Глава І

Кой не познава величието на необятния простор? Най-дълбоките, най-крилатите, може би най-целомъдрените мисли завладяват въображението на поета, когато съзерцава бездните на безкрайната пустош.

 Героите с които ще се започнем нашият разказ бяха на шхуната, наречена \"Делфин\" управлявана от известният капитан Хайген. Те бяха две жени и един мъж. 

Жените бяха обучени за шпионки, но по-младата от двете винаги вземаше по-трудните задачи. казваше се Синтия и беше №432 в списъка на службата за разузнаване, а не можеше да бъде агент със собственото си име, затова се наложи да й измислят малко име - Кет. Втората жена беше нещо като шеф на Кет, но когато работата беше сериозна изпращаха и двете. Казваше се Катлин, №143 с името Фей.

Младият мъж, който ги съпровождаше беше самият лейтенант Хенри Кларк, бе служител на морската пехота на своята страна и скоро щеше да получи званието капитан. Той служише от дълги години на отдела. Понеже имаше много мътни моменти около раждането му лейтенант Кларк предпочиташе да му викат Бил, което му звучеше по-добре от Хенри.

И така тримата наши авантюристи плаваха на шхуната \"Делфин\" и се отправяха към службата, където щяха да получат новата си задача. Вече споменахме капитан Хайген, той бе плавал вече тридесет години из моретата и океаните и се бе наслаждавал на много и по-красиви забележителности, от тая на която се възхищаваха нашите герои. Самият капитан имаше своя мисия, която все още не беше известна на останалите, но скоро щяха да я разберат.