StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,981
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,567
   Точки: 2,643,312
   Съобщения: 147,258
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,768

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Ная в лоното на Афала (продължението на Соко) Част 8

-   Ирен, наистина какво беше това? – повтори въпроса си Ная - Той се радва че съм преодоляла страха си ли? Или има и още нещо?

-   Не зная, душко. Наистина не зная. В полунощ като дойде Минка ще направя опит от нея това онова да поразбера. Афала сега беше много възбуден. И почти нищо не му разбирах. Минка е по-спокойна като темперамент. С нея по-добре се спогаждаме. Пък и все пак сме си жени, нали така? – каза Сирената и намигна закачливо.

Вечеряхме. Беше ред на жените да си починат до полунощ. Те си легнаха, а аз взех на Ная синджирчето с накита-камъче и излязох да подишам чист въздух. 

Минка се появи около полунощ, но не знаеше нищо. Не се бяха засекли с Афала. Когато видя колко смело Ная се отправя към средата на езерото, женския делфин видимо се оживи, но до там. Проведе си процедурата съвсем рутинно.Никакви емоции подобни на Афала.

 Оставаше ни още денонощие и половина. Може и пролетната умора да си е казала думата. Но така или иначе вече бяхме доста уморени от тези четирикратно ежедневни процедури. Май свободното време ни служеше само за храна, а после заспивахме почти веднага. Поне ние с Ная двамата. Така и не ни остана ред да си довършим започнатите теми от онзи път в който разговаряхме с Ирен. Там около радостта на Афала.

В последния ден Стойчо дойде рано сутринта - доста преди изгрева. Още спяхме. Събуди ме и заедно пренесохме някой от нещата до колата. А на сутрешния сеанс дойде само Афала. Контактуваха си нещо със Стойчо, но после Паламуда си тръгна веднага, за да не прави впечатление колата насред пустощта.

На обяд дойдоха и Минка, и Афала. Приключихме с процедурите как си бе по план. Вземахме си довиждане с делфините, като с истински хора. Ная дълго ги целува и двата. Аз на свой ред ги почесах известно време по гушите.

До залез слънце си опаковахме багажа почистихме старателно и Стойчо ни откара в Тюленово. Седнахме да вечеряме при домакините. Тогава разбрахме и защо така се е държал Афала. Стойчо ни обясни какво е разбрал след комуникацията си с него:

-    Афала сподели, че е успял след онзи ден... Е, сподели е много по човешки казано… Ще цитирам по памет смисъла на онова, което той се опитваше да ми предаде „ Ная се е отървала в голяма част от калната вода”. Но за съжаление друго нищо не можах да му разбера. Наистина бе много възбуден от случилото се. Разбирам само, че настоява Ная да бъде пак и още при него. И че и за децата после още пак трябва да бъде във водата. Но не казва повече. Не ми казва точно защо. Само го иска.

-     Съгласна съм с него, но сега май няма да ни е възможно да продължим веднага. Мисля  и те с Минка са на мнение, как най-важно е да бъде задържан плода. Затова ще отидем да се изследвам по традиционния начин. И в зависимост от данните ще преценим как да постъпим. Благодарим за всичко сторено от вас. Нооо... на всяка цена ще се обадим за хода на нещата. Независимо от това дали са добри или лоши – каза Ная и сякаш ми се стори, че й се понапълниха очите.

-   Еее, Ная, не може да не са добри – усмихна се Ирен.

Уредихме си сметките. Разменихме координати. Взехме си довиждане и си тръгнахме. Още по пътя с договорихме: „Че ако всичко върви добре и разбира се след задължителната консултация с кака Надка да решим. Но че най-вероятно ще се спрем на варианта Ная евентуално да се подложи най-малко на още една процедура при делфините.” 

Няколко дни след като се прибрахме отидохме на гости на кака Надка да й благодарим. И най-вече и за камъчето, което всъщност в голяма степен ни позволи изобщо да бъдем допуснати до тази потайност. Уредихме и при нея нещата. Тя съответно ни окуражи:

-      Не се притеснявайте, мисля, че може да се доверите на тези хора.

 Тази седмица на странен пещерен релакс, бе сякаш някаква форма на духовно пречистване и психическо облекчение. Но земния живот си е земен живот. След два три дена всичко си влезе в ежедневното русло. Ная си завърши проекта. Аз поработих малко, за да наваксам пропуснатите часове. Направих и малко извънредни полети в селското. Определено щяха да трябват още не малко средства.

В началото на четвъртия си месец тя влезе в болницата. Вече и за самите доктори нямаше никакви съмнения, че беше бременна с близначета. Местният АГ-елит не можеше обаче да се начуди, как с ен-кратно потвърдена диагноза за инфантилна матка и при три помятания тя е бременна с близнета. Още е и вече в четвъртия месец.

Взеха да водят при нея разни студени. Да я показват като странен случай. И понеже не стигнаха до никакви изводи от чуденето си най-неочаквано решиха да и правят извънредно поредица от странни изследвания. Ная не можа да издържи повече от пет дена на това безкрайно чудене. Каза им, че след като те като лекари не знаят защо нещата се развиват по този благоприятен начин сигурно това си е Божа работа. Отказа по нататъшни изследванията. Подписа, че излиза по собствено желание. И си я прибрах в къщи.

Съмненията за възможни церебрални и ментални увреждания обаче си останаха. Всичко що бе лекар я подготвяха психически за някакви лоши сценарии. Може би знаейки, как тя вече няма шанс от тук нататък за безпроблемен аборт.

Една вечер Боян, онзи човек при който ходихме да преглежда Ная, съпругата му и на Боянския новото гадже тръгнали за някакво мероприятие. Ама то се провалило. Решил да ми звънне да уточним в какъв график ще летим другата седмица. И между другото ми се ожали, как не му вървяло днес с разпускателните части от делника. И аз му връщам приказката:

-    Боянски, изобщо не ми се вайкай. Щом ви се е спукало настроението изобщо не се чудете. Направо идвайте у нас на гости като на вулканизтор. Ще го залепим това ми ти настроение. И ще го напомпим с нов свеж вътък. И без това от както се върнахме от почивката не сме се събирали да си споделим преживелиците – поканих ги аз на бързо иии... като докато затварям телефона какво мислите виждам - кривата гримаса на Ная: 

-                     И Хвъркатий с какво ще ги гощаваме? Нали знаеш, че сега не мога да търпя никакви готварски миризми? Ти май забрави, а? Ха да та вида сега хвъркати Мишоко... какви ще ги къдрим, а? – закани ми се бъдещата мама.

-                     Добре, ама ако измисля нещо да сготвя без миризми, ти после ще подредиш ли масата красиво както на мен ми харесва.

-                     Добре, ще я подредя. И ще я изчистя след това. Ама гостби от де? Ха да те видя сега? - върна ми репликата Ная.

            Наистина: „Ха сега де?!“ Топката остана в мен. Ама аз нали бързо щракам се сетих, че в събота и неделя бяхме с едни приятели на язовир за риба. Голяма слука кълвеше на поразия и почти не можахме да си побъбрим. Но пък във фризера от тогава се мъдреха десетина кила шарани и някакви си там други сладководни рибоци.

Отидох на пазарчето до нас. Размених пет кила от моята риба за порядъчно солидни порции пържена хамсийка и пържени картофи. Хората даже казаха:

„Мишо, ти само звънни като си свършите ракийката, a ние ще ти пратим момчето да ви ги донесе топлички.”

Супер ми се подреди готвенето! Купих и някакви си там гюрлюци за салати на аперитива и доволен като слон се прибрах.

Гостите дойдоха.

Поздрави.

Целувки.

Рутинните комплименти. Традиционните задявки между мен и Боянския. Сядаме където трябва, както си му е реда. Салатката... Ордьовърче... В един момент виждам, как приятелят на Боянския и Ная нещо си шушукат. И на мен ми хрумва, защо ли пък не докато още не сме настъпили сериозната част по салфетката той да не види Ная с неговия си поглед.

Междувременно му задавам няколко въпроса или по-конкретно ме интересуваше той с неговото си особено гледане продължава ли да вижда две души в Ная. И как точно ги вижда. Ние от своя страна му разказахме накратко за идеите на леля Ирен. За това дето Душата на живите същества всъщност е полето създадено от движение на протони. И още как от движението на другите дискретни фини частици по онези невидимите меридиани се образува индивидуалните  характеристика на всеки индивид. А при висшите животни и човека в душата имало добавки и от полето създадено от движението на кръвта, лимфата и нервния импулс. И как имало някаква логическа прилика между тях и меридианите. 

То пък на двете други жени темата им се стори много интригуваща. Стана една хубава приказка. В един момент те започнаха те да задават повече въпроси и от мен самия. На онзи човек много му допадна обяснението за насоченото движение, за завихрянето и всмукването на енергийните потоци и от другите физиологични системи в земното ни тяло. Но най-много се впечатли от обяснението за всмукваните потоци частици от другите светове. И след втората малка ракийка като се разпали и той в приказката:

-  За фините частички засмукани от динамиката на меридианите и на енергийните центрове – това ми е ясно и го знам. Но хипотезата за движението на водородни ядра по меридианите за мен това е ново – замислено погледна към Ная той - Така изведнъж не мога да преценя до каква степен е възможна. Но определено е интересно като концепция. Би могло да се предположи какъв „полеви вакуум”, ако мога така метафорично да се изразя, създава един протон. Чиято маса да речем е с хиляда и осемстотин пъти по-голяма от тази на електрона. А това че се движи по точна предначертаната траектория на меридиана е много интересно. Още повече пък и че маршрута да не е случаен а генетично зададен. Ама наистина е доста специфично като разсъждение това. Защото възниква въпроса, как генома на едно живо същество може да зададе и изпълни тази точна контролирана посока на един протон. Защото трудно така изведнъж бих приел факта крехката и сравнително неустойчива система каквато е живия организъм да управлява стабилна и толкова висока енергийна система. Каквато е тази на ядрото на атома. Пък било то и на най-малкия и най-слабия представител в Менделеевата таблица. Това със сравнението на системите в човешкия организъм наистина звучи логично, но и то е доста необичайно. Пък от друга страна влиянието, което оказват движението на електроните по нервната система и за това движение на протоните за което казвате по меридианите... Иии… Там наистина явлението ми се струва доста логично и аналогично. Но пък има друго! С огромната разлика в масите между електрона и протонааа… - позачуди се за момента онзи странник – Там вече предполагам, че и влиянието на завихрянията около трасето, по което минават водородните протони също ще е доста по-различно от това при нервния импулс по невроните.

-    Ааа… маси влияния протони, електрони приятелю дай някакво по-човешко тълкуване – закачи го Боян сочейки към дамите на масата – Щото  после мен в къщи ще ме разпъват на кръст да дообяснявам.

-                     Ооо…! Извинявай! Аз така взех да си бърборя сам и на глас да си мисля... Извинявай Боянски. Ами на по-обикновен език… Първо ще кажа, че огромна разлика между масите на електрона и протона - в полза на протона разбира се е в основата на нещата. Може би и затова разликата във влиянието от това движение при двете частици ще е различна. Ще бъде близка до разликата на това между въздушната вълна, която се получава, ако покрай вас премине велосипедист тежащ да речем сто кила. И после ако ви подмине товарен влак тежащ около сто осемдесет и четири хиляди кила. Всеки може да си представи, как усещането ще е различно. То може би и затова източните философии казват, че нервната система е по-маловажна погледната в глобалност на живота на планетата. И че всъщност нервната система е някаква последваща надстроечна част от еволюцията на самата меридианната система. Може и точно поради това да има резон в тези виждания – поне погледнат от тази гледна точка на размерите им. 

-          А ти иначе какво ще кажеш? Възможно ли е това, което ти казах да се случва в тялото на Ная или не? И какво още исках да те питам?! А да, ако можеш да ми кажеш какво мислиш за това изстрелване на протоните при живите същества ? – попитах аз.

-                     Честно да си призная не съм знаел, че митохондриите са биологични протони оръдия. От вас го научавам сега. Но звучи впечатляващо. Само дето меридианите до колкото аз знам - представляват линии с изключително особени графики тук-таме със сложни дъги. А това което ще се изстреля от митохондрията в една клетка може да се движи само по права линия. Нали разбирате, че този органоид не е футболист. И не може да изстреля протона, фалцирайки го така, че той да направи завой. Което означава, че на всяка крива съществуваща в един меридиан протоните би трябвало да се изстрелват от различни митохондрии. И то под  конкретни ъгли. Имам в предвид, за да се постигнат необходимите за очертания като дъговидни посоки. А това вече много, много усложнява нещата на практика.

-                     Казваш невъзможно е това да е така?– попитах разочарован аз.

-                     Нищо подобно! Точно обратно - все пак си мисля, че не е не възможно. Но за да стане това то трябва всяка клетка да си има точен уникален номер. И уникален пространствен координати в тялото. И не само тя. А и всяка от митохондриите в нея които стрелят също трябва да имат такива персонални и образно казано успоредно с това GPS обозначителни индекси. И още поради праволинейноста на движение на протона тези клетки и конкретните митохондрии трябва задължително да бъдат позиционирани в съответния меридиан. И още да бъдат конкретна част от него. Не на последно място всичкото това действие трябва да бъде в някакво синхронизирано меридианно време. Митохондриите би било задължително да изстрелват едновременно своите протони в точно време и в точно зададени като координатни посоки. И още по-точно изстрелването трябва да бъде в синхронизиран отстъп във времето на един и същ меридиан. Разбираемо е, че ако не е прецизирана посоката няма да може да се получи и точната уникалната за всяко същество графиката на меридиана. А ако пък го няма точното време на изстрел, или точния отстъп във времето на изстрелването, няма пък как да се придаде вакуумно насоченото движение, като посока в него. И то това трябва да става по цялото протежение на меридиана. Защото ето - вие казвате че точно този вакуум всъщност придава на импулса в тези меридиани посока. Което си е вече движение на енергия по тях. Защото по принцип тя енергията е такава особена величина, скаларна и казват - сиреч няма собствена посока.  А така всичко си идва на мястото. По принцип имамe импулс-енергия във всяка една фина частичка не зависимо от къде идва тя. Изстрелите на митохондриите създават вакуума и посоката. И всичко полита така както го твърдят древните източни теории или философии.

