StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,096
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,503
   Точки: 2,649,626
   Съобщения: 153,408
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,760

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

НЕПОЗНАТАТА ДАМА /част 4/


Усещам, настъпва промяна, промяна безвъзвратна.
Сутринта, така бързах да стигна езерото, а ето сега ми се иска пътуването да не свършва. Беше интересно, стана забавно, като че ли вече е интригуващо.

***
- Как се казваш мадам?
- И защо ти е да знаеш?
- Пътуваме заедно. Приятно е да разговарям с теб, присъствието ти е очарователно и в същото време

анонимно. Как да се обръщам към теб?
-Не си харесвам името. Кръстили ме на баба ми. Сега си измислям различни имена.
-Не те разбирам . Защо ти е да го правиш?
- Нали ти казах. Не го харесвам.
- Не е ли това една прищявка, една глезотия?
- Не зная. Не съм мислила върху това, правя го импулсивно.
- Би трябвало да обичаш името си. Та то е само твое, заедно сте расли, заедно сте плакали, заедно сте се радвали. Сигурен съм, че е хубаво.
- Прав си. Но все пак си измисли едно име.

***
"Защо се отрича от себе си? Какво я е накарало...
Защо е неуверена? На кого иска да се хареса с измислени имена. Дали пък не се страхува от нещо?" - ей такива мисли се въртят в главата ми.
- „БА"! Да те наричам БА. - идва ми тази ексцентрична идея.
- О! Не! Как го измисли? Не е ли малко нетактично, това че съм кръстена на баба ми, не ми харесва да ме наричаш съкратено "БА".
- Не мила! Няма нищо общо с баба ти. Взех първите букви от азбуката "А" и "Б". АБ е неблагозвучно и размених местата им.
- Умело жонглираш с буквите, да не работиш в цирка?

***
"Умна е. Защитава позицията си. Уважавам такива хора"-помислих.
- „Б" - като благородна. - казах на глас. - „ А" като...
- „А" - като "искреност" - изпревари ме тя.
Двамата избухнахме в смях.
- Да! Искрена съм, това искам да кажа. Чувствам, че ти си искрен и ти отвръщам със същото. Ти може би щеше да кажеш "А" като агресивна, а аз не съм такава. Просто съм подтисната, изплашена, трябва да се защитя.
- Разбира се, че не си агресивна, а малко агресивност нямаше да ти е излишна. Сега ти жонглираш. "А" като "искреност". Жестоко е, много ми хареса. "А"като
артистична, исках да кажа.

***
- И щеше да си прав. Мечтата ми беше, да пея, да танцувам, изобщо нещо със сцена.
- Може би още имаш шанс?
- Едва ли? Сега го правя за свое удоволствие. Хайде моля те, да не говорим повече за това натъжавам се.
-Най-малко искам да си тъжна.

***
- Твоето име много ми харесва приятелю. Все пак, нека те наричам "приятелю".
- Не е зле. Ти си момиче с чар, с позиция. Харесваш ми.
-Знаеш ли приятелю, имам усещането, че те познавам. Кой си ти?

***
-Ммм...труден въпрос. Аз съм аз и до преди малко не те познавах, не бях те виждал. Може би в някой друг живот.
- Ти вярваш ли в прераждането? Аз не.
- Заслужава си да се помисли. Все пак, аз също не вярвам.Вярвам в настоящето, за бъдещето да не бързаме, радвам се на мига, ето сега на това, че се запознах
с теб.

***
Стигнахме разклона. На паркинга, огрян от слънцето имаше десетина автомобила. В единия край-няколко разнокалибрени, не особено красиви павилиона. Под
опъната тента, няколко масички. Спирам срещу павилиона със сладоледите. Веднага сме върху фризера на "Делта".
Сладоледопродавачката като че ли само нас чакаше.
-Аз искам "Boss", светъл. -изчурулика бързо момичето готово с избора си.
Аз не бързах. Никак не обичам, още щом се появя, веднага да ме притискат "Кажете". Първо казвам "Здравейте", после се заемам с избора. Любезността е
едно, обслужването също, но това притискане...
Още не разбрал, какво предлагат и веднага "Кажете".

***
- Момент моля. - казвам и продължавам избора си.
Усещам, че продавачката вече нервничи и в момента, в който търпението й е вече на изчерпване
-"nuts" моля. За мен "nuts".
На сладоледоблизането, а това е приятно занимание, в такъв горещ ден, се отдадохме взаимно седнали един срещу друг на една сенчеста масичка и двамата доволни от избора си. Момичето обработваше „Bossa" с особенопредизвикателен маниер или казано в закачлива форма, ми се прииска да съм сладолед.

***
Отсрещният скат беше покрит с малка горичка. Борови дръвчета, люлякови храсти...даже огромен орех.
Погледите ни, почти едновременно, привлече млада акация, в самия край на горичката. Цялата и' корона
беше покрита с огромни бели цветове, чийто аромат ни беше накарал, да я потърсим с поглед. Уникалносттабеше във формата на короната, наподобяваща досущ формата на женско тяло. Очарователна игра на природата с ароматите и формите.


СЛЕДВА>>>



vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Повести и Романи
публикувана на: 2019-06-18
прочитания: 82
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход