StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,972
   Потребители: 12,367
   Автори: 4,003
   Коментари: 318,704
   Точки: 2,647,876
   Съобщения: 155,836
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,769

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

НЕПОЗНАТАТА ДАМА /част 1/

НЕПОЗНАТАТА ДАМА /част 1/

- Ало, здравей! Утре на езерото ли сме?
- ОК! тъкмо мислех да ти звънна по същия повод.
- Да се срещнем направо там. Аз малко ще закъснея. Моля те да отидеш по-рано. Утре се открива сезона и ще бъде фраш.
- Никакъв проблем. До утре.
- Лека вечер. До утре.

***
Това беше краткият разговор, между двамата приятели. А те бяха приятели от детинство. Колко игри са заедно играли, колко бели заедно са правили? заедно тръгнаха на училище. Бяха отлични ученици, особено този, които ще
закъснее за езерото. Той беше най-добрия в училището.
Заедно наживяха първите момчешки вълнения, първите любовни трепети, първите срещи с момичета, първите целувки.
По-късно обстоятелствата, така се стекоха и за голям период от време бяха разделени. Казарма, университети,
работа, години наред не знаеха нищо един за друг.

***
Ето сега съдбата, отново ги срещна, вече зрели хора. Една нова страст, въдичарството, беше в основата на
срещата между старите приятели.
Беше късна пролет. Лятото вече напираше. Проточилите се дъждове, все задържаха хубавото време.

***
Тази нощ беше измела облаците. Небето блестеше чисто и лазурно. Изгревът предвещаваше топъл, слънчев ден.
Той се събуди рано. Закуси набързо. Излезе на терасата. Усети топлия летен полъх. Облече къс панталон и лека лятна
риза, изцяло в светъл син цвят.
Приготвените от вечерта, рибарски принадлежности, подреди в багажника. По природа е точен човек, перфекционист и
всичко трябваше да е на мястото си.

***
Отби се до близкото кафене. Симпатичното момиче, а то беше повече от симпатично, а не му беше и безразлично, с червена
късичка поличка е включило кафе-машината, в очакване на първия клиент.
След обичайните поздрави, любезности и закачки, като между добри приятели, двойното голямо кафе, с възбуждащ аромат е готово.
Той винаги пътуваше с голяма чаша хубаво кафе. Пиеше го по време
на движение, с неподражаемо удоволствие, на къси глътки. Независимо
от разстоянието, така точно го разпределяше и в момента на
пристигането изпиваше последната глътка.

***
Неотложна работа го заведе в службата. Беше събота и там нямаше никой. В такива моменти се работеше, най-приятно и бързо. Телефоните не звънят, никой не влиза, никой нищо не пита.

***
Най-после. Езерото вече го чакаше. На изхода от града, ново забавяне.
Ремонт на изходната магистрала, налагаше отбиване на движението. Автомобилите се движеха едва, едва през безкраен лабиринт от тесни улички. Движеха, е силно казано, по-скоро стояха на място и бълваха
недоизгорели газове. Макар и със спокоен нрав, той ставаше все по - нетърпелив, сякаш този омагьосан кръг нямаше край.

***
Неочаквано колоната се разкъса, раздвижи се, излезе на главния път.
Той сложи слънчевите си очила, настъпи газта. Искаше му се по-скоро да стигне планинския път. С кеф отпи и първата глътка кафе. Спомни си за момичето от кафенето и неволно се усмихна, сякаш отвръщаше на ослепителна усмивка.
Незнайно защо, автомобилите забавиха ход. Чуваха се и клаксони. Пак неприятност някаква на пътя, с неудовлетворение помисли.

***
Усмихна се за втори път, когато разбра, или по-точно видя истинската причина. А тя беше наистина красива и впечатляваща.
По десния тротоар, бавно и грациозно вървеше млада дама. Оранжев панталон, подчертаваше добре оформена, перфектна фигура. Къса черна блузка скриваше, или по-точно открояваше другите й достойнства. През рамо, небрежно прехвърлила малка чантичка.

***
Малко преди да се изравня с нея, тя рязко се обърна. Тъмни очила скриваха очите й. Въпреки това, усетих, че очите й излъчват сила, магнетизъм. Завладяват волята ти и те привличат неудържимо. Бегла усмивка, която може би само аз забелязах, пробягна като тик по лицето й и накара нещо у мен да трепне. Момичето, неуверено направи опит да вдигне лявата си ръка.
С двата крака скочих на спирачката.

следва>>>



vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Повести и Романи
публикувана на: 2019-05-28
прочитания: 91
точки: 18 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход