В шест без десет малкото площадче пред киното беше претъпкано от чакащи. Повечето момичета бяха прави, на малки групички, смееха се високо или си шушукаха. Част от момчетата, обикновено по двама, бяха насядали на циментовите стълби пред киното. Почти всички бяха на възраст от 13 до 18 години. Тук-таме имаше по-големи момчета. Елица се оглеждаше трескаво, стиснала здраво Катерина малко над лакета. Бяха застанали най в края на площадчето, почти до бордюра на улицата.

            - Какъв е филма, че има толкова много народ?- Инстинктивно попита Катерина.- Искаш ли да идем да видим афиша?

            - На кой му пука за филма?- нервно и нетипично за държанието си, тихо изстреля Елица. - Всички са тук, защото ваканцията току- що е започна и още не са заминали по села и  лагери. От тука Теодор по-лесно ще ни забележи. Интересно къде е? Обикновено не закъснява. Не го виждам никъде. Не ми се качва по стълбите, защото Наско е ей там, горе в дясно. После ще видим филма. Не ме оставяй сега сама, защото Вярка е ей там, под стълбите с Лилето и Ангелина... Май не трябваше да идваме... Егати резила. Толкова много народ да ги види заедно, а мен сама...

            - За какво говориш?- Прекъсна объркания и монолог Катерина. - Не си сама, а и по нищо не  личи, че Наско е с някого. - Той беше седнал на кръглата, бетонна саксия с цветя абсолютно сам и гледаше с присвити очи някъде зад Елица, към улицата. Вярка като, че ли  говореше нещо на Наско, ръкомахайки към саксията, но по нищо не личеше, че той изобщо и обръщаше внимание. - Филма започва след около десетина минути. Трябва да влезем, за да си купим билети!

            - Не ми се реди на опашка, а и прожекцията винаги закъснява. Може и след прегледа да влезем... Тая маймуна не спира да му се натрапва. Той пък какво се прави, че не е с нея? На кого предава тия номера...  Щом Мартина ги е видяла заедно...

           - Не ставай смешна! Той изобщо не и обръща внимание според мен... - прекъсна я отново Катерина- ... и ако някой се излага, то това е Верчето. Гледай как се криви и как театрално ръкомаха, за да му привлече вниманието.

           - Моля те не ги гледай повече! Ще те забележат и ще разберат, че ги обсъждаме. Не са чак толкова интересни, за да се унижаваме да им обръщаме  толкова много внимание... Много интересно един до друг ли ще седнат в салона?... Къде се бави и тоя Тео? Съвсем взех да се изнервям...

          Катерина не беше виждала Елица  така напрегната. Това не бе винаги усмихнатата и уравновесена Елица. Искаше й се да и обясни, че изпада в противоречия и сама си го прави да е смешна, като без никакъв повод се чувства така. Нещо вътрешно я предупреждаваше обаче, че е по- добре да си замълчи. Не знаеше как може да й помогне, въпреки че отстрани виждаше много ясно нещата: всичко беше самовнушение в главата на приятелката й и то до такава степен, че Елица беше готова от най- малкото нещо да кресне за нищо.  От друга страна, Катерина усещаше, че поведението на Ели започна да изнервя и нея.

         - Виж Яница ни маха, искаш ли да отидем при нея? - Опита се да разсее обстановката, сочейки към Марияна, Яница и Албена, които бяха изкачили стъпалата и се бяха спрели пред самия вход на киното.

          - Моля те, прави се, че не ги виждаш! Не ми е до тях, а и ако Тео не дойде не съм сигурна, че изобщо ще вляза в киното...

          - Ти се побъркваш!...- Не се стърпя Катерина.- Точно така ще се изложиш, ама хубаво...Че за какво дойдохме, като няма да влезем? Толкова хора те видяха вече... Шест без две е... Ама както искаш...- вече съжаляваше, че дойде с Елица, която се държеше неадекватно. Да, наистина не можеше да я остави в труден момент, но пък поведението й беше абсолютно налудничевои егоизтично : "Ела с мен на кино!", "Не съм сигурна, че изобщо ще вляза в киното." В същия момент видя, че Атанас се размърда нервно, стана и се обърна с гръб към тях и с лице към киното, след като  ги изгледа някак  презрително, с още по- присвити очи.

           - Извинявай, автобуса закъсня! Все пак успях преди филма.- Чу мутирал момчешки глас зад гърба си и разбра защо Наско обърна гръб. Зад тях, хванало с длан рамото на Елица за да й обърне внимание, се усмихваше ниско, слабо, смугло, видимо по- голямо от тях момче. Усмивката му беше топла, а изражението много благо. Напомняше й на онази Елица, която отсъстваше в момента.

          - Какво направи бе човек, вече се притесних за тебе- извръщайки се към него се усмихна Елица. Напрежението й като, че ли започна да изчезва. 

          Катерининото съзнание прищрака, че Ели не казва точно истината, но вътрешно я извини в себе си разбиращо. Съчувстваше й до такава степен, че се вживяваше в проблема й като свой. Елица припряно, хвана Теодор под ръка, хвърли поглед към входа на киносалона, където последно беше застанал Наско и усмихвайки се нервно каза:

          - Хайде да влизаме, че има опашка за билети! Прегледа сигурно вече е започнал.

         Момчето погледна извинително с усмивка към Катерина, която беше почти зад гърба и на двамата, само за миг. После се обърна и с Ели забързаха през стъпалата към опашката на касата. Катерина отбеляза, че Елица не само не я запозна, но и като че ли изобщо я забрави. Пак и стана малко криво, но заситни след тях. Спря се пред витринните стькла на салона и се загледа в афишите. Имаше четири различни реклами. Единият афиш беше за " Да обичаш на инат". Отдолу на плаката с дебел лилав флумастер беше написана датата  осми юли и 18.00 и 20.30 часа. Това беше филма за другата седмица. До него беше плаката на филма " Баща по член  68 ". Стори и се, че филма е италиански. От надписа с дебел зелен флумастер разчете, че филма е за събота и побърза да отмести поглед на най- далечния в дясно плакат "Оцеола", черно бял филм за прожекцията на втори юли.  Афишът до него, пак за втори юли  гласеше: " Ало, такси!" . Катерина схвана, че филмите за дневна и вечерна прожекция днес ще са различни, но не успя да разбере, кой точно ще гледа. От вътрешността на киното, от страна на касата, чу как Елица  се провиква :

       - Кате, хайде че ни идва реда. Няма да чакаме още веднъж цялата опашка,  за да си купиш билет!

      - Ти се сети, че и аз съм тук! - подигравателно я докачи Катерина, подавайки двата си лева на едната от двете касиерки зад гишето, докато Тео плащаше два билета на другата.

      - Побързайте! След една минута прегледа започва и затваряме вратите. Закъснелите ще трябва да изчакат края на прегледа. - провикна се проверяващият билетите мъж  и забележката на Катето остана висяща в бързината. - Защо винаги всички чакат последния момент, не мога да разбера? Май ще започна да затварям вратите след започване на прегледа и който влязъл, влязъл - продължи да мърмори, докато късаше билетите им чичкото- Какво трябва да се случи, за да се научите на точен час?...

     - Хайде, хайде...  Вие пък много сте под час! Филма трябваше да започне преди 3 минути. Сега с прегледа ще започне след  шест и двадесет. И пак ще го орежете, ама парите ни вземате за пълен билет, нали?- Размърмори се набито, чернокосо, само момче на около осемнадесет години. 

     - Младеж, я обратно на касата да ти върнат стотинките, щом много знаеш! Няма да те пусна да гледаш филма!- разсърди се администратора.

     - Я си гледай работата, платил съм си билета и киното не е на баща ти... -   Не чуха повече, защото бяха вече в киносалона, но разбраха, че ще има разправия и че прегледа, както и филма ще закъснеят.

       Салона беше разделен на две части. Местата на терасата бяха отдавна заети. Долната част беше наполовина празна от към първите редове. Повечето лампи бяха изгасени  и места на последния ред нямаше. На третия, или четвъртия ред, отпред- назад едва намериха 3 места едно до друго и то по- към края на редицата. Централните бяха заети. Катерина промърмори, че ьгьла не е добър и седна до Елица. Най- отвътре, по- към центъра беше Теодор. Прегледа не започна след минута, заради разправията отвън. Елица се заоглежда.

      - Ооо, Верчето е долу днеска! Как така?... И какво ме е зяпнала, сякаш, че аз съм прегледа? - злорадо прошушна. - Интересно къде е любимия и?- И тя продължи да се върти на мястото си, оглеждайки салона. Катерина инстинктивно се обърна и видя Вярка  на задния ред в противоположна посока, между Лилето и Ангелина.

       - Те пък влязоха по-рано, защо не са седнали на по- удобно място, а са се засилили чак в оня край?- обади се учудено.

       - Кате ти си голяма наивница! Не ми се сърди, ама едва ли има друг като тебе, да се вълнува толкова много от филма? Как ще се натискат необезпокоявани в средата на  салона?

       - Че те са само момичета... Какви ги говориш?

       - Те са "само момомчета" за сега. Чакай де! Прегледа още не е започнал... а и никъде не видях Атанас.

       - Той може да е седнал горе. Влезе доста преди нас в киното- продължаваше Катерина.

       - Моля те!... Много добре го познавам. Така правеше и като ме сваляше. Стоеше отвън, чакаше да види къде ще седна и влизаше обикновено зад, или до мен след прегледа. Номерата му са ми до болка известни.

       - Ти не ме запозна с приятелаката си - обади се Тео.

      - Да бе- разсмя се пресилено Ели, с необичайно висок смях.- Ами то в тая суматоха. Кате, това е Тео. Тео това е Катя от нашия клас.

       - Приятно ми е! - каза Тео - Теодор- и си подаде ръката с усмивка.

       - Катерина- каза и тъкмо си подаде ръката през Елица когато светлините изгаснаха.

                                                                                                                  ******

         Прегледа беше чернобял. Показваше изработването на грънци в керамичен цех. Докато въртяха глината на водна баня Елица не преставаше да говори на Теодор и да се върти . Хихикайки се обърна и към Катерина:

       - Познаваш ли Росен? Ей там, на задния ред с новото си гадже. Малко преди да свърши училището,  дойде една вечер на пейките с брат ми. Много театрално каза, че имал нещо да говори с мен. На другия ден ми се обади по телефона и настоя да се видим около шест пред супермакета. Дойде с букет рози и каза, че отдавна мислел за мен... Беше много смешен...- Ели се заливаше от смях. Наоколо и други си шушукаха и се смееха.- Бързо си  сменил мнението...

       - Те си отиват мисля - погледна към тях Катерина,- и изглеждат влюбени.

      - Глупости! Сега да му свирна, и ще спрат да си отиват...

      - Той не знаеше ли за Наско?

      - Каза, че Наско не ме заслужавал, и че само той можел да ме направи щастлива...- Елица продължаваше да се залива от смях.- Много е смотан завалията. Оглеждай се да видим Наско дали ще седне до Вярка и приятелки след прегледа!- И тя пяк се наклони съзаклятнически към Теодор. Той почти не говореше, само и отвръщаше кратко и тихо от време на време. Катерина се съсредоточи върху грънците. Замисли се, за ръката която моделираше глината във водата.

      - Как мислиш, дали винаги работят без ръкавици, или са с голи ръце само за снимките?- Дръпна тя за ръката Елица. Това разтресе последната отново в неудържим, звучен и висок смях :

      - Кате, ама ти сериозно гледаш тъпия преглед! Можеш ли да си представш... - обърна се тя към Тео, изшушука нещо и двамата се заляха в смях. В този момент вратата на киносалона се отвори почти зад гърба им, влезе светлина и Катерина видя Наско да влиза сам. Светлината се изгуби, но тя чу как той си проправя път през ред зад тях и разбра, че  се настанява някъде зад техните места. Катерина пак дръпна Елица за лакета и  много тихо каза:

      - Наско е тук. Току що влезе и седна през ред зад нас.

     Елица нищо не каза, но се укроти и застана сериозно. Наклони се само за момент към Тео, изшушука нещо, после се изправи на седалката и замръзна послушно. Дори не се обърна назад, за да се увери, че казаното е истина.

     - Все пак не седна до Вярка! Къде ли е бил до сега? Сигурна съм, че влезе преди нас в киното-  наклонена към нея и прошепна Катерина.

     - Ще говорим после. Шшшт... - Елица изглеждаше наистина сериозна.

       Към края на прегледа, седящите пред тях се размърдаха. Момчето пред Тео се обърна  назад и му подаде нещо в ръката. Тео се наклони към Ели, а Ели на свой ред каза на Катерина, подавайки и някаква хартийка:

       - Имаш бележка от Васил.

       - Кой Васил?

      - От осми "А". Като светнат лампите след прегледа ще ти го покажа. Седнал е ей там, малко по- напред. Ходеше с Милена от техния клас.

      - Какво иска? Аз не го познавам.

      - Кате не ме разсмивай, че Наско ще помисли, че се смея нарочно заради него!- Елица пак се разхихика, но този път по- тихо.- Не мога да зная какво иска. Аз го познавам само по физиономия. Знам само, че е зубър като тебе. Викат му "Динозавъра", ако ти говори нещо. Ти по-добре би трябвало да го познаваш, защото се мъкне по олимпиади и май е от шах клуба.

     "Динозавъра" и "Шах-клуб" вече и говореха нещо. Разтвори бележката и зачака повече осветление от екрана, за да разчете дребните букви. Забрави за грънците, водата и ръкавиците. Късчето хартия и посланието му, провокираха любопитството й. Какво ли пък иска тоя? Познаваше го много добре по физиономия. Беше грубовато русолявао момче. Говореше носово и винаги много убедително и сериозно. Имаше нещо много сухо и строго за годините в поведението му. В шах- клуба винаги спореше. Баща й би го нарекъл "дървен философ".

    - Еее, какво пише?- наведе се към нея Елица.

    - Не мога да  разчета нищо. Буквите са много малки.

    - Дай да видя!

    - Чакай малко, всеки момент ще светнат лампите!- и Катерина дръпна бележката в другата си ръка.- Бих искала да видя първа. После ще ти кажа.

      "Харесвам те! Искаш ли да ходим?" - беше съдържанието с дребен технически шрифт. Лампите бяха светнати. В салона влизаха закъснелите след прегледа.  Катерина се изчерви като божур и наведе глава. Не смееше да погледне към него. Тя не харесваше това момче. Навела главата си към нея, Елица се закикоти отново:

      - Тоя пък мухльо... ама поне ще има с кого да си говориш за книжки! Гледа насам. Ще му отговаряш ли?

     - Не мисля - промълви Катерина и благодари наум на кинооператора, че отново изгаси светлините за същинската прожекция.

      Замисли се и въпреки, че харесваше Маин Рид и произведенията му, не разбра нищо от филма. В главата й се въртяха въпрос след въпрос: Какво всъщност е любовта? Как се случва двама наистина да се харесват взаимно? Трябва ли задължително да отговаря на това момче? Та тя самата беше се заклела, че ще обърне внимание само на момче което е сигурна, че я харесва!  Да, но не и това момче. То не и харесваше. Дали съдбата не я предизвикваше и изпитваше, с момче, което дори не би се сетила да забележи? И как се постъпваше в този случай? Как да му обясни без да го засяга, или обижда, че тя няма чувства към него? Ситуацията беше много кофти. Дали да не пита Ели, как да постъпи в този случай? Как е постъпила тя с онова момче Росен, което се появило пред супермаркета с букет цветя? Не. Ако я попита, Елица ще й се смее и най- вероятно ще я обсъжда подигравателно. Знаеше вече, че това не е най- добрата й приятелка. Забрави да наблюдава Наско. Забрави за Елица и Тео които продължаваха да си шушукат в момента. В главата й беше, само как да се справи със ситуацията. Беше важно, само да се измъкне тая вечер, без да се налага да дава никакви обяснения. Другата седмица заминаваше на село, а докато се върне, "Динозавъра" сигурно щеше да си е намерил приятелка и да й спести неудобството да му обеснява, че няма нищо против него, всъщност го харесва като, човек, но не иска да има нещо общо с него, защото...

    Тогава имено в киното, Катерина се отметна от клетвата си, че ще обърне внимание, на момчето което е сигурна, че я харесва. Любовта и момчетата явно създаваха само главоболия и неприятности. Защо тогава всички се вълнуваха толкова много и любовните им вълнения винаги бяха основна тема на разговор навсякъде?

    -