Младият Василий се прибра в покоите си. Бе уморен, но доволен от големия сръндак, който обстреляха в гората на юг от Йоанопол* (Велики Преслав). Свали дрехите си и без да се свени от стражите, само по долно бельо, се запъти към банята в другия край на резиденцията. Отнякъде се появи един слуга с няколко ката бели чаршафи и чисто бельо в ръце, и с бързи крачки последва младия мъж.
     Василий не бързаше. Стоя цял час в басейна с топла вода. После щеше да се съберат с други знатни особи на игри на барбут, пиене до препиване и последвалите развратни оргии с грозни константинополски проститутки, с които се насели Велики Преслав, откакто бе в ръцете на ромеите. Той все намираше причина да не участва в тези оргии, не защото беше сгоден за Аглая – една от най-малките дъщери на прочутия бивш български цар Петър І, а защото не можеше да си представи, че ще го докосват жени, по-грозни от красивата му майка. Тази своя годеница той изобщо не беше виждал. Очакваше, че сега ще я срещне в бившата българска столица и се надяваше да е поне малко красива, но Аглая и по-малката й сестра Мария – годеница на брат му Константин – след смъртта на баща им, бяха отишли да живеят в Охрид, в двореца на комит Никола*(син на Гавраил - по-горям брат на зар Симеон Велики) – първи братовчед на баща им цар Петър.
     Търсеше си занимания, за да минава по-бързо времето в очакване на пратениците от Константинопол, които да го известят за смъртта на Императора, новина, която той знаеше прекрасно, дори с най-големите подробности – кога, как и кой уби самозвания император Йоан Цимисхи две седмици след Христугенна* (Рождество Христово – няма документирано точно от кога, но някъде около тази епоха църквата в Римската империя преместват празника Рождество Христово в края на месец декември, на датата, на която българите празнуват от векове своя пищен езически празник Коледа. До тогава Рождество Христово се е празнувал през други сезони – пролетта или есента – по простата причина, че никой не е знаел (или е била нарочно скрита от съставителите на Библията) точната дата на която се е родил Исус Христос). Знаеше го, защото го бе извършил лично той с двамата свои верни приятели, с които после избяга в Йоанопол. Това убийство можеше да го направи по време на последния поход до Палестина, но там трудно би прикрил следите си, а и бе все още рано. Трябваше да изчака 6484* година от сътворението на света (976 сл. Хр), когато ставаше пълнолетен и вече никой нямаше да е в състояние да му отнеме законната императорска титла. Във големия Константинопол бе по-лесно да убие Йоан Цимисхи, да прикрие следите си и на никого никога да не му мине през ума, че той го е направил. Бе нетърпелив да се качи на престола, но животът във войската го бе научил на търпеливост и като добър стратег да изчака най-удобния момент, за да удари смъртоносно своя враг. Погрижил се бе да си създаде алиби и всички знаеха, че той бе тръгнал за красивия северен град отвъд Балкана веднага след големия християнски празник – Христугенна. Той и верните му двама приятели наистина напуснаха и то доста шумно Константинопол, но още на следващата нощ се върнаха, влизайки в големия град с лодка преоблечени като рибари. Две седмици по-късно – през нощта на десети януари, след като убиха императора Йоан Цимисхи, пак с лодка напуснаха Константинопол и се отправиха към Йоанопол – бившата българска столица Велики Преслав.
      Въпреки, че зимата бе мека, когато навлязоха в прохода Канбоаз, Василий и приятелите му бяха шокирани от студа и развилнялата се зима – студ и сняг, който те никога не бяха виждали в живота си. Лука и Теодор предложиха да се върнат, но Василий бе твърдо решен – ще продължат. Той трябваше да стигне Йоанопол и щеше да го направи с цената на всичко. Но им трябваше цели три дни, за да преминат този дяволски проход и за малко да загинат, ако не бе преминаващ отряд ромейски войници, които с големи като каруци шейни теглени всяка от по два коня, пътуващи на север. Бяха премръзнали, движеха се бавно и се бяха отклонили на стотина метра от пътя, който, за хора които не познаваха прохода бе много трудно да следят. Но навреме забелязаха ромейските войници. Те отиваха в Йоанопол, за поредното количество жито събрано като данък от покорените български плодородни земи, намиращи си на североизток от Йоанопол, чак до делтата на Истър, жито необходимо за военния гарнизон в крепостта Берое* ( днешния гр. Ст. Загора). С този отряд войници, Василий пристигна в бившата българска столица Велики Преслав и вече бе спокоен, че никой не би го заподозрял за убийството на самопровъзгласилия се император Йоан Цимисхи.
     Мразеше Йоан Цимисхи от дъното на душата си. Мразеше го и заради майка си. Бе неин любовник и развратната картина, на която бе станал свидетел, скрит зад завесите в спалнята й, не можеше да избледнее в съзнанието му. Бе само десетгодишен, когато чу слугите да шушукат и се подхилкват, че в спалнята на майка му – императрицата Анастасо-Теофано, за пореден път се е вмъкнал арменецът Йоан Цимисхи – виден пълководец по онова време. Любопитството му надделя и въпреки строгите забрани на майка му никога да не пристъпва прага на спалнята й, един ден Василий го направи.
     Бе забелязал, че след обилните вечери полети с много вино, на които вторият му баща – императорът Никифор II Фока, заспиваше на масата от препиване, майка му се отправяше към спалнята си придружена от Йоан Цимисхи. И онази вечер се измъкна незабелязано от трапезарията и се скри зад плътната завеса в спалнята й. Чу целия им разговор преди да се отдадат на плътските си развратени страсти.
     - Ела скъпа, нямам търпение… Фока тази вечер закъсня със заспиването… – каза Цимисхи и притегли красивата Теофано към себе си, грубо разголи раменете й и впи плътните си устни в лявата й гръд.
     - Чакай, чакай!... Първо ще проведем един сериозен разговор, а после… нощта е наша… – каза тя, отдръпвайки се рязко, вдигна и покри с роклята си току-що разголените си рамене. После седна на малкия диван и с жест му посочи къде да седне. Той се настани до нея и я погледна въпросително:
     - Учудваш ме, любов моя! Кое може да е по-важно за теб в този момент, та го поставяш пред секса?
     - Ти, Императоре Йоан Цимисхи!
     - „Императоре”?!... Ха-ха-ха… подиграваш ли ми се? Нали навремето предпочете да направиш император братовчед ми - Никифор Фока ?... А аз… аз останах тайният ти любовник!
     - Не се подигравам… дойде време да те кача на императорския трон… законно… като се ожениш за мен…
     - Да се оженя за теб?... Ха-ха-ха-ха… – още по-силно започна да се смее Йоан Цимисхи. – От кога е позволено многоженството в Римската империя? Нов закон ли издаде моята красива Императрица?... Ха-ха-ха…
     - Престани да се смееш, говоря сериозно!… Ще се ожениш за мен… след като убиеш Никифор Фока! Не мога да го понасям повече!... Решила съм – той трябва да умре!
     Йоан Цимисхи спря да се смее, изправи се, застана до нея, хвана я за раменете и я изправи, като впи поглед в нейните черни очи. Не можеше да повярва, че тази красива крехка жена, с тяло на богиня, говори толкова прямо и решително, без дори да й потрепери гласът, за убийство на собствения си съпруг – най-великата и влиятелна личност в този момент в източната част на Римската империя. В началото си помисли, че тя се шегува, но в очите й се четеше такава дързост, че той неволно потръпна. Тя изобщо не се шегуваше. Бе готова да убие съпруга си, но не искаше да цапа ръцете си с кръв.
     - И трябва да го убия аз???
     - Да, със собствените си ръце! Това ще е цената на императорската ти титла… Бих го направила аз, но… сам разбираш, че нямам такава сила… за кинжал говоря… нямам сила да го забия в сърцето му, а и дори да имам такава сила, ще е най-глупавото нещо направено от мен… Ще бъда изпратена в затвор…, а ти няма да станеш император… Искаш твоята любов да изгние някъде в някое подземие ли???
     - А аз? Мен няма ли да пратят в някое такова подземие?
     - Докато разберат кой го е направил, ти ще станеш император, а после никой няма да посмее да те осъди… Императорите не ги съдят!
     - Няма ли друг начин да… да изпратиш съпруга си във вечния му дом?
     - Има, разбира се, отрова например, но Анастасо-Теофано не е толкова глупава да повтаря своите… да го кажем… действия.
     - Да повториш???...
     - Да не мислиш, че първият ми съпруг Роман ІІ стана император без моята намеса?... Глупавият му баща, императорът Константин VІІ, изпи много хубава отвара… същата, която и той изпи няколко години по-късно, но бе твърде глупав, че да се усети… Исках да стана императрица и станах… с цената на всичко… Родих двама престолонаследници. Повече не ми бе нужен…
     - И си убила бащата на децата си? Защо го направи? Та ти беше императрица, имаше всичко?
     - Да, бях, но Роман командваше, а исках аз да командвам… Исках цял живот да командвам империята… С раждането на двамата ми сина, Василий и Константин, си подсигурих това. Докато те са живи и на престола, Теофано ще е най-влиятелната личност в Римската империя… След смъртта на Роман аз бях назначена, както знаеш, за регент на престолонаследниците – децата ми Василий и Константин… До тяхното пълнолетие аз бях тази, която трябваше да управлява империята, но ми пречеха разни патриарси, евнуси и велможи, с които трябваше да се справя. Затова ми трябваше подкрепата на много влиятелна особа. Затова се омъжих за Никифор Фока.
     - Да, един от безбройните ти любовници… братовчед ми Фока – усмихна се ехидно Йоан Цимисхи.
     - Не разбираш ли? Кой друг можеше да бъде по-подходящ от един пълководец, командващ огромна войска??? Само той можеше да се справи с евнуха Йосиф… Помниш какво стана в Константинопол през лятото на 6471* година (963 сл. Хр.)… За да стане император, Фока изпълняваше всяка моя заповед. Можех да дам заповед не само да текат реки от кръв, както го направи, но и да подпали целия град… Не дадох такава заповед, защото аз исках да съм императрица не на опожарен, а на разкошен град.
     - И сега защо искаш и неговата смърт?
     - За да те направя новия велик император на всички ромеи, любов моя… Йоан Цимисхи – Император! Не ти ли харесва?
    - Не ми отговори защо искаш смъртта на Никифор Фока!
     - Защото вече ми омръзна… много е властен... прави си криви сметки, да остане завинаги на престола… да узурпира изцяло властта… Настоява да му родя син, престолонаследник, забравяйки, че вече има такива. Един пряк наследник на действащия император ще елиминира автоматично моите синове Василий и Константин, а аз никога няма да допусна това.
     - Но нали, ако родиш син на Фока, то ще е пак твое дете, като Василий и Константин?
     - Глупости! Аз да раждам отново?! Кой ти е казвал, че искам да го направя? Знаеш ли как се чувствам, когато съм бременна? Едно нищожество с деформирано тяло, на което, на всичко отгоре, постоянно му се гади… Как мислиш, че се издържа толкова месеци без... това...? – каза Теофано, хвана го за ръкавите на красивата му униформа, притегли го към себе си и впи устни в неговите. След дългата целувка, каквато само тя умееше да прави и помрачава съзнанието на всички мъже, на които се отдаваше с плам, тя попита: – Е, Йоан Цимисхи, ще станеш ли новият император?
     - Трябва да съм най-големият глупак на света, че да не се възползвам от такова предложение.
     - А ти не си глупак! – усмихна се красивата Теофано, защото бе прекалено доволна от лесната победа, която постигна току-що, а всяка победа я възбуждаше толкова много, че бе в състояние да се отдаде и на стражата, който безмълвно пазеше портите на двореца, ако нямаше до себе си някой от многобройните си любовници.
     После малкият Василий видя как родната му майка сваля една по една копринените си одежди, докато напълно разголи прекрасното си тяло. На бледата светлина от трите свещи в свещника тя му заприлича на издялана от бал мрамор статуя на нимфа. Майка му бе толкова красива, че сърцето му затуптя така силно, дори си помисли, че тя ще чуе туптенето. Но Теофано бе твърде заета и възбудена, за да й мине дори през ум, че малкият и син е скрит зад завесата и от време на време наднича крадешком с широко отворени очи и шокиран от това, което чу и наблюдава. Собствената му майка и едрият военачалник Йоан Цимисхи се отдаваха на плътските си страсти без никакви задръжки. На малкия Василий му се допика и, въпреки че му се искаше да остане и да наблюдава още това необичайно за него зрелище, се измъкна незабелязано от спалнята на майка си, но после с изненада разбра, че от малкото му мъжество, което се бе втвърдило, не покапа нито капка урина.
     Години наред след това, само като си спомняше за видяното в спалнята, мъжкият му атрибут се втвърдяваше, но чак когато стана четиринадесет годишен разбра, че е от възбуда. Все по-често си представяше, че е на мястото на военачалника върху и под майка си и повтаря неговите действия. Когато разбра, че е вече сгоден за българска принцеса, бе все още малък и не му минаваше и през ум, че може да прави с годеницата си това, което Цимисхи прави с майка му. Мечтаеше да порасне още малко, да възмъжее, да убие Цимисхи и да заеме мястото му в леглото на родната си майка, а тя да не е толкова строга както винаги с него, а да го целува и гали, както правеше с Цимисхи. После намрази още повече Цимисхи, който наистина бе провъзгласен за император след убийството на втория му баща Никифор Фока, но вместо да се ожени за майка му, той я изпрати на заточение, първо на някакъв остров, а после в далечна Армения. Него взе в армията и го предаде на един строг хилядник, който изобщо не го жалеше, че е още дете, но благодарение на това Василий разбра, че за да остане жив и един ден да може да изпълни заканата си да елиминира Йоан Цимисхи, за да си възвърне законния трон на император, трябваше да е много хитър и отличен войн. Всяка битка, на която лично Цимисхи разпореждаше да го изпратят с надеждата, че законният престолонаследник няма да се завърне жив от там, закаляваше Василий, правеше го по-корав и лукав, укрепваше го не само физически, но и психически. На седемнадесет години бъдещият император бе як, но нисък и набит млад мъж, с остър и хитър поглед като на сокол, който дебне плячката си. Бе станал изключително добър ездач и предпочиташе да стои върху коня, за да прикрива ниския си ръст. Там се сприятели с Теодор и Лука – двама от най-верните му приятели, с които от три месеца се забавляваха в луксозната резиденция – бившия дворец на българския цар, или ловуваха из околните гори на Велики Преслав, където се подвизаваха, след като убиха самопровъзгласилия се император Йоан Цимисхи и избягаха от Константинопол.