StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,880
   Потребители: 12,422
   Автори: 4,035
   Коментари: 323,935
   Точки: 2,667,698
   Съобщения: 171,409
   Лексикони: 4,507
   Снимки: 10,712

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Те (3)

Когато най-после откри мъж, който си заслужаваше да положи усилия, за да го задържи… Беше късно.
Беше уморена от усилията да бъде „добра готвачка, чистачка, куртизанка…”
За толкова много мъже...
Даже не знаеше, от къде майка и е запомнила това, но и го повтаряше толкова често, като мантра, че тя повярва.
И се опитваше. С всички сили…
Готвеше, редеше маси, печеше, мажеше и украсяваше торти и сладкиши, полираше стъкла, чинии и прибори, переше, търкаше петна и недоловими с просто око прашинки, гладеше бельо и чорапи…
Правеше го, докато сменяше поредната маска за лице и пилеше маникюр… Че нали… ако се сети да я изведе някъде или ако си дойде в настроение… И навън, и в леглото трябва да е по-добра от всички!
И всичко това, само за да установи, че на поредния, все пак нещо не му е достигнало.
 Нямаше кой да и каже, че глупостите за стомаха и любовта са си… ами, само глупости.
Че чувствата са нещо повече от тръпката на новото, очакването, надеждата и… горещ секс. Че понякога мъжа предпочита да го изслушаш, вместо да тичаш с парцала около него и да му изброяваш належащите ремонти, и да му приглаждаш изпраните чорапи, и…
Че „той” не е само пенис и стомах… Понякога. Колкото и да се прави на мъжкар.
Тя все пак го разбра.
Сама.
По трудния начин.
И намери мъжа, който я обикна.
Наистина.
И когото със сигурност щеше да обича истински, някога…
---
 Никога не успя да му каже – Обичам те!
Простички думи.
Беше ги повтаряла невъобразимо много пъти, на невероятно много мъже.
Не помнеше колко пъти се беше клела във вечна любов и вярност. И си вярваше.
С него не успя.
Разбра, че ще го излъже и не можа.
А най-страшното беше… колко трудно приемаше жестовете му на внимание и нежност. Усещаше, че едва сдържа някакъв хистеричен кикот, който гаделичка гърлото и. Толкова детински глупаво и наивно и изглеждаше всичко. А после и идваше да плаче...
За него, че е имал нещастието да се влюби точно в нея…
И най-вече за себе си, разбира се, че няма сили да му отвърне.
Тогава разбра, че човек плаче винаги и само за себе си. От безсилие, от самосъжаление, от гняв…
Цинизма и позволи да се заслуша в плача на хората наоколо. И да го пресее. Студено. Безпристрастно. И може би… точно.
Жена плаче, че мъжът и и изневерява – „ама (аз) как ще живея…”
Баща плаче за непрокопсания си син в затвора – „и (аз) как ще се покажа пред хората…”
Дори, когато оплаква мъртвец, във воплите на човека се прокрадва – „а (мен), на кого ме оставяш…”
Така откри, че Аз-а, е в основата на плача.
И спря да плаче.
Разбираше, че се е самосъжалявала достатъчно.
Беше и жал за него. Но не можеше да го обикне. Вече знаеше…
Ако някой и беше обяснил как и защо става… онова, от глупавите книги…
Ако някой, някога, преди години, я беше обичал истински…
Кой знае.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Повести и Романи
публикувана на: 2014-05-22
прочитания: 382
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход