ГЛАВА 2

ПРИЯТЕЛИ МЕЧТИ И МИНАЛО

   След катастрофата всички момичета бяха в адски шок.Те не знаеха какво им предстои те се бояха че ще останат тук завинаги и ще трябва да се приобщят към този нов живот.Мъжката част от оцелелите се събрахме и решихме да започнем на първо време да вземем каквото е оцеляло от самолета, а после двама от нас трябваше да отидем за храна.Така по голямата част от колектива отидоха да претърсват разбития  самолета.Друга част пък от колектива отидоха за дърва, а момичетата се успокояваха взаимно.Също така имаше и мъже които започнаха да строят подслон за през нощта.

  Само аз и Чудо отидохме на вътре в джунглата за да открием някаква храна и вода.По време на нашата разходка той реши да разчупи леда, който се бе създал между нас,като започна да говори за своя живот.Той започна разговора като ми  разказа  за неговите родители които били починали също в самолетна катастрофа.По време на издирването на храна и вода той говореше непрестанно и адски много ме ядосваше:

- Знаеш ли Паце?Някога преди години и аз бях като теб.Имах всичко,бях най – добрия,най-необикновения,бях адски леден към всичко и всички.

- Първо на първо не съм ти Паце,а просто Пламен.Мразя да ме наричат така.И това че ти си бил леден към всичко не означава че и аз съм бил.Чу!

- Не се стягай братле? Просто искам да бъдем  приятели. Нима е толкова трудно?

-За мен да.Защото аз и ти сме замесени от различно тесто. Първо ти си отраснал в богаташки среди, а аз съм се трудел цял живот. Второ аз не съм толкова красив като теб,също така сме твърде различни.Разбра ли ме?!

-Чакай малко!Нямаш право да ме съдиш.Първо на първо нямаш си на идея какво съм преживял така че не ми дрънкай глупости.Ясно!?

-Да не би сега да ме удариш!!!

-Уао!?!Виж какъв красив водопад.Сив от другата страна на езерото има и плодове.Трябва някой да отиде и да им кажи.Ти набери плодове а пък аз ще ги повикам.

 Речено сторено.Чудо отиде да ги повика.През това време аз набрах плодове а после се по любувах на гледката.А повярвай те ми тази гледка не можеше да се опише.Това място те пленяваше със своята красота и със своя чар.Там спокойно можеше да стоиш с цели часове и да не ти пука какво става наоколо.Но колкото бе красиво толкова бе и опасно защото това място щеше да ми донесе само болка, страдание и още нещо.

 Но сега да се върнем на мястото след като набрах плодовете реших да се позанимавам с бойни изкуства, т.е. взех една пръчка и започнах да правя разни движения.Докато се упражнявах с пръчката чух странен шум.Отидох да проверя какво става.И какво да видя,някакви диваци искаха да изядат едно момиче.Тогава аз се притекох на помощ.Диваците бяха многобройни.Мислих си че няма да мога да се справя с тях, че всичко е свършено но не.Тъкмо на време ми се притекоха на помощ останалите от лагера.И така с общи усилия успяхме да се справим с диваците.След като се справихме с диваците аз попитах момичето:

-Как си?Ще се оправиш ли?

-Да ще се справя.Благодаря ти,че ме спаси-каза тя.

 Вместо да я попитам как е попаднала на острова и прочие аз взех че избягах горе на върха на водопада на една скала.А момичето бе красиво,стройно, малко срамежливо но иначе много лъчезарно.А защо ли аз избягах?Защото тя много ми приличаше на една моя стара приятелка и ме заболяха спомените от изминалите дни.Докато бях сам,на брега на езерото където бяхме отседнали да си починем Чудо попита момичето:

-Как попадна тук?Защо те гонеха?Има ли други оцелели на острова?

-Кораброширах на този остров.Мисля си че другите които бяха с мен на кораба са мъртви.А диваците ме гонеха защото щях да бъда тяхната вечеря или нещо подобно.Казвам се Мария.А ти?Кое беше онова момче което ме спаси,а после изчезна в нищото.Защо е на онази скала?

-Ами казвам се Чудо.Онова момче се казва Пацо,кой да ти каже по някога се държи доста странно към заобикалящия го свят.Не се тревожи…

-Погледнете!!!

 И всички вторачиха поглед към скалата на която бях.А защо ли?Защото скочих с главата надолу във водопада.И всички изчакаха да видят дали ще изляза от водата.

 Тъкмо когато Чудо се канеше да влезе във водата изведнъж му изкочих зад него.Той се по уплаши малко но после с лют тон каза:

-Ти да не си луд бе?Защо го направи по дяволите?

-Да луд съм що?Къ’в ти е проблема,братле?А защо кое съм направил че те изплаших или че скочих?

-Ей галфон не знам дали си луд и прочие,но не искам да ми викаш,защото ще пострадаш.Ясно.И защо скочи по дяволите бе?

-Първо не съм галфони второ да не ме удариш сега а.И скочих защото така исках,разбра ли?

-Момчета спрете да си викате.Ти се успокой,а пък ти защо не се представи на момичето което спаси и защо избяга така?-каза Ем-Кей,тя бе също голяма красавица,която обичаше човека с който най се не разбирах.Също така това момиче е известна в много филми заедно със сестра си Ашли,но както и да е.

-Ем-Кей,нали така.На този въпрос ще ти отговоря така…

-Да така се казва и не мисли да я зарибяваш.Тя си е моя ясно ли ти е пале?-каза отново Чудо повишавайки тон

-Не ме прекъсвай ако обичаш Каноби.Та да продължа докъде бях стигнал а да.Преди много години имах всичко приятели,любима,образование,характер,хъс.Но една вечер докато се забавлявахме се случи нещо.Присъствах на едно престъпление в което загина приятелката ми.Оттогава сърцето ми остана чуждо към всичко и всички. А защо избягах?Защото в лицето на това момиче аз откривам лицето на своята приятелка. Скочих защото исках да изпитам чувството на птицата когато лети в небето и когато някой я простреля да усетя полета и когато пада към неизвестното.

-Това което каза си мисля че си го чул някъде.А относно историята която ни разказа искам да ти кажа само моите съболезнования.-каза смирено Чудо.

-Брат ми,тази история да ти напомня за нещо и някого когото и ти си загубил-прошепна в нищото брата на Чудо,Силс.Той бе също толкова красив и елегантен както брат си.Но при тях имаше голяма разлика която ще видите в бъдеще,а именно че той ревнуваше много,Докато Чудо никога не проявяваше емоции и чувства,докато Силс винаги ги показваше.Но както и да е.

 Някъде от тълпата се до чу гласът на Дим Пий Ес.Той пък бе един от странните в лагера смисъл той играеше ролята на човека който знаеше всичко и използваше рационално всяка ситуация която възникваше.Та този млад гигант който бе около 2 метра и тежеше някъде около 90 кила каза:

-Пацо може ли един въпрос?Защо си така антипатичен към всички,защо ни мразиш?

-Не мразя никого просто така съм устроен заради последните години.Не ме съди с времето ще видиш кой съм аз ,брато.

 Чудо  се изправи рязко от мястото си и каза:

-Фред чули това което и аз чух?

 Фред беше също един от компанията,но той бе различен защото имаше страшен нюх и много добре чуваше.Какво да ви кажа за него,а да той беше горе долу колкото мен на височина демек беше нисък, но с добро сърце и умееше да изслушва другите.Едно особено качество притежаваше и това качество беше че никога не се доверяваше на никой защото когато си шепнат зад гърба му той ги чуваше и затова така.

Та той отговори:

-Да това сигурно е…Невъзможно е…

-Напротив възможно е та нали сме на безлюден остров какво очаквате да сме сами?-каза с неприязън приятеля на Фред,Том.Тези двамата бяха адски добри приятели и винаги беше забавно с тях защото когато си тъжен тези са способни да те разплачат от смях.Том бе по висок и по едър от приятеля си но за сметка на това те винаги се шегуваха с килограмите си и с височините си, но както и да е.

 У след като и ние чухме странния шум всички се спогледахме.Момичетата започнаха да крещят истерично и да викат:”мъртви сме,мъртви сме”.

 А какво се оказа какво чу Чудо ли?Той чу как някой викаше и крещеше като дивак.И да това бяха диваците които бяхме пребили преди малко,но след като се срещнехме за втори път то ние щяхме да станем от тяхна храна в техни учители.

 Шумът който чувахме така страшно и с такава сила все повече и повече ставаше по силен и по силен,и по силен.Всички се вцепениха от страх.От страх че може би това е края,че може би било добре да бяха загинали във самолета.

 Но всъщност когато всички си мислеха най – лошото в същия момент те дойдоха.Те започнаха да ни гледат странно както и ние тях.Един от нас т.е. Силс започна да разговаря с тях на чукотски(древен език).Той разговаря с тях около 5мин. След това той ни каза да ги последваме.Ние ги последвахме и след известно време се оказахме в истински рай,в който всичко беше така красиво,всички бяха дружелюбни и толкова истински.Чудехме се къде сме попаднали.

 След като се огледахме странния лагер в който бяхме попаднали,започнахме да разпитваме тамошните диваци за техните обичаи и прочие.Но това не бе толкова интересно колкото това когато,излязоха от една колиба 6-тима чужденци.Те дойдоха при нас и попитаха:

-Извинете какво правите тук?- попита едното момиче

 В същото време аз бях с гръб към тях,но когато чух гласа на едното момиче,аз се вцепених от ужас защото това не би било възможно.

-Ние  катастрофирахме със самолет тук.И тези диваци ни доведоха дотук.Ами вие как се озовахте тук?-каза Чудо

-Ние корабокроширахме на този остров преди три месеца.-каза същото момиче.

 Тогава внезапно се обърнах за да видя дали е истина и какво си мислите че видях.Тях моите бивши най-добри приятели с които преди години се разделихме поради ред причини които ще обясня по нататък се бяхме събрали на този остров.Попитах с недомлъвка:

-Как попаднахте на този остров?

-На връщане от Испания ние решихме да пътуваме по море,по средата на пътуването ни попаднахме в буря.Корабът ни се разби на парчета.Всички бяхме изпаднали в безсъзнание,но след като се съвзехме се оказа че течението ни беше докарало до този остров.И така след това ни откриха тези диваци и сега те ни мислят за техни герои защото ги спасихме от други странни същества които сега са безобидни.Така ние започнахме да ги учим на Български и така.Ами ти как попадна на този остров?-каза с тих глас Никол.Тя бе едно от най-красивите момичета които познавах и също така беше най милото и най прекрасното същество

-Самолетна катастрофа…-казах с тих глас.

-Отново ли ти?Нима след толкова години отново те виждам.Ти не беше ли заминал надалеко за да забравиш.-каза моя най голям враг Марто.Той не бе много висок а на против бе нисък и в същото време груб към всички.Не знаех какво харесваше Анастасия в  него но те си знаеха и не исках да се намесвам и все пак го ненавиждах но както  и да е.

-Еми явно съдбата е решила да ни срещне отново.Какво да се прави такъв е живота?Аз се махам от тука не мога да те гледам.

И тогава таман да изчезна един неочакван глас ми каза:

-Остани!Нима след всичко което преживяхме заедно няма да останеш или отново ще избягаш?-това бе омайния глас на Анастасия момичето което някога обичах, момичето което ме нарани но което и аз нараних,но затова нататък.

-Не този няма да остане тук-каза злобно Марто.

 И тогава аз се върнах в лагера ни без да се обърна назад.Не можех да се върна там защото ако се върнех това означаваше че на едно щяха да се съберат минало,настояще и бъдеще.Докато бях сам в лагера ни,ето какво се случи в лагера на старите ми приятели.Чудо попита учтиво:

-Ще може ли да останем при вас?

-Разбира се тъкмо няма да сме сами,а и вие ще ни помагате със всичко това?Съгласни?-попита Клеант.Той бе човека с най-странния характер но в същото време и красив и галантен.

-Ок няма проблеми.Ще помагаме и така ще бъдем заедно.А сега някой може ли да ми обясни какво става тук?-попита Силс

-Накратко нещата стоят така.Пацо беше част от тази компания,но последната година в гимназията беше твърде объркана и той обеща че никога няма да се върне сред нас.Така и стана замина без да каже къде и с кого?-каза Стела,момичето което обичах истински и което ме разбираше и знаеше всичко за мен.Също бе необикновено красива като останалите и също  бе мила и приятна за окото.

-А вие него ли спряхте?-попита Чудо

-Не можехме поради ред обстоятелства,които не искам да коментирам.-каза Стела.

-Някой няма ли да отиде да каже на Пацо че ще останем при вас?-попита Ем-Ей.

 Така Дим Пий Ес отиде да ме повика.След известно време Дим Пий Ес се върна запъхтян и каза:

-Чудо твоето приятелче полудя?

-Погледнете-извика Ем Кей.

 И тогава аз скочих от водопада който беше точно до езерото кадете бяха отседнали останалите.След като скочих всички се втрещиха от ужас че може да съм мъртъв, но не когато най малко очакваха аз се появих и казах:

-Оставам с вас харесва ли Ви или не.-казах твърдо.

И така след този малък екшън приятели,мечти и минало заживяха заедно на този пустинен остров.Така след това неочаквано запознанство с тези чужденци настъпи вечерта.Всички се събрахме около огъня за да си поговорим за всичко което ни свързваше и което ни разделяше.Всички слушаха с интерес кой за какво е тук и защо се е запознал с еди кой само един човек бе отделен от всички.Той гледаше към небето и се питаше какво ли му предстои за в бъдеще.Докато съзерцавах звездите при мен дойде Стела и ме попита:

-Паце, защо не дойдеш при нас?

-Добре ми е тука.

-Не моля те ела при нас.Нима ще позволиш на Марто отново да си играе с теб?

-Не никога,но сега искам за малко да остана сам.Моля те след малко ще дойда.

 Тя ме остави за няколко мига сам.След известно време аз се присъединих към тълпата.

Когато се появих Чудо тъкмо разказваше за тяхното изкуство.И когато спомена думата тай-рю си помислих:”Нима е възможно това ,нима Чудо и останалите са тай ристи значи е истина”.И тогава казах:

-Чудо я пак повтори.Изречението си Вие сте какви…?

-Да Пацо правилно си чул ние сме тай ристите които ти създаде във своето въображение да братле всичко е истина.

-Значи така.Ето сега ми става ясно защо Ем Ей така настояваше да се сприятеля с теб и другите.Как ме намерихте?

-Лесно нали работим за FWS?

-А да ясно ето как ме открихте.Боже нима е истина?

-Паце спокойно,успокой се.Сега си сред приятели и няма да останеш сам обещавам ти. Кажи ми защо вечно бягаш от всичко?

-Знам ли и аз?Просто се страхувам от отговорности,а и винаги ме е страх да се изправя срещу себе си.

-Ще ти помогна да го преодолееш.Аз ще лягам че утре ни чака доста работа.Лека нощ на всички.

-Благодаря ти Чудо.Лека нощ братле.

 Почти всички легнаха в палатките които диваци им бяха направили през деня.Под лунната светлина останахме само аз и Анастасия.Тя ме погледна с онзи  невинен поглед който бях забравил с времето.След което ме попита:

-Как попадна тук?Защо съдбата ни събра отново?

-Ами ето как.Преди година случайно се запознах с Ем Ей.След което тя ми разказа за тези тай ристи и прочие.Аз исках да се запозная с тях но не и да се обвързвам с тях,но явно съдбата бе решила друго.След година и с течение на времето с тези хора станах приятел.Така Чудо реши да ме покани за рождения си ден на Хаваите и прочие ето как.А защо реши съдбата да ни събере не знам.Как си след толкова време?Какво завърши?

-Ами леко натъжена но иначе все така странна и красива.Завърших право и сега съм адвокат.Ами ти?

-Ами аз уча икономика.Погледни падаща звезда пожелай си нещо.

 И така този малък разговор се превърна в една голяма тишина в която двама приятели стояха и съзерцаваха лунната светлина.Така цяла вечер бяхме прегърнати един до друг и съзерцавайки заспахме.