голяма част от тромбоцитите вече са се разпаднали.

 Бенджамин слушаше безмълвно доктора, а той извади друг лист, на когото имаше снимки от микроскоп.
   - Ето погледнете тук тази снимка, правена две-три минути след като сте дали кръв. Вижда се една стабилна мрежа от кръвни нишки с бели и червени кръвни телца по цепнатините, което е характерно за съсирена кръв.
   - Съсирена кръв ли?
   - Вижте обаче другата снимка, тя също е от вашата кръв. На нея са показани малки оформящи се елементи около течност. Това е кръв, току що е започнала да се съсирва, което всъщност е нещо нормално. Но предишната снимка.....
   - ДОКТОРЕ, АКО ОБИЧАТЕ ГОВОРЕТЕ МИ НА ПО-РАЗБИРАЕМ ЕЗИК!
   - Добре, добре, искам да кажа, че част от кръвта ви се съсирва още в организма!
   - Съсирва се в организма ми?! Това какво ще рече?
   - Искам да ви покажа и резултатът от кожните изследвания и тогава ще ви обясня всичко.

  Добиващият все по притеснен вид доктор извади друг лист, в който имаше няколко снимки, схеми и формули.
   - Ето погледнете. Кожата губи цвета и устойчивостта си към светлината, защото кожният пигмент, наречен меланин се разпада безвъзвратно. Това разпадане води също и до засилване на чувствителността на зрението и до евентуална слепота.
   - О, боже - въздъхна тежко Бенджамин.
   - Вашето състояние се нарича ВАМПИРИЗЪМ!
   - ВАМПИРИЗЪМ ЛИ? - избухна в остър гняв бившият полицай - Как така вампиризъм? Вие шегувате ли се? Искате да кажете, че съм вампир, това ли искате да ми кажете?
   - Не, не, не е това, за което си мислите. Това е просто медицински термин, едно физиологично състояние, чиито симптоми са точно такива - загуба на кръвни телца и силно чувствителна кожа!
   - И какви са причините за това заболяване? Какво трябва да се направи?
   - Болестта е все още неизяснена, защото е изключително рядка. Много близка е до албинизма, който се получава заради отклонения в активността на ензима \"тирозиназа\", но при албиносите не е характерно толкова рязко разпадане на меланина или съсирване на движеща се в живо тяло кръв.
   - ДОКТОРЕ, КАЗАХ ВИ ДА МИ ГОВОРИТЕ ПО-РАЗБРАНО! КАКВО СЕ ОПИТВАТЕ, ДА МИ ЗАМАЖЕТЕ ОЧИТЕ С ВАШАТА НЕКОМПЕТЕНТНОСТ, ТАКА ЛИ? - Бенджамин отново се поддаде на изригналия внезапен порив, получен в резултат на все по-напиращото напрежение.
   - Господин Бърнстейн, разбирам че сте притеснен за състоянието си, но бъдете така добър да ми дадете шанс да ви обясня в какво състояние се намирате.
 Бенджамин кимна смирено, макар че гневният пламък в очите му още не бе изгаснал.

   - Вие сте болен от вампиризъм. Това е изключително рядко заболяване и все още никой не е открил причината за появата му. В изследванията ви не бяха открити никакви вируси, бактерии или паразити, така че според мен заболяването ви е наследствено или в резултат на външни въздействия.
   - Като например ухапване от животно!
  Клаус Баденхарт се сепна, след това отвори уста и изкриви поглед като на човек, осенен от внезапна неприятна мисъл.
   - Доктор Баденхарт, нали ви казах още в началото, че ме ухапа някакво животно подобно на вълк.
   - Вълк - повтори замислено той - дали пък този вълк не е причината за това, но... няма как! Защото организмът ви е чист, без никакви зарази! И колкото и невероятно да звучи в самата рана не открихме нищо смущаващо, а полепналата по нея жълтеникава слуз е просто гной. И все пак... - лекарят потърка лицето с потната си ръка и отново зае позата на дълбоко замислен.
   - И все пак... - Бенджамин го подкани да продължи.
   - Ще ви инжектирам една доза кръв, би трябвало да е почувствате по-добре. Вашата кръвна група е Б - положителна, с резус-фактор, което означава, че не е трудно да се намери подходящата! Но мисля, че в случая кръвната група не е толкова важна, колкото например набавянето на тромбоцити, макар че сега това няма значение.
  Клаус Баденхарт направи някакъв знак на Лий Чуин, той излезе и след малко се върна с една банка кръв. Болният оголи ръката си и се подготви за инжекцията.


                        .....................

  Веднага щом новата кръв влезе в организма на Бенджамин той почувства невероятно отпускане! Изражението му се смени моментално, от нервно и напрегнато стана спокойно и отпуснато, приличаше на закоравял наркоман, който току що бе инжектирал кокаина си. Спомни си за луната, която му бе дала неочаквана сила. Сега той не усещаше такава енергия, а по-скоро прилив на живот, на успокоение, чувстваше че отново се превръща в нормален човек.
  Кръв и луна! Ето от какво има нужда тялото му! Обзелото го спокойствие обърна мислите му в друга насоченост, той отново се видя силен, уверен, здрав, сякаш го бяха пакетирали в нова, много по-устойчива опаковка!
  А дали не се бе превърнал във вампир, в легендарния смисъл на думата! Когато докторът обяви диагнозата му и обясни на медицински език какво означава това понятие, той наистина повярва че състоянието му се намира в зоната на нормалния диапазон! Но във вампиризма имаше куп недоизяснени неща, неизвестни за докторите!
  Дали хората, болни от вампиризъм всъщност не бяха онези страховити чудовища с острите кучешки зъби, които безмилостно изпиват  кръвта на жертвите си? Дали и той не бе като граф Дракупа или неговите потомци, излизащи при пълнолуние и убиващи невинни същества?
 Бенджамин не се стъписа от това внезапно прояснение, дори напротив - изпита още по-голямо успокоение! Той щеше да е различен, всемогъщ, велик, ВЪПЛЪЩЕНИЕ НА САТАНАТА! Щеше да живее вечно и да броди завинаги в здрачния и безсърдечен свят на нощта, който бе само негов и на никой друг!
  - На никой друг! - остро извика той пред слисания поглед на двамата лекари.
  
... следва продължение...