-                     Ихааа ма то звучи много сложно. Може ли чак толкова сложна организация да се осъществи в едно просто тяло каквото е да речем един микроб? Попитах аз. Щото то идеше реч че това нещо го има като система и в микробите!

-                     Ами да! Мисля сиии... Колкото и така на първо слушане да изглежда сложно това никак не е не възможно. Защото ако погледнем физическото тяло от гледна точка на динамичния му житейски стереотип – може би точно такъв синхрон в тези му невидими системи се явява така бленуваната в езотериката хармония на едно човешко тяло. Има и нещо друго, което може да послужи като потвърждение на тази странна хипотеза. В денонощието пък и в годината без значение коя имаме в предвид слънчевата или луната... Всеки един от тези дванадесет меридиана си има съответното си най-активно и съответното си най-пасивно време на  съществуване. В денонощието - примерно пик активността на всяка система и меридиан е по два часа. Дванадесет меридиана по две са точно двадесет и четири часа. Респективно във всяко едно такова време органите и системите свързани с него могат да бъдат лекувани и, или подложени на подсилваща профилактика. По другите времена, ако се занимавате с тях си е почти чиста загуба на време. Което разбира се ме навежда на мисълта, как точно когато определения меридиан е в пик-активност това е защото протонните оръдия стрелят най-интензивно. А в другото време когато същите тези меридиани и свързаните с тях системи и органи са най-слаби и уязвими - тогава явно протонната стрелба като динамика в тях е и най-слаба. Така че мисля си има резон в тази теория. Но трябва аз лично още да я осмисля. Това което казаха сега си бе направо на прима виста. 

-                     Ясно! Все пак благодаря за разяснението! И много съжалявам, че жената я няма тук да си поговорите. Може би ако не го препредавам и не го замърсявам с моите недодялани въпроси, може и по-ясно да стане на останалите. Ама колкото толкова. Добре ! А можеш ли поне да ми кажеш, как ти самия виждаш, или си представяш тези въпросните меридиани?

-                      Ами по принцип меридианите ги „виждам” при хората катооо… Катооо Ами нещо като прозрачни кабели. Сега ако това което ви е казала онази жена е близо до истината, то меридиана - той може би е наистина турболентаната следа в тялото, която оставя след себе си движещия се по маршрута си протон. Нямам представа дали ви е известно, но меридианите са два типа Ин и Ян. Нещо като плюс и минус. Та Ин меридианите ги виждам по светли или по бледи. А Ян като по-тъмни и по-ярки. И ако приема хипотезата за движение на протони по тях... Има и още нещо, което съвпада със западните науки. И прави тази теория близка до правдоподобните.

-                     Кое то? – питам нетърпеливо аз.

-                     Това е, че протона има една импулсна характеристика -наречена спин. Тази характеристика условно също се дели на положителен и отрицателен спин. И слушайки това, което ми казахте сега се замислям, как едните меридиани може да са по-наситени с протони условно казано със спин плюс и те да са точно Ян меридианите. А другите да са с по–голямо присъствие на протони-минус и те да са точно Ин меридианите. 

-                     А можеш ли да кажеш, как виждаш тези меридиани да речем конкретно при Ная?! Че та нали още в началото ни каза, как тя е малко по-така изотвътре. Е, ако можеш да ги видиш и да кажеш разбира се! Не е задължително!

-                     При Ная обаче наистина е по-интересно. При нея ги виждам нещо като сдвоен кабел с една и съща изолация. Което ме навежда на мисълта, че всяка душа си има свой меридианен път. И двата пътя са успоредни. Или както казах представляват нещо като така наречения мостов кабел. А душата й я виждам така както се виждат два жълтъка в едно яйце. Там в тези особени яйца-близнаци пак белтъка и черупката са общи, но двата жълтъка и зародиша в тях, са си съвсем отделни. Зародишите на пиленцата близнаци също са с отделни телца. И другото интересно при Ная, е че едната й душа е с по-силно присъствие в единия яйчник. А другата в другия. И си мисля за близнаците освен, че няма да са еднояйчниии… Те ще са и просто от две различни души. Което е прецедент в практиката ми. Най-вероятно децата ще бъдат доста различни едно от друго като наследственост. Поне що касае майчината линия. За бащината нищо не мога да кажа.

-                     Аааа, аз мога! Бащата е от семейството на дневните грабливи птици – намеси се Ная и ми увисна на врата, а аз поглеждайки я от близо в лице отговорих:

-                     Видя ли, Ная! Аз като ти казвам, че не си като хората, ти не вярваш. Видя ли сега. С два жълтъка си. Пардон с две души. Двоен меридиан. Всеки яйчник си има персонална душа. Добре е че поне лицето ти е едно и също. Да не се бъркам и да не се стряскам нощем с коя съм. Подозирах си аз, че има нещо гнило около сънищата на спящите в полет бързолети, амааа - на... Пуста любов... Нали е сляпа горката. Kакво да правиш?! Сграбчи ли ти сърцето в опиянителната си прегръдка, мижваш очи от блаженство иии... Караш го само на опипване. И на късмет –   съответно затворих очи и започнах демонстративно да опипвам Ная след, което естествено бях плеснат през ръцете – А я да питам... – закисках се съвсем по хлапашки, гледайки към човека на Боян - Има ли мъже, при които всеки тестис да си има отделен акъл или не? 

-                     За Душа говорим, Мишленце глупаво... – намеси се веднага Ная - Не за акъл. Не ги бъркай тези две неща. Ама какво ли ти обяснявам, я? То на мъжете тестисите са свързани с акъла само докато видят нещо русо и голо. Или нещо с по-дълбоко деколте. После тестисите се откачат от акъла и всичко в мъжа или е неуправляемо. Или в нааааай-добрия случай минава на автопилот – компетентно заяви тя и ме натисна с пръст в центъра на челото.

-                     Ти пък откъде знаеш, че така става, като си нямаш мъждрънкулки – заядох се на момента.

-                     Как от къде? Нали те гледам как се зазяпваш понякога по нещо по–добре сложено.  И веднага след това я подкарваш на безмисловен автопилот – върна ми топката Ная, за да не скучая.

-                     Аааа! Моля, моля... на автопилот карам само Таралясника... И то само по някога. Когато съм да речем на някое карго в по-далечен полет - заоправдавах се по мъжки аз сред избухналия всеобщ смях - Ма то там от моите височини не се вижда нищо. Ни цвета на косата, ни деколтетата, че да ставам чак пък безмисловен. Хайде сега! 

-                     Мишо ти нали казваше, че искаш да ходиш в арабските страни и да си правиш харем, щото много те харесвали жените. Ето сега желанието ти се е сбъднало. Имаш вече право и то легално и позволено да ползваш душите на две жени едновременно – намеси се приятелката на Боян.

-                     Дааа...! Това не е харем! Две души, амааа... Една такова. Трандафорка исках да кажа де че е една– завайках се демонстративно, показвайки на компанията съответната фемини комбинация от три пръста - Аааа! Не, не, не! Това не е харем! Не е харем! Не може ли обратното някак си да е? Две тако… – не успях да приключа с капризациите си и извиках… Оооох! - силно смушкан в ребрата от Ная, след което тя със строг тон ми заповяда:

-                     Изяш си го сега това!

Хвана ми ръката, с която пантомимично показвах най-копнежната за нормалните мъже женска нежност и ми запуши устата с нея. Компанията разбира се отново се заля от смях. 

-                     Ааааа две такова с една душа... – подхвана ме от другата страна Боянския - Може бе Мишо. Що да не може. Пусни си обява в Импулс.бг, че търсиш не жена зодия близнак, ами търсиш жена сиамски близнак. Тогава може и да стане твоята работата. Ама ако ще я возиш в Таралясника, трябва от пред двойна седалка да си монтираш – през смях ми предложи Боян -  Аааа и на курс за парашутисти да не ми я водиш. Чу ли!? Няма сега специални колани и парашути за сиамски близнаци да поръчвам я?!  Тъй да знаеш. Имам парашути само за астрални близнаци – продължи той и прегърна нежно Ная.

След като смеха поутихна новото гадже на Боян здраво ни осъска:

-                     Ама на вас двамата ще кажеш, че пипките ви от един калъп са правени. Или най-малко на един клон са зрели. Направо като някакви детските недорасляци сте. Жената има проблем - пък вие... Ама наистина все ви се чудя, как така ви идва толкова черен хумор в главите -  обърна се на другата страна и съвсем сериозно попита онзи странник на Боянския познатия – Остави ги ти тез двамата. Аз сериозно искам да те попитам. Ти наистина ли по някакъв начин виждаш душите на хората – и като получи потвърдителното му кимане заинтригувано продължи - И къде е разположена тя - Душата? Сега моята виждаш ли я?

-                     Различно е - усмихна й се човека - Понякога не е лесно да визуализираш една душа. Особено, ако е болна или превъзбудена от нещо. Някой път се свива някъде. Или ако е много болно тялото смущенията от излъчваните от него вълни са толкова силни, че трудно й се определят контурите. Понякога, когато човек спи дълбоко или е в медитация също е по-слабо видима. Може би част от нея отива някъде. Иначе е като вътрешно сияние. Съставена е от различни по цвят пробляскващи линии и лентички. И от тези лентички се образуват най-различни причудливи форми. Всякакви форми. Сфери, полусфери крушоиди и други сложни формирования. Има и такива форми, които не сме ги учили по стереометрия и не мога да ги определя, нито цветово, нито като обем и форма. И всяка Душа при всеки човек си е по своему различна. Никога не се повтарят. Крайно специфични са. Нещо като очното дъно, ириса на окото или дактилоскопичния отпечатък. А за разположението…Амии… То пак при всеки е относително различно. Обикновено или най-често е в зоната на слънчевия сплит. Но то там е само концентрираната й същност. Иначе отделни разредени нейни части, ако изобщо мога да дам такова определение за едно сияние, та те са по цялото тяло. Във всяка клетка има по-частичка от нея. Нещо като малки сияйни капчици са. Такива едни, които непрекъснато се вливат в едно основно ядро около слънчевия сплит. И после отново се разпръскват по цялото тялото на живото същество. Всяка капчица кръв… всеки нервен импулс носят малка частичка лентичка или фигурка от нашата Душа. И всяка частица от Душата престоява известно време в клетката. Но и там тя като късче душевност не стои на едно място. И там е в непрекъснато движение. А вътре в клетъчното пространство тя – Душата пак се пръска на още много по-малки „капчици” и обикаля цялата клетка в пълния и обем. Но това е поле.  Не е течност. И излизайки от там малкото парче клетъчно сиянийце се влива в общия поток и отива в зоната на сплита. А на нейно място идва друга сияйна частица душевност. И така по този начин всичко трепти и вибрира в уникални за всеки индивид честоти. Че така по този начин се поддържа живота на всякъде по тялото.

-                     Виж ти! Пък аз съм си мислела винаги, че Душата е някъде в главата. И затова понякога се вижда ореол, както го рисуват по иконите – остана учудена от обяснението младата жена.

-                     Не! Не е в главата. В главата е мястото на Духа на човека, не на Душата.

-                     Че то Дух, Душа не е ли едно и също?

-                     Не, не е! Състоим се от Дух Душа и Тяло.

-                     Ама Духа тогава какво е, ако не е Душа. Че къде пък е разликата между Дух и Душа? – продължи да любопитства приятелката на Боян.

-                     А така видяхте ли сега, как се усложниха нещата. Скъпа ти пък от кога проявяваш такъв интерес към тази материя? - заинтригува се Боян.

-                     Аз се интересувам от това много отдавана. А ти защо не си казал, че имаш приятел толкова вещ по тези въпроси. Защо си мълчиш? Само дето много се хвалиш, че хвърчиш по небесата.

-                     Хи, хи, хи. Аз си мислех, че само ние се кълвем пък то било обща болест. Та я да чуем сега за разликата между Душата и Духа. Мен много ме заинтригува това – намесих се в говорилницата и аз и уточних -  А после ще кажа защо.

Като по сигнал всички погледнахме в очакване към човека, който така разпали интереса ни към тези странни теми. Той обаче явно бе свикнал на такива въпроси емоции и всякакъв тип погледи. Изобщо не се притесни и съвсем спокойно заобяснява:

-                     Душата е това, което описах по моите разбирания и това, което успявам да визуализирам със способностите си. А Духа това е пак динамична полева структура от типа на магнитните. Или по скоро на електромагнитните полета, но той на практика е връзката с един друг свят, за който ще ми е много трудно сега да обясня. Извинявам се, но наистина много трудно обяснявам на хората същността на по-високо организирани форми на духовност. Или висш Дух. Но мога да кажа, че посредством Духа, и роднините, и близките хора помежду си имат така наречената невидима връзка. Ако трябва да дам по-нагледен пример… То може да сравним един човек с мобилен телефон... Душата това е аналог на импулса или полето, което създава електрическата енергия протичаща от батерията по всички чипове и интегрални системи на телефона. Включая и импулса или енергията захранваща и образуваща съответно полето на самия софтуер като управляваща динамика. А Духа това е импулсът, който протича чрез радиовълните между телефонната централа и самия телефон на абоната. Или това са тези вълни с които се осъществявате връзка с човека, с който говорите по време на разговор. За другото ми е трудно да говоря, когато хората нямат предварителна информация. Или не са наясно с основни понятия в езотериката. Ако някой има възможност да дефинира по-елементарно нещата може да помага, ако иска.

-                     Ало! За теб става въпрос. Ало, психоложката… какво се спотайваш помогни на човека с някой определенийце де! Нали си по дефинициите, съжденията и другите там купешки постулати и правила – и чукнах Ная по замисления нос.

-                       Стига де, Мишо! Стресна ме – сопна се Ная – но после продължи – Наистина много странно съвпадат нещата. И в психиатрията и психологията има аналогични понятия. И аз ще попитам... Дали има връзка, за да ми е ясно и да мога да взема отношение. Щом пък толкова ме ръчкаш да помагам с пояснения – и се обърна към човека на Боянския - Може ли да се каже... или по скоро може ли да се направи аналогия между Тялото Душата и Духа така… Тялото то да е еквивалент на несъзнаваното или по-популярно казано подсъзнанието, което е подчинено на първичните инстинкти и рефлекси в него. Душата да се постави в аналогия с Аза ( детето) или Егото, а Духът съответно със Супер Егото или Супер Аза? – запита бъдещата мама и погледна човека в очакване.

-                     Това го имаш в предвид като понятия и психологическите трактовки поставени от времето на основателите на психоанализата ли?

-                     Да би могло и така да се формулира.

-                     Е ако е така да… Мисля аналогията е удачна във вида, в който я представяш. Може спокойно да се каже, че има аналогия Тяло – Несъзнавано. После как беше да -  Аза или Егото да е сравнимо с Душата. И да! Може и Духът, и Супер Его да бъдат поставени в някаква аналогия също – може!  Удачно е - да!

-                     А аз пък четох някъде, че са доказали наличието на материална форма на душата, като са измерили тялото на човек приживе и веднага след като е починал – отново се намеси новото гадже на Боянския - И там в тази статия пишеш как той олекнал с 24 грама или нещо в този порядък беше това вярно ли е? Душата има ли такова тегло? Какво мислиш за това? 

-                     Мисля, че и е така и не е така. Експериментално може и така да изглежда. Но самата постановка е погрешно изпълнена и заблуждава. Води до грешни изводи.

-                     Не разбрах? – погледна го учудено тя.

-                     Самата Душа няма тегло според мен защото  е поле.  Както и магнитното поле, което има няколко характеристики и параметри, по които може да бъде квалифицирано, но пък няма тегло. Да речем като интензитет - силно слабо. Или в каква посока действа. Или дали то е голямо, малко като площ и т.н. Но не съм чувал магнитното поле да има тегло и маса. Защото тези две неща тегло и маса си приличат особено като битова изразна форма, но са различни като физически смисъл. Нали?

-                     А защо тогава толкова много се твърди това, че тя има някакво тегло? – държеше си на въпроса приятелката на Боян.

-                     Не зная! Може би на някой религиозни общности много им се иска Душата да е нещо много лесно разбираемо. И да е някаква съставна част от човека, която да можем едва ли не да пипнем помиришем видим с очите си и измерим. И тя да има някаква елементарна характеристика, за да могат хората да повярват в това, което им се проповядва в тези общности. Примерно около спасението на Душата и нейното извисяване ако следват проповедите на съответната секта или религиозен гуру без значение от коя църква е. За мен това са  бла, бла работи.

-                      А твоето мнение какво е след като казваш, че ти по някакъв начин я виждаш тази наша душа. Има ли тегло или няма? – упорстваше дамата.

-                     Не зная, как да ти го обясня по елементарно… Ами ако допуснем, но само ако допуснем, че ще се измерва по някакъв абстрактен начин чрез елементарна осезаемост то характеристика и ще бъде маса, а не тегло.

-                     Маса и тегло не е ли все тая – попита отново тя.

-                      Не! Не е! Преди малко казах, че се различават. Теглото е нещо което измерваме съобразно гравитационното поле на земята. За това и сто килограмов човек на земята не тежи пак толкова на луната и на Марс да речем. Но пък масата си му е една и съща. Нищо, че на кантара на различните небесни тела ще тежи различно. Защото масата това е количеството вещество в единица обем, която се съпротивлява, ако към този обем приложим някаква сила. Масата е свързана с енергията и импулса. Затова и казвам, че ако самата душа е форма на полева енергия или някакъв вид импулс, то тя по-скоро би имала някаква имагинерна маса, а не тегло. Тегло има човешкото тяло или езотерично по-точно казано физическото тяло на човека – завърши сложното си обяснения приятелят на Боянския, но като видя изкривената неудоволетвореност във физиономията на една от дамите, продължи – А колкото за статията за която ти говориш мога да кажа и нещо друго. Душата е форма на някакво поле. Ето идеята, която е споделила онази жена за която говорят домакините тя също потвърждава това твърдение. Моето мнение, е че това поле на Душата се противопоставя на полето породено от земното притегляне. Или по научно му казано на гравитацията. Или по-просто казано всяка една Душа създава антигравитационно поле макар и то да е много слабо. И за това здрав и буден човек винаги има относително по-малко тегло от спящ или болния човек. Защото когато се разболеем или спим полето на Душата отслабва и не успява да се противопостави така силно на земното притегляне. Както да речем, ако човека е буден или да кажем здрав и читав.  И може би за това в такива случаи както казваме в обикновен разговор, че болния и спящия се отпуска и натежава. И не дай си Боже пък ако е починал. Тогава поради отсъствие на каквото и да е поле на Душата човек наистина би трябвало да тежи повече – но само като относително тегло не като маса. Няма да се учудя ако този фактор не е вземат в предвид при написване на статията за която ти говориш. И за това и заключението да е такова. Лично на мен написаното не ми звучи правдоподобно. Защото тези двадесет и четири грама може да са някаква дехидратация в последните часове преди смъртта на въпросния човек. Смея да твърдя, че по някакъв начин успявам да регистрирам и асоциативно да визуализирам човешката душевност. И моето мнение, е че тя няма веществен характер, който да може да бъде измерен точно като тегло.

-                      А за мен след като казваш че съм прецедент как ме виждаш тогава? – опита се да му помогне с въпроса си Ная, защото на Боянския гаджето май взе да прекалява - Това че съм с две души стана ясно. Но дали съм с един или съм с два духа в момента? За това какво ще кажеш? – закокетничи Ная и отметна коса в страни, поглеждайки предизвикателно към човека.

-                     С два си, но са много сплотени. Това е. Няма да ти създават проблеми. То не може да имаш две души и един дух. Защото има случаи когато хора в които има два Духа и те не се погаждат или разбират… тогава и Душите страдат. Човек започва да се раздвоява в мислите си и в решенията си. И то за една и съща или за идентична ситуация.

-                     Нещо като шизофренията ли?

-                     Да! Аз лично не изключвам в някой от случите зад причината за това раздвоение на личността, да стоят точно прикачени Души или сдвоени Духове. Е - разбира се Дух  не в ония мистичния им смисъл като нещо летящо с бял чаршаф. Но пак казвам. Става въпрос за някой от случаите. Има си и случаи, в които разделенията на личността са породени от вътрешни морфологични или психиатрични причини. И ти като психолог знаеш това по–добре от мен. Там дефекта си е във морфологията или във физиологията на мозъка.

-                     Не знам дали си спомняш, но предния път като идвахме при теб с Мишока ти ми каза, че виждаш по протежението на тези там протони пътеки или меридиани в тялото ми някакви черни петънца или перфорации. Помниш ли?

-                     Смътно си спомням да. Все пак гледам много хора – нали?

-                     Разбира се! Тогава така и не можа да се уточниш. Много ще те моля да ми кажеш сега виждат ли се пак тези петънца? Питам, защото бяхме на едно място, където също ги виждат, но като сферички от черна светлина. Стана ми интересно, защото на практика няма черна светлина. Пък и от дупка до сфера има доста голяма разлика. И друго което ще помоля  да ми кажеш в бебетата виждаш ли ги тези петънца или сферички, да ги има? – помоли се тя и събра длани като за молитва.

-                     Ами ако компанията запази за три четири минутки тишина... И ми запалите пак онази свещ... ще опитам. Само ще моля ако кажа, нещо което не е приятно да не се разстройвате – съгласи се, поставяйки своето условие човекът.

-                     Мисля че от тук присъстващите само на Мишо ще му е трудно да мълчи четири минути – закачи ме Боян.

-                     Брееееййй... Ама как пак я докарахте да ме изтезавате с мълчина –  ожалих се аз.

Но тутакси Ная ме целуна по устата. И около прилъстителните мокри докосвания два пъти ме хапна по езика и един път по устната. При което аз измъцах силно.

-                     Обичам те! Мишок, нали сега ще се напънеш малко и ще оставиш за пет минути ефира чист? – галено ме попита тя.

-                     След тази садо-мазо целувка наистина ще се наложи да изпадна поне пет минути в размисъл - заявих с престорен сериозен глас и направих движение с ръка показващо заключване на уста.

Човека се концентрира и затвори очи. След това ги отвори и дълго се взира в Ная. Постоя малко така, после си взе чашата с безалкохолно отпи жадно и заговори:

-                     Има ги да. Още са си на местото тези перфорацийки в меридианите. Лошото е, че ги виждам и по пъпната връв. По пъпните върви ако трябва да съм точен. Което ми говори... най-вероятно ще се прехвърлят и на бебетата. За сега още по тях ги няма. Притеснителното е наличието им по пъпната връв. Тя се явява нещо като основен меридиан за зародишите... каза той и после веднага направи съжалителна гримаса размърдвайки устни нагоре надолу.

Настана някаква неприятна тишина. Същата онази, която от година винаги ме преследваше щом от време на време отворим с някой дума по темата за състоянието на Ная.  Моето гърло и то се беше стегнало и не можах да кажа нищо - камо ли нещо весело. 

-                     А как биха могли да бъдат отстранени и изобщо може ли да стане това? - загрижено запита неговата съпруга, може би виждайки как посърна лицето на Ная.

-                     Нямам идея скъпа. Един два пъти съм попадал на такава „гледка”. Не съм си давал сметка обаче дали това може да е в следствие на нещо като химиотерапия. Още по-малко пък съм се замислял, как могат да бъдат отстранени. Те са чиста проба енергийни образувания. Но то и там може би е проблема. Как да се махнат. Сигурното е едно – място им не е там. Сега ми идва на ум за акопресурните точки по меридианите. Всеки един от тях има по точно определен брой такива точки. Ако се въздейства върху тях може и да има резултат. Не знам. Не съм опитвал. Необичайното в този случай е това, че всички меридиани са с такива петънца с изключение на един, който е чист. Не знам защо и как само един е абсолютно чист. Но е така. И някак си е като излъскан все едно някой го е минал на пескоструя. Или с някакъв шлифовъчен абразив. Едва ли почистването ще е лесна и бърза работа. Дори да приемем варианта за акопресурна терапия. Мисля това би отнело поне седем осем месеца. А би било добре преди плода да навлезе в седми-осми месец всичко да е почистено. Би било добре... Но за съжаление… не знам как... – остави недовършена мисълта си човека и погледна отново със съжаление към Ная и после към мен.

-                     Искаш да кажеш, как не всичко е загубено и може би е в ръцете на онзи дето може да ходи по водата, така ли? – опита се все пак да впръска някаква надежда Боянския.

-                     Ами ако това е някаква успокоителна мисъл. Нека така да бъде казано… - отвърна човека и за пореден път погледна с откровено съжаление към нас с Ная.

Отново тягостната тишина… и аз наистина много се вкиснах. Пак и отново тегобата на безмълвието притисна настроениетонията ни към стените на стаята. И тогава сякаш без да искам думичките сами излязоха от устат ми:

-                      Уж се събрахме да се веселим, пък пак каква стана тя?

И казвайки това се сетих за онзи случай, когато за пръв път ходихме при същия този човек. И как исках да му скълцам езика. И после, как той се оказа прав в много неща. Макар да бяха повече от отвратителни и неприятни за слушане. Сетих се и как Ная му изтръгна тогава буквално с кука думите от устата. И как ме измъкна от спомените ми за палатката и посуканите ми с въже мъждрънкулки.

Сега обаче тя май никак не бе във форма. Въртеше глава насам натам, чудейки се къде да си скрие пълните със сълзи очи. И си помислих:

 „По дяволите как се повтарят понякога нещата. Пак бях в труден момент. И то пак след разговор с един и същ човек И то пак по един и същ повод. И сякаш пак потъвах в мрака на мислите си, а ми се искаше да има някъде там… еййй там… горе някаква красива светлина. Също като лотоса на живота в онази пещера край Тюленово.”

 И ми изплува в съзнанието как тогава от дъното го зърнах. Как ми спря дъха от мистичната му красота.

Сега по същия начин сякаш нещо ме притискаше както там водата, която бе надвиснала с десетметровата си тъмно-прозрачна мощ над мен. Отново сякаш нещо ми бе натиснало гърдите както тогава. И все едно сумист супер тежка категория ми бе стъпил върху мен. А от това сърцето ми сякаш работеше с половината си капацитет и береше душа. Тежко!  От тази ми дълбоко подводна асоциация рефлекторно си задържах дъха. И когато порива за свеж въздух взе да ме побоцква по очите си помислих:

„Ееее… Ная в това си състояние няма как да ми помогне, както онзи път, когато бяхме с нея при същия този човек. И къде ли е сега онзи симпатичния вечно усмихнатия опашатко Афала. Къде ли е сега да ме избута пак на повърхността от тъмнините на дълбоките ми черни мисли. Да ме изтика на живителната повърхност - там  до отражението на лотоса. Да си поема въздух и да намеря отговор за това, как да помогна на Ная. На бебета и на себе си.”

И си представих, как ако това стане… Ееех само ако стане… Как и аз ще ходя по водата от радост, като него след онзи сеанс, който той направи на Ная в средата на езерото...  А сещайки се за случая тогава сякаш в мозъка ми се сблъскаха две реплики… Ама сблъскаха се ви казвам като два скоростни влака. Все едно челно на гара Венчан катастрофираха експреса Париж - Куртово Конаре с експреса Токио – Койнаре.

Съвсем сериозно ви говоря. Експресите може и да не са точно тези, но репликите съм сигурен бяха мощни бързи влакове, които с грохот се сблъскаха в главата ми… Едната реплика бе тази на Боян от преди малко „Значи не всичко е загубено и може би е в ръцете на онзи дето може да ходи по водата, така ли?” А другата бе репликата на леля Ирен Сирената отправена към Афала… „Не се прави на дядо Боже! Стига си ходил по водата!”  Та титаничният грохот от тези двете реплики отекна като ехо от тежък тътен. И сякаш нещо ми просветна. Ама много ми просветна! Та чак подскочих с думите:

-                     Изтече ли ми вече мълчаливия арест? – весело попитах аз.

-                     Каква глупостинка пак си наумил братле – сопна ми се Боян – Остави човека да помисли. Може да се сети за нещо, с което да ви помогне.

-                     Тъй де… ама аз само искам да му помогна да ни помогне… Обещавам - няма да говоря простотийки – авторитетно заявих аз, при което всички ме погледнаха, а по лицата им се бе изписало едно учтиво , но изкривено усмихнато съчувствие.

-                     Помагай Мишо. Нямам нищо против. Човек не знае от къде от кого и как може да дойде помощта в такива трудни ситуации – окуражи ме човека.

-                     Ти каза, че единия меридиан е абсолютно чист. А този меридиан не е ли там по- близичко около или до гръбначния й стълб?

-                     Да там е. Ян меридиан е. Отговорен е за пикочния мехур. И двете му сдвоени магистрали са много чисти. И от ляво и от дясно. Казах вече не знам защо. Какво имаш в предвид за него Мишо?

-                     А за какво отговаря той? – попитах без да отговарям на зададения ми въпрос.

-                     За много неща. Който го е почиствал си е знаел работата. Това е най-дългия и най-сложен като геометрия меридиан, ако мога така да се изразя. От двете страни на гръбнака и всяка една от магистралите му е двойна като канал. Както казах Ян меридиан е. А всички Ян меридиани минават задължително през главата. А в главата са, хипофизата и епифизата, които пък отговарят и командват цялата ендокринна система.

-                     Хипофиза, епифиза, ендокринна система!? Което какво значи на български за по-неуките, извинете? – запита приятелката на Боян.

-                     Ендокринна това значи хормонална система, а хипофизата и епифизата са жлезите, които я дирижират. А жените когато са бременни…

-                     Е да това медицинско клише вече дори аз го знам – телата на бременните жени се намират в девет месечна хормонална буря - изпъчих се аз. 

-                     Точно така. Но има и още нещо интересно за този меридиан. Той има връзка и с много други меридиани. Влияе им. И още е в тясна връзка с функциите на репродуктивните ни органи. За това казвам, че този, който го е почистил определено не само може, но и знае защо го е направил. 

-                     Ахааа това е все пак някаква добра новина, нали? А ти каза, че по протежението на всеки меридиан имало акопресурни точки.

-                     Така е да! Правилно си разбрал!

-                     Което пък значи, че с натиск върху тези точки може да се въздейства енергийно на меридиана и тези сфери, перфорации или каквото и да е там… И това може и помогне на това те да изчезнат. Така ли е?

-                     Така е! Добра логика по въпроса имаш. Има такива точки да. А и върху меридиана на пикочния мехур има най-много точки за въздействие и върху другите меридиани. И да! Възможно е чрез въздействието по тях да се въздейства и на органите, и системите! То такава си е и традиционната практика. Но дали точно тези черни петна или сфери ще могат да се маханата - това вече не мога да кажа. Защото и за мен е нещо по-особено. За запушен меридиан… да! Тогава или се практикува с натиск, или се боде с игли при иглотерапия. Но за повреден по този особен начин – признавам  не мога да кажа нищо. А може ли сега и аз да попитам? След като повдигаш въпроса, ти какво знаеш по случая за този излъскан меридиан? След някаква процедура ли е така добре почистен, или по друг начин?

-                     Тук и аз не съм сигурен, ама си се надявам да е от една процедура. Но докато не съм сигурен, че е от нея не мога да споделя сега и тук на всеослушание. За това искам да попитам още нещо.

-                     Питай Мишо!

-                     А ако натиска върху акупресурните точки не е само с пръст, клечка, игла или както се прави там по класическите китайски техники, а е направен с помощта на звук или ултразвук? Тогава може ли пак да се въздейства на меридиана, или не става чрез звук? – продължавах да питам разпалено.

-                     Може разбира се. То донякъде и така се прави. Само дето не е с ултразвук. Но пак е със звук. Има в източните лечителски практики специални захвати с пръстите наричат се мудри. Първо си правиш съответната мудра и ако проблема е голям изпяваш и една мантра. Това пък са онези едногласните звучения, които са обект на подигравки. Най-популярната мантра е Омм. После притискаш някоя акупресурна точка и изпяваш точен звук - мантра и става работата. И така звукът и натискът в такава акупресурна точка карат меридиана да вибрира в определена честота. Безспорно в източната медицина е доказано, че това оздравява меридиана. Както и съответно с това оздравява и самия органа свързан с този меридиан. Но за това изчистване… Вижте! Като гледам пораженията по другите… Мисля си не само – уверен сън, че това ще става много бавно. Затова се и чудя, ако сте ходили при някой да й чисти този меридиан, за колко ли време е успял толкова добре да го стори. Но знаете ли - това е идея. И наистина това може да е начин тези черни петна да бъдат отстранени. Който и да е този човек, мога да кажа - майстор е. Моя съвет е да опитате при същия човек и по същата технология и за другите меридиани. Искрено ми се иска това да е начина. И най-важното да ви стигне времето и петната или сферичките от черна светлина да не се пренесат на бебетата.

-                      И аз така си мисля. Трябва да опитаме. И си мисля още...   Ако това наистина е някакъв начин... Съм на мнение, че и времето ще ни стигне. Даже ще хартиса – и погледнах дяволито към Ная след което нежно я прегърнах.

-                     Какво имаш в предвид Мишле хвъркато – почти през сълзи попита тя – пак някоя щуротийка ли си ми намислил?

-                     Щуротийка, щуротийка, но не съвсем. Дай ушенце да ти прошушна - и долепяйки устни до ухото й и споделих много тихо – Сега разбра ли защо Афала ходи по водата след онази процедура, когато за пръв път бяхте сами в центъра на езерото – тя ме погледна многозначително и въпросително - Да, да, да! – продължих аз - Не ме гледай така учудено! Онази, в която те накара да се въртиш, като на делфинско чеверме в посока по часовниковата стрелка. А после ходи около теб по водата.

-                     Спомних си! Е, и?

-                     Е,и?! Според мен точно тогава ти е почистил този меридиан до блясък. И най-интересното е че меридиана и до ден днешен е чист.

-                     Което значи какво?

-                     Което съответно значи, че неговият сонар и неговата ултразвукова процедура е подобна на тази с мантрите за която говори този човек тук. Което пък отново и съответно значи, че това с процедурата на Афала е някакъв начин да бъдат отстранени последствията от химиотерапията. И то това без да се вреди на бебетата.

-                     Стига ме поднася! Моля те! Мислиш ли наистина че е така? Или и ти започна да говориш така, за да ме успокояваш? – попита тя.

-                     Мисля - не само! Сигурен съм! – заявих гордо и вдигнах чаша за наздравица – А може ли да сменим темата с нещо по-еротично. Някой от тук присъстващите гледал ли е на живо, или на филм,  любов между голи охлюви.

-                     Мнооооого еротично! Няма що! – възмути се префърцунен жест приятелката на Боян.

-                     Е мило пак добре, че беше лаконично. И още това все пак си бе фрагмент от серията Мишоглупизми-софт. Защото има и Мишоглупизми – хард! Ако чуеш по твърдите глупизми... Е те тогава може да ти се наложи да търчиш и до банята и да връщаш ресто всичко, което си яла до сега - успокои я с авторитетна усмивка Боян.

-                      Мишленце ако си прав... да знаеш... пак ще ти направя плодова салата. Като онази там...изчурулика Ная, вече отдавна привикнала към моите приказки от сорт всякакъв.  

-                     Ееее това вече на мен лично ми звучи мноооого еротично - изимитирах аз приятелката на Боянския и вдигнах чаша - наздраве за жените, които ни желаят дори тогава, когато никак не им личи – вдигнах чашата за наздравица и атмосферата малко се пооживи.

Последваха няколко вица за бременни от моя страна. На момента бях подкрепен от Боян. Той се включи пък с разказ как в последния курс по парашутизъм една едрогърда блондинка винаги надявала резервния парашут не както трябва, ами го обувала като бикини. Съответно след притягането на коланите той й стоял на задните части, като добре препълнен памперс на зле обгрижвано бебе. И така от тази вечеринка научихме много и то благодарение на онзи човек. Още на другия ден се обадихме в Тюленово за да потвърдим ходенето си там. Естествено след като Ная влезе най-малко в петия месец.

Така и направихме. Уговорихме всичко. Разбрахме се да отидем когато бебетата са в шестия месец. Сиреч някъде къде Юли месец. Всичко се уреждаше. Трябваше малко преди да отидем - три четири дена по-рано да потвърдим и да предупредим.

Възникна обаче нов проблем. Една вечер Ная се поряза на една счупена чаша и в продължение на два часа не можахме да спрем кръвта. Накрая даже пребледня. Тя не знам, но аз се изплаших много! Последваха  изследвания по препоръка на личния й лекар. Оказа се наличие на занижен като количество някакъв си Х фактор. Ама не предаването по телевизия за песните, ами един друг, който отговаря за съсирването на кръвта. Аз не разбирам много, но тя много все се рови из нета. Нагълтва се с всякаква информация и започва да се притеснява. Ама не толкова за себе си колкото за бебетата. И сега така. И пак искаха да я вземат в болницата да е под наблюдение. И пак подписвахме, че не сме съгласни. Казвам й накрая:

-                     Вафличке на финала тия от болниците ще ни отсвирят като аборигени или сектанти дето не признават медицината. И хич няма и да ни питат повече. Направо ще започнат да ни подписват, че не сме съгласни.

-                     Да правят каквото си искат. Не могат да ми кажат от какво ми е този дефицит на куаголант в кръвта, а искат да ме лекуват? Как ще стане това, я?

-                     Какъв… гулант?

-                     Куаголант – факторът Х на Стюарт - Пауър отговорен за съсирването в кръвта.

-                     Аха да бе същия вярно!? Еее... аз нали не го познавам този Стюарт. Ама и аз какво ли питам?! Ти сигурно всичко си проверила в мрежата, нали? И къде изчезна пък точно сега този елемент на какъв Ауур беше там? Да не би да е нещо свързано с лечението на левкемията, а Ная?

-                     Това се опитвам и аз да си обясня. А те! Те не искат и дума да се обели, че може да е следствие от химио или лъчетерапиите. Само за левкемията ми говорят като евентуален причинител. Но не и за възможността това да е последица от тяхното лечение. Е хубаво де левкемията, та левкемията. Ама нали вече не я откриват тази левкемия в изследванията. От къде се появи сега този дефицит? Нищо не могат да ми кажат! Нищо не могат да предположат, пък искат да ме лекуват. Какво ще ми лекуват, като нищо не им е ясно. Ето това ме дразни най-много.

-                     Ахааа ти за това ли си им толкова сърдита на докторята. И не искаш да ходиш в болницата?

-                     Да така е! Точно за това не искам да отида там. И за какво? Да отида, а те да ме гъчат като патка за угояване с всякакви лекарства. И на всяка сутрешна визитация с недоумение да вдигат рамене, обяснявайки ми как съм прецедент в тяхната практика. Да слушам, как трябва да си лежа кротко и главопреклонно в кревата, докато те празноидейничат около мен. Да ги гледам, как вместо да мислят за моя проблем всъщност мислят, как да източат някой лев от здравната каса. И като си дръпнат парите преди изписването ми да чуя поредните им авторитетно-философски трактати от сорта: „Че трябва да се примиря с факта, как или аз или бебетата трябва да умрем!“ И защо? Защото никой от тях не иска да си направи труда да прочете и ред по-встрани от това, което пише в учебниците. Нали книгите от които те са чели са от не по-малко от преди двадесет години. Не благодаря! Наситих им се вече. Нямам нищо против медицината и докторите. Но след като те не са наясно, кое от какво ми е… И как да ми помогнат! Просто те не са специалистите, които са ми необходими. Това е! Нищо лично! Мисля си този път и за този проблем да мина и без тях.

-                     Хммм! То добре! Но кой ще те измъкне сега от тази ситуация, я? Вярно! Предния път с рака те докторите пак не ти помогнаха. Но пък Соко и Боян ти се притекоха на помощ. Ама сега Боян няма да те пусне да скачаш с тоз корем с парашут. Пък и до колкото знам Соко и той не е сред най добрите АГ специалисти. Нито пък е добър акушер. Щото с този крив клюн и тези остри ноктиии...

-                     Бъзикай се ти с мен, бъзикай се! Ама аз съм си много сериозна! Не знам за сега. Но съм сигурна ще намерим начин. Щом кака Надка вижда децата живи и здрави - значи има и път и начин това да се случи. Трябва само да го открием.     

 

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Повести и Романи
публикувана на: 2018-03-07
прочитания: 115
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход