StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,058
   Потребители: 12,400
   Автори: 4,024
   Коментари: 320,493
   Точки: 2,657,399
   Съобщения: 156,650
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Те (2)

Имаше нещо в него.
Не начинът, по който пръскаше пари и компаниите, които водеше.
Можеше да се появи и сутринта. Само за едно кафе…
„- Поръчва си кафе, а сякаш те пита за цената на душата…” – такива налудничави мисли и се въртяха в главата.
Веднъж, докато го наблюдаваше крадешком от служебната маса, как играе карти с неколцина приятели (на него, никой не си и помисляше да му забрани да превръща ресторанта ту в игрална зала, ту в дискотека, ту… в каквото си поиска), тя нахвърли на гърба на сметката някакви мисли…
На другият ден, ги видя отпечатани в местния вестник.
За пръв път видя името си напечатано във вестник.

Искам нова игра.
Имам нужда от ново раздаване.
Друг живот ще ми трябва. Реален.
Този толкова си го доизмислях,
че дори и на мен ми дотяга.
И с ръката, която ми дадоха,
вече сума години блъфирам.
Всички козове са на масата…
За какъв дявол още играем?

---
В това време той се опитваше да я проумее.
Да я разбере не успя, но с пускането на онова стихче в пресата, някак изведнъж срина задръжките и стената, която тя издигаше помежду им и… успя.
Успя да я вкара в леглото.
След което се почувства слаб. Много слаб и безпомощен.
Защото в мига, в който се отдръпна… Нея вече я нямаше. Не, тялото и си беше там – топло, мамещо, готово да го приеме отново, но нея… я нямаше!
Беше чел, гледал, слушал... Беше се смял на такива изказвания. Този път разбра, какво са имали предвид. И реши, че трябва да се пребори с миналото и.
Попита. И дори не трепна, когато тя започна брадатата история за… „чичото”! Е, този път, беше вуйчо. Изслуша, почти с интерес драмата с прибързаната сватба, с която се опитвала да избяга и да придобие независимост от непоносимите роднини. Преглътна и ада на съпружеските изневери… Всичко беше толкова глупаво и съшито с толкова бели конци, че той вече беше убеден – има нещо по-дълбоко, по-страшно, по-непоносимо… И това заучено разказче е само част от маската. А той се гордееше, че умее да сваля маски! И реши, че трябва да и даде нови карти. Нова реалност. Нов живот.
 ---

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Повести и Романи
публикувана на: 2014-05-22
прочитания: 307
точки: 5 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход