– Ник, Ник - лудо човече. Защо реши, че спадам в числото на всичките онези глупави гъски, дето им падат гащите като те видят. \" На мен сърцето ми е изпаднало по теб\"
– В каква тоналност ще плачем Лин? Кой разплака доброто момиче. Две сълзи, две сълзи
- Оо, ако ще пееш, дай нещо без сълзи.- прекъсна го Лина - Моите са предостатъчни.
- Дали аз закъснях или времето бързаше...Лин.... Лин, все искам да те питам и все нещо ми пречи.
- Мм?
- Защо тогава не ми повярва? Защо не пожела да си моето момиче?
- Защото не вярвам на пиянски брътвежи, затова. И защото, ако бях твое момиче, на третия ден щеше да си с глава по-къс. Мразя митканията ти Ник! Хайде да помълчим, ще пусна нашите.
 Лина пусна диск с избрани песни на Пърпъл - любима група от най-лудите им младежки години. Музика, която им остана верен спътник. Може би, най-верният.
- Лин, ще отговориш ли на един въпрос?
Лина се разсмя с глас:
- Дай питанката, пък ще видим дали ще отговоря.
- Ако беше мъж, какво щеше да промениш при мен?
Лина се загледа в него със зяпнала уста. Ники се пресегна през масата и леко побутна с пръст брадичката й, а в очите му блещукаха хиляди светулки....
- Ще опитам да отговоря. Но не мисля, че ще ти хареса. Ако съм мъж, едва ли ще мисля и действам като тебе, Ник. \" И слава на Бога\". Бих отдал сърцето и времето си на една единствена жена. \"защо не съм тази жена аз, Ник?\" Така, че тази жена да ме дари със цялото си сърце. \"То и сега е твое, Ник\"
- Отдавна сърцето ми е на една жена. Времето ми - когато го пожелае. Другите жени са нещо несъществено за мен, Лин.
- Но ги има и това ви е главен проблем в къщи, Ник.
- Ако не се лъжа, днес не разглеждаме моите проблеми? Или?
- А защо дойде тогава?
- Защото нещо крещеше в мен, че имаш нужда от компания за по питие.
- Време е за сън.
- Ще се гушкаме ли?
- Ще си гушкаш Катето, Ник! Във вашата спалня.
- Нямаме наша спалня. Имаме моя и нейна. И в моята е студено.
- Сигурно и в нейната е студено.\"В моята също, Ник.\" Опитай да затоплиш атмосферата, Ник. От теб зависи. Тръгвай.\"А така искам да останеш, Ник.\"
- Тръгвам, Лин. Защо никога не ме чуваш?
- Защото има граници, които не трябва да се прекрачват.  И защото си ми приятел, когото много обичам. \"И защото въпреки всичко те желая до полуда.\"
- Наспѝ се Лин. Скоро ще ти се обадя.
 Ники си тръгна, недочаквайки отговор и така и не разбра, че такъв нямаше. Лин дълго гледаше в затворената врата, а от очите й се стичаха два топли извора...