StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,980
   Потребители: 12,368
   Автори: 4,003
   Коментари: 318,709
   Точки: 2,647,908
   Съобщения: 155,904
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,769

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

НЕПОЗНАТАТА ДАМА /част 2/


Тя също спря. Леко бледа, видимо се колебаеше.
- Здравей госпожице! - поздравих с окуражителна усмивка.
Това изглежда подейства. Тя пристъпи напред.
-Здравей!-отговори плахо.
-Заповядай!-отворих вратата.

***
Младата жена бързо седна на седалката до мен като че ли искаше да избяга от нещо, или от някого.
Пресегнах се и затворих вратата. Тази първа близост малко ме обърка. Излъчваше особена сила и аз попаднах
в нейния обхват. Гледах я в очакване да каже за къде пътува, или каквото и да е. Тя втренчено гледаше пред себе си и също чакаше.

***
- Няма ли да тръгваш, или си до тук? - прояви чувството си за хумор.
- За къде пътуваш мила? - усмихнах й се.
- Наистина ли искаш да знаеш? - сопна се.
"Красиво малко зверче" - помислих. Потеглих плавно.
Мъничка глътка кафе, подейства като допинг.

***
Наблюдавах пътя. Движението беше интензивно и агресивно. Напрегнатост пълзеше по асфалта, напрежение,
съвсем различно висеше между нас.
Вечно бързащи за никъде автомобили, връхлитаха отвсякъде в пълен безпорядък. Не поглеждах към момичето.
Умишлено я оставих, сама със себе си. Нека се успокои.

***
- Може ли? - посочи към кафето. - Така ми се е свило гърлото.
Кимнах, което означаваше "Да моля".
Разбра ме безпогрешно. Взе чашата, подържа я малко, завъртя я в двете си ръце и бавно отпи. Впечатлиха ме
нежните й дълги пръсти, красиво оформен маникюр. След кратка пауза, втора бърза глътка и го остави.
-Благодаря.Хубаво кафе.

***
Къщите ставаха по-ниски и по-нарядко. Оградите изчезнаха, бяхме извън града. Препускащите конски сили се поуспокоиха. Всеки намери мястото си в колконата.
Редуваха се близки и далечни хълмове, мънички поляни, изпъстрени с пролетни цветя.

***
- Ти не можеш ли да приказваш? - извади ме от унеса.- Какво ще искаш?
- Да, да... така съм чувала. Всички искат нещо.
- Искам да се усмихнеш. Сигурен съм, че имаш очарователна усмивка.
Отговорът ми я изненада. Погледна ме над очилата.
Силата на очите й влезе в действие. Привличат, както северния полюс привлича стрелката на компаса. С отмерен
жест, момичето "съблече" изцяло очите си. "Компасната стрелка" нямаше никакъв шанс за отклонение в страни.
Направи усилие да се усмихне. Това беше достатъчно да разбера, че това момиче има наистина очарователна усмивка. Нещо, за което можех само да гадая, я подтиска и задържа лицето й да разцъфне в слънчева усмивка.

***
- Благодаря! Чудесна си!
- И аз благодаря.
- Долавям известна нервност, напрегната си.
- Прав си. Имам проблеми. Например с едни хора.
-Едни хора...? Познаваш ли ги?
- И да, и не.
- Не разбирам.
- Няма нищо за разбиране. Теб не те засяга. - показа отново зъбките си. Не ме допускаше до себе си.
- Права си. Моля те, не се сърди. Не мога ли да помогна? Съвет...
-О! Съвети? Няма да издържиш.

***
Пътя следваше релефа на местността. Спускахме се, пак се изкачвахме, но слънцето неизменно блестеше в очите
ни. Беше смъкнала стъклото, наблюдавайки разсеяно страничния пейзаж. Вятъра, игриво развяваше косите й. Това я правеше още по-привлекателна. Постепенно се освобождаваше от напрежението, от тъгата, която
замъгляваше усмивката й.

***
Дори си свали обувките. Раздвижи мъничките си пръстчета, сякаш прави утринната си гимнастика, а те весело се боричкаха. Смъкна се надолу, елегантно вдигна крака и постави ходилата си върху таблото.
- Прощавай! Няколко нощи..., а и ти така плавно возиш, направо очите ми се затварят.
- Моля те. Няма проблем. Свали облегалката, настани се удобно. Приспивна песничка да ти запея?
- О! - усмихна се с притворени очи, предвкусвайки сладостта на съня.- Вече ме глезиш. Никой не се е грижил така за мен.

следва >>>



vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Повести и Романи
публикувана на: 2019-06-03
прочитания: 86
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход