StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,057
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,843
   Точки: 2,648,499
   Съобщения: 155,881
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,763

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

НЕПОЗНАТАТА ДАМА /част 8/


Слънцето, внезапно се скри зад голям облак. Тази промяна често се случва в планината. Ярка, страховита мълния проряза небето пред нас, последвана от мощен тътен.
- Уф! Страхувам се от тези гръмотевици. Като малка, криех главата си под възглавницата и сега го правя. - миличката пребледня и се вкопчи в дясната ми ръка.
Като че ли всички светкавици и гръмотевици на света се събраха над нас. Едри капки летен дъжд заудряха безжалостно стъклата. Трябваше да направя нещо. Малко по-надолу встрани от пътя имаше малка странноприемница, добре че се сетих за нея. Макар и малко рисковано, натиснах газта.

***
Спрях близо до входа. Отворих дясната врата, хващайки я за ръце, на бегом, носейки я се втурнахме вътре. Там почти нямаше посетители. Само една двойка, занимаваща се със себе си, седеше на една масичка близо до един
прозорец. Мокри до кости, се отправихме към вътрешността на неголямата зала. Бурята се усещаше по-слабо. Тихата музика действаше успокояващо.
Почти веднага се появи сервитьорката, добре изглеждащо момиче с черна къса коса.
- Здравейте! Моля ви! Целите сме мокри...
- Последвайте ме моля. - не ме остави да довърша.
Тясна дървена стълба ни заведе на горния етаж. Озовахме се в мъничка, уютна стая.

***
Върнах се със бутилка "Мавруд". Дрехите й, подредени съхнеха на сешоара. Тя се беше сгушила в леглото, чаршафа очертаваше формите й. Налях две чаши червено, искрящо вино. Чукнахме се усмихнати и отпихме от живителната тръпчива течност.
- В банята има топла вода. Моля те не стой така.
Последвай ме.
Виното и топлия душ, се оказаха прекрасна комбинация.
Приседнах на ръба на леглото и отново налях чашите. Този път ги изпихме до дъно. Взех и нейната и ги оставих на пода. Ръцете й останаха в моите. Целувах ги, гледайки я в очите. Силните, магнетични очи. Първата целувка беше съвсем кратка...

***
След увертюрата на първата, последва страстна, дълго жадувана, искрена, нежна целувка. Прегръщахме се и нежно, и бурно, и много, много се целувахме. Любовната игра усилваше възбудата, не бързахме, предугаждахме
желанията си...

***


Още прегърнати, милвах лицето й, гърдите, корема, бедрата, целувах гладката й шия. Тя бавно отвръщаше на ласките...
- Страхотно... благодаря ти приятелю. Имах нужда от това.
- Аз ти благодаря миличка, ти си чудесна...

***
- Затруднявам се в избора. - остави менюто, погледна към мен търсейки помощ.
- О.К.! Горски специалитет, два пъти моля. - казвам на сервитьорката.
- О! Специалитет! Моля те! Не ме измъчвай да дъвча пак разни мръвки, а идва и лято, море, плажове, суета...
Кимнах на сервитьорката и тя бързо се отдалечи.
- Моля те! Стани за малко. - помолих я. - Сега се завърти.
Тя го направи, гледайки ме въпросително.
- Сигурен съм! - оглеждайки я - че на плажа ще си дамата, най-ефектна, с фигура перфектна. - казах го съвсем искрено. Тя наистина си имаше всичко, нищо не й липсваше и нищо в излишък.
- Ах ти! - разсмя се, леко поруменяла, което я правеше още по-чаровна.
Към нас плуваха две големи блюда, плодова салата, в която преобладаваха горските ягоди и две мънички гърненца овче кисело мляко.
- Супер! Благодаря! - целуна ме по бузата, наточила апетита си.

***
Дъждът, както дойде, така и отмина. Слънчевите лъчи се отразяваха в капчиците роса. Небесната дъга се появяваше ту отляво, ту отдясно на пътя. Появата й винаги повдига настроението, променя хората, прави ги по-мили, разнежва ги.
- Като че ли всички красоти се събраха в днешния ден.
- Една красота, никога не идва сама. - продължих думите й.
- Какво искаш да кажеш?
- Красотата? Красотата, мила, дойде в днешния ден с теб. Така и не ми каза за къде пътуваш.
- А ти, приятелю, знаеш ли къде отиваш?
- Ей, че хубаво питане. Да! Наистина за къде...
Тя отпи и ми подаде чашата за поредната глътка кафе.

***
Планината, в която преживяхме толкова емоции, вече е зад нас. Хълмовете стават по-ниски и плавно се сливат с равнината. Слънцето наближава хоризонта. След последния завой, ни посрещна поразителна гледка.От страни на пътя на неголяма полянка аленееха цъфнали макове. Блесна в безбрежnotoто си величие водната шир на морето. В далечината златист пясъчен бряг, вероятно плаж. Няколко пладноходки лениво се поклащаха при повея на морския бриз. На фона на залезa, слабите вълнички добиваха златист отенък. Не беше възможно да продължа.
Момичето съвсем се преобрази. Първи път я виждах така сияеща. Стоеше права, разперила ръце, устремена напред, света прегръщаше, усмихвайки се. Едри радостни сълзи се стичаха по нежните й бузки.
- Искам! Искам на плажа! - шепнеше умоляващо.
Приказка в приказката.



vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Повести и Романи
публикувана на: 2019-08-05
прочитания: 72
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход