StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,047
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,829
   Точки: 2,648,445
   Съобщения: 155,745
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,762

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

НЕПОЗНАТАТА ДАМА /част 3/


Прекрасна е и в съня си. Гърдите й, нито огромни нито малки, плавно и ритмично се повдигат възбуждащо.
Леко наклонила главичка надясно, ми даваше възможност да наблюдавам красивото й лице. Чипото носле й придаваше невинно детско изражение. В един миг като че ли слънчев лъч озари лицето, усмихваше се в съня си. Това определено беше добър знак. Стресът я напускаше. Беше така... със поглед я поглъщах.

***
Дали моят поглед я събуди /това не бих си простил/, примига и отвори очи.
- Добро утро, принцесо. - поднесох й пъстро полско цвете, откъснах го докато тя сънуваше красивите си сънища.
- О! Много си мил. Обичам цветята. - гласчето й звучеше съвсем различно.
Нямаше го изплашеното и объркано момиче отпреди малко.
Сънят я върна към нормалното й състояние. Сега до мен седеше мила, нежна, удивително привлекателна, усмихваща се млада дама.

***
- Ще се наложи, неотлъчно да си до мен и постоянно да ми даваш съвети. Нали затова ти казах, че няма да издържиш. - продължи разговора оттам, когато сънят я завладя.
- Не е толкова обезкуражаващо. Да опитаме.
- Споменах ти за един проблем. Искам да защитя един човек, да докажа правотата си. Това продължава доста време, коства ми много сили.
- Заслужава ли си?
- Защитавам убежденията си. Не се отказвам така лесно.
- О. К.! Не зная темата на спора и все пак, принципно. Моля те, прекрати тази дълга, мъчителна и безрезултатна полемика. Нали знаеш сентенцията: Колкото повече мърдаш...". Обоснови се кратко, ясно, убедително и спри.
Повярвай, победата ще бъде твоя.
- Само толкова? - възкликна тя.
- Никак не е малко. Послушай съвета ми. Не се изкушавай. Да не кажеш после "Не издържах" и, типично по женски да опиташ в порой от думи да удавиш опонента си. Запомни! Продължиш ли, доводите ти олекват и затъваш повече.
Тя се умълча. Нежна едва забележима веничка, пулсираше върху откритото й чело. Размишляваше усилено,
съобразяваше нещо или се бореше със своята природа.
- Ще опитам. - тихо промълви -Да! Ще го направя! - вече беше по-уверена.

***
- Прощавай, приятелю, къде отиваш?
- На едно планинско езеро. Там ме чака един приятел.
- Или приятелка...
- Без "ка"
- И какво има там?
Звънна мобилният. "Хайде идвай. Много се забави. - беше приятелят. - Вече мога да се похваля с първото парче."
- Идвам. На магистралата съм. Скоро ще се отбия по планинския път. - отговорих не много въодушевено.
- И какво има там? - повтори въпроса си.
- Там, мила, ще ловим риба. Знаеш ли как става? Въдици, захранки, стръв...
- Представи си, знам. Само, че не вярвам ти да го правиш... -шокира ме отговорът й.
- Не вярваш... и защо?
- Някакво вътрешно усещане. Как да ти обясня? По-различен си. Ти си добър човек. Не би причинил това на рибката.
-На рибката...?
-Да! Всяка рибка има свой живот. Всяка рибка има  нужда да бъде обичана, да обича. Не вярвам, че ти ще й причиниш зло. - сякаш говореше за себе си. Каза го толкова тихо, почти без глас, а у мен отекна като камбана.

***
Господи, не бях мислил за това. Тази непозната, млада, крехка дама ме накара, да се замисля сериозно върху живота.
В съзнанието ми изплува сърцераздирателна картина.
"Момичето до мен го виждах, като златна рибка, плуваща изящно в езерото. Някакви същества с неясни образи
и с нещо като голямо кепче, хващат златната рибка и понечват да я извадят от водата. Милата, как се мяташе само, като риба на сухо."

***
- Не! Не! Не! - извиках силно.
- Добре ли си? - погледна ме тя уплашено.
- Права си! - капчици пот бяха избили по челото ми.
Отпих от кафето.
- Права ли...?
- Да! Рибката...
Тя извади от чантичката си ароматизирана кърпичка и нежно попи капчиците пот по челото ми.
- Благодаря! Много си мила. - гърдите й докоснаха рамото ми. Близостта й силно ме развълнува.
- Защо не спреш за мъничко?
- Пишка ли ти се? - опитах да се пошегувам.
- На мен не! Може би на теб...

следва >>>



vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Повести и Романи
публикувана на: 2019-06-10
прочитания: 68
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход