Здравей ти, непознато чувство. Здравей ти, болка сладка.
  С усмивка те посрещам, със отворени обятия. Обземи ме, обладай ме... Разтопи буцата лед в гърдите ми. Да ти обич моя... хвани ръката ми и ме приеми до себе си.
  Пожелай ме както те желая аз. Гласът ти... уханието ти... ме превръщат в влюбено хлапе, което среща своята първа любов.
   Хлапе, за което животът е лесен... животът е песен... а именно ти си неговият живот.
   Затова заставам пред теб със всички тези бушуващи чувства в себе си с единственото желание да отговориш на тях.
   Да ме прегърнеш и да ме погледнеш... и да се усмихнеш по начина, по който само ти можеш.
   Да се отдадеш на мен, на любовта ми... да ме приемеш както аз теб.
  Ти ме вдъхнови да преодолея моя страх... страхът, който владей всяка наранявана душа.
  Да забравя болката причинена ми от думите лъжовни... от хората измамни.
  Въпреки това затварям вратата пред него... обръщам му гръб и посрещам теб.
   А усмивката ти невинна ме кара да забравя всичко и да се \'\'понеса\'\' отново в облаците.
   Копнеещ... чакащ да чуе най-сладките думи от устните ти... \'\'И аз те обичам\'\'